Решение № 16003 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2012 г.

Решение № 16003 от 14.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12418/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Велин Свиленов Николов от гр. София, против решение № Ж - 199 от 16.07.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по негови жалби с вх. № В-11В-00-41 от 13.04.2011 г., 26.04.2011 и 3.06.2011 г. срещу "Софийска вода" АД. Наведени са твърдения за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден в нарушение на материалния закон и присъществено нарушение на административнопроизводствените правила, с доводи, че ДКЕВР осъществила неправилна преценка досежно незаконосъобразния според него отказ да бъде преразгледано задължението му за изразходвани количества студена вода по партидата за вода на собствения му апартамент, в който за периода м. 04.2009 г. - м. 02.2011 г. не ползвал услугите на "Софийска вода" АД. Счита, че при доказано неизправен водомер, количеството изразходвана вода следвало да се изчисли пропорционално на отчетените в сградата по индивидуалните водомери количества. Претендира отмяна на обжалвания административен акт като ДКЕВР продължи работата си по спорния случай. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Николова поддържа жалбата, прави искане за присъждане на разноски. Представя писмена защита. Ответникът- Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Друмев, и в писмено становище по съществото на спора оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна "Софийска вода" АД не изпраща становище по нея. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е започнало във връзка с постъпила жалба на Велин Свиленов Николов, с вх. № В-11В-00-41 от 13.04.2011 г., уточнена с жалби от 26.04.2011 и 3.06.2011 г., срещу "Софийска вода" АД гр. София, в които той възразил срещу формирани задължения за консумирана студена вода по партидата за вода в собствения му апартамент, на посочения в тях адрес, находящ се в гр. София, ж. к. "Разсадника", за периода м. 04.2009 г. - м. 02.2011 г., с твърдения че е необитаем в този период поради ремонт, с искане за преразглеждане на задължението му за изразходвани количества студена вода по партидата за вода. С оспореното решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката и чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, прекратила производството по преписката, образувана по тези жалби, подадени срещу "Софийска вода" АД гр. София. Между страните няма спор по фактите. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят има открита партида с кл. № 2019039 в негов недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. "Разсадника". По повод горепосочените жалби, подадени от потребителя, е образувана преписка и е извършена проверка, в хода на която, с писмо изх. № В - 11В-00-41 от 27.04.11 г., ДКЕВР е изискала становище от ВиК оператора. Писмото е постъпило в "Софийска вода" АД и в отговор, с копие и до жалбоподателя, В и К операторът отговорил, като предоставил справка за таксувания разход и събраните от него данни по партида с кл. № 2019039 в недвижимия имот за вода за периода м. 08.01.2009 г. - м. 11.04.2011 г., копия на карнети и данни от извършените от него проверки на място, както и копие от свидетелство за проверка на водомера, извършена на 18.02.2011 г. от "ХИДРА ЛАБ" ЕООД /л. 51 от делото/, установяващо несъответствие на водомера на одобрения тип. По делото не се спори също, че на 13.09.2010 г., след реално отчитане на показанията на водомера, начисленото чрез автоматично придвижване на показанията поради непредоставен достъп до жилището количество вода е изравнено в съответствие с реалното потребление, при отчитане на времето на действие на старата и новата цена, за което е издадена фактура от 24.10.2010 г. на стойност 293,49 лева. Въз основа събраните данни и доклад вх. № В-Дк-142/5.07.2012 г. на директор на дирекция "Регулиране и контрол на ВиК услуги" при ДКЕВР, на проведено закрито заседание на комисията е взето обжалваното решение. То е мотивирано, като органът е приел липса на установено нарушение, осъществено от "Софийска вода" АД, а оттам и наличие на предпоставките по чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката за прекратяване на преписката по жалбите на Велин Николов. Решението не страда от пороци по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР разглежда жалби, подадени от потребители срещу В и К оператори или от В и К оператори срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, по процедурата, уредена от наредба, приета на основание чл. 60 от същия закон, а именно Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 53/2004 г. Редът, установен в чл. 92 до 102 от тази наредба, налага да бъде предоставена възможност на лицето, по отношение на което се извършва проверката да даде