Решение № 14540 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2017 г.

Решение № 14540 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11569/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на И. Л. К., гр. С., с искане за отмяна, на всички основания, визирани в нормата на чл. 239 АПК, на определение № 8412/30.06.2017 г., постановено по адм. д. № 7284/2017 г., по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Писмени възражения по искането за отмяна не са постъпвали по делото. Искането за отмяна е направено от надлежна страна, в предвидения от закона срок - чл. 240 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. С определение № 8412/30.06.2017 г., постановено по адм. д. № 7284/2017 г., по описа на Върховен административен съд, решаващият състав е оставил в сила определение № 3956/15.06.2017 г., постановено по адм. д. № 5973/2017 г. по описа на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата на И. К. и е прекратено производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. И. К. е страна по делото като постановеният съдебен акт е неблагоприятен за него. Ето защо искателят може да иска отмяна на това определение. Това обаче може да стане само при наличието на една или няколко от предпоставките, изброени изчерпателно в текста на чл. 239 от АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая нито се твърдят нови обстоятелства, нито са представени нови писмени доказателства. Предвид липсата на конкретика в исканията за отмяна, следва да бъдат съобразени и останалите, визирани в чл. 239, т. 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК материалноправни предпоставки, посочени като правни основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В разглежданите искания за отмяна не се съдържат твърдения за осъществени от фактическа страна обстоятелства по посочените разпоредби, а по образуваното въз основа на исканията за отмяна производство не се съдържат данни, сочещи на наличие на някоя от предвидените предпоставки. Поради това не се установява съдебният акт да е основан на неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещото лице, нито е налице престъпно действие на страна, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. Съдебното решение не е основано и на признат по надлежния ред за подправен документ, както и не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, противоречащо на определението, чиято отмяна се иска. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито пък има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основните свободи. От друга страна недопустимостта и незаконосъобразността са основания за касационен контрол на невлязъл в сила съдебен акт, а не основания за отмяна като извънреден способ за ревизия на влязъл в сила съдебен акт. С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова ще следва да бъдат отхвърлено. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав