Решение № 4657 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 700/2016 г.
ВАСV отделение13.04.2017 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 100/30.11.2015 г., постановено по адм. д. 58/2015 г. по описа на Административен съд - К. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4657 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 700/2016 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Х. срещу решение № 100/30.11.2015 г., постановено по адм. д. 58/2015 г. по описа на Административен съд - К. (АС - К.), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 289/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъдат отменени обжалваното съдебно решение и оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 100/30.11.2015 г., постановено по адм. д. 58/2015 г. по описа на АС - К. е отхвърлена жалбата на Г. Х. против заповед № 289/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото щатните бройки за длъжността " старши експерт", заемана от жалбоподателя, са намалени от 21 на 20 в резултат от утвърждаване на ново длъжностно разписание поради приемане на изменение в Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и материалноправни предпоставки. Съдът изрично е разгледал твърденията на жалбоподателя за липсата на извършен подбор и правното значение на този факт. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 289/24.04.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е издадена от компетентния орган, съгласно чл. 10, ал. 9 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", според който изпълнителният директор назначава и освобождава държавните служители в агенцията. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и е спазена предвидената форма - заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания, обосноваващи издаването й. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за наличие на материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Административният акт е постановен на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, текст който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да възникне основанието, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая тези фактически основания са установени и доказани, съобразно правилно извършено от решаващия съд разпределение на доказателствената тежест в процеса (чл. 170, ал. 1 от АПК). Съдът е обосновал фактическите си констатации със събраните по делото писмени доказателства и заключение на вещото лице Г. Д. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неправилното позоваване на Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие" без да се цитират всички негови изменения е нарушение на материалния закон и необсъждането на този въпрос от първата инстанция представлява съществено процесуално нарушение. Развитите изключително подробно съображения относно цитирането на несъществуващ вариант на Устройствения правилник не отчитат националната законодателна техника за консолидиране на нормативните актове и използването им в тяхната цялост след нанасяне на съответните изменения в различни периоди от време. Административният съд правилно се е съобразил и сравнявал редакцията на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и съответните й длъжностно разписание и поименно разписание, които са станали повод за издаване на оспорената заповед с предходната редакция на същите актове. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на възражението, че липсват данни кога са утвърдени поименните длъжностни разписания. Фактическата обстановка по спора е подробно описана в обжалваното съдебно решение, включително и относно датите, на които са утвърдени предходното и новото щатни длъжностни и поименните разписания. Обстоятелството, че и в поименното разписание от 18.03.205 г. и от 24.04.2015 г. фигурира името на В. А. не опровергава фактическите установявания, направени от първата инстанция относно датите, на които тези разписания са изготвени. Доводите на жалбоподателя относно мястото, на което полага труд В. А. са обосновани с правни аргументи за последиците от споразумението по чл. 81б от ЗДСл, които са обсъдени от АС - К. Настоящият съдебен състав намира за обосновани от събраните по делото писмени доказателства фактически изводи на решаващият съд и за правилни и законосъобразни правните му изводи. Служебното правоотношение на В. А. за длъжността "старши експерт" с ДФ "Земеделие" и месторабота в ОД - К. не е прекратено, а за определен период от време той изпълнява други служебни функции в Министерството на земеделието и храните. За този период от време не е възможно да се приеме, че е налице свободна щатна бройка в ДФ "Земеделие, ОД - К. При това временно отсъствие на служител единствената възможност да бъде използвана този щат е органът по назначаването да назначи служител по заместване, но не и по безсрочно служебно правоотношение, поради наличието вече на друго служебно правоотношение с друг служител за същата позиция. В този смисъл в конкретния случай изпълнителният директор ДФ "Земеделие" не е разполагал с вакантна длъжност, която би трябвало да съкрати първа при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Неоснователно е и последното възражение в касационната жалба за наличието на противоречива съдебна практика относно задължението за извършване на подбор преди упражняване на правомощието на органа по назначаването по ЗДСл. Не е спорно по делото, че жалбоподателят е упражнявал труд на служебно правоотношение. Извършването на подбор при съкращаване на длъжности е предвидено като нормативно изискване в Кодекса на труда, но не и в ЗДСл, когато това е приложимо само ако са приети вътрешни правила, обвързващи органът по назначаването при упражняването на правомощието му за прекратяване на служебно правоотношение поради съкращаване на щата. Тези правомощия се упражняват при условията на оперативна самостоятелност и подлежат на съдебен контрол за законосъобразност (включително и относно спазване на принципите, установени в АПК), но не и на проверка относно целесъобразност. В случая не се установяват нарушения, представляващи основания за отмяна на оспорената заповед, поради категорично установеното от първата инстанция намаляване на броя на лицата, които заемат длъжността "старши експерт". З. О. дирекция - К. е намалена общата численост на персонала от 59 на 56, а за длъжностите "старши инспектор" (една от които е заемана от жалбоподателя) от 11 на 10. При тези данни административният съд правилно приема, че е налице реално съкращение на щатния брой за длъжността, изпълнявана от служителя. Извършеното съкращение на длъжности, осъществено въз основа на изменения на Устройствения правилник и утвърдените длъжностно и поименно разписание на длъжностите, с което са изпълнени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без допуснати нарушение на съдопроизводствените правила. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не е представляван в открито съдебно заседание от юрисконсулт, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да му бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
2- чл. 209 АПК
- чл. 106, ал. 1, т. 2