обяснения и възражения, съответно събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад, да бъдат разгледани на закрито заседание на комисията. Установеното от фактическа страна и анализът на горепосочените разпоредби налага извод, че обжалваното решение на ДКЕВР е издадено от компетентен орган - упражнена компетентност по чл. 22 ЗЕ, при спазване на изискуемата от закона форма и приложимите административнопроизводствени правила. При извършената проверка на В и К оператора е изискана относимата информация и становище от "Софийска вода" АД, като приетото след изготвен доклад на закрито заседание на комисията решение съдържа подробни мотиви, по които е прието, че отказът на В и К оператора за преразглеждане на задълженията на жалбоподателя е законосъобразен, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение и е приложим чл. 102, ал. 1 от Наредбата по чл. 60 от ЗЕ. При постановяване на обжалвания акт от административния орган не е допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, съгласно който ДКЕВР прекратява преписката, когато в резултат на проверката не се установи нарушение. Посочените по-горе действия по издаването му водят до извод за спазена процедура по чл. 100, ал. 1-4 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Твърдението, че ДКЕВР не е спазила процедурата за извършването на проверка, не намира опора в доказателствата, приложени в административната преписка, посочени по-горе. Не е нарушен материалния закон. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липсата на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задълженията по партида кл. № 2019039 в недвижимия имот за периода м. 04.2009 г. - м. 02.2011 г., а твърдението за необитаемост на имота, дори да е вярно, е неотносимо към спора. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ. бр. 88 от 8.10. 2004 г., в относимата редакция - ДВ. бр. 41 от 13.05.2005 г., показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца, а съгласно релевантната за случая ал. 2 на същата разпоредба, когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година, като след отчитане на показанията на водомерите, количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Възраженията на оспорващия не държат сметка, че съгласно нормата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, във водоснабдителните системи и инсталации могат да се монтират само типове водомери, одобрени по реда на Закона за измерванията (ЗИ), а съгласно чл. 34 от същата наредба, преди монтаж водомерите подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно Закона за измерванията /ЗИ/. Този закон предвижда, освен първоначален контрол, и последващи проверки по смисъла на чл. 43 ЗИ, които се извършват на средствата за измерване в употреба и се удостоверяват със знаци за последваща проверка, периодично или след ремонт на средствата за измерване, преди изтичане на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка, в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. Съгласно чл. 44, т. 4 ЗИ лицата, които ползват средства за измерване, са длъжни включително да не използват средства за измерване без знаците по чл. 43, ал. 1 от същия закон. Освен това, чл. 11, ал. 4 и 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ изрично предвиждат, че при сгради - етажна собственост и водоснабдявани обекти с повече от един потребители всеки потребител поставя индивидуални водомери, чиято доставка, монтаж, проверка и ремонт се осигуряват от него. От изложеното следва, че при наличие на монтирано, но неотговарящо на изискванията на ЗИ средство за измерване /индивидуален водомер/, с оглед забраната за използването му, са били налице предпоставките за служебно начисляване на разходите за питейна вода от страна на В и К оператора до изравняване в съответствие с реалното потребление съгласно ал. 2 на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. на МРРБ. По тези съображения основното възражение на жалбоподателя, че при доказано неизправен водомер, количеството изразходвана вода следвало да се изчисли пропорционално на отчетените в сградата по индивидуалните водомери количества, съобразно чл. 23, ал. 2 от Общите условия на "Софийска вода" АД, не намира опора в закона. Неоснователно е и следващото възражение-че комисията не е извършила проверка и анализ на фактите. Твърдението, че няма произнасяне от ДКЕВР по жалбата от 10.02.2012 г., приложена на л. 30 от делото/ е вярно, но е извън предмета на настоящото производство. Оспореното решение на регулаторния орган е законосъобразно-при липсата на нарушение, извършено от "Софийска вода" АД, на основание чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, преписката правилно е прекратена. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на оспорващия за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд- четвърто отделение