Решение № 4530 от 12.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Варна, чрез процесуален представител Й. Йорданов срещу Решение 1129/04.08.2021 г., постановено по адм. дело 916/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е нарушен чл. 1, ал. 1, раздел 5, т. 5.1.5.2 от Наредба 5/10.12.2013 г. за утвърждаване на медицински стандарт Вирусология. По изложените в жалбата съображения, касаторът моли съда да отмени обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът МБАЛ Света Анна-Варна АД, чрез адв. О. Томова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С решение 1129/04.08.2021 г. по адм. дело 916/2021 г., Административен съд Варна е отменил, по жалба на МБАЛ Света Анна-Варна АД, заповед за налагане на санкции РД-11-60/7/05.04.2021 г. на директора на РЗОК Варна, с която са наложени 2 бр. финансови неустойки всяка в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 27 от Националния рамков договор за Медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020 2022 г. /НРД за МД 2020 2022 г./ във вр. с чл. 1, ал. 1, раздел 5, т. 5.1.5.2 от Наредба 5/10.12.2013 г. на основание чл. 416, ал. 3 от НРД за МД 2020 2022 г. и са присъдени разноски. Съдът е приел, че двата протокола от изследванията са отговаряли на изискванията заложени в наредбата и издадената заповед за налагане на санкции е в противоречие с материалноправни разпоредби основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, и прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства, но е извел необосновани правни изводи, съображенията за които не се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. От фактическа страна е установено, че със заповед РД-11-60/ 22.01.2021 г. на директора на РЗОК - Варна е била извършена извънпланова, тематична, първична и самостоятелна проверка за периода от 22.01.2021 г. до 28.01.2021 г. на лечебно заведение за болнична медицинска помощ /БМП/ Многопрофилна болница за активно лечение Света Анна Варна АД във връзка с контрол по изпълнението на договори 030816/29.05.2018 г. и 030816/26.02.2020 г. Проверката е била тясно насочена към контрола и изпълнението на договорения обем на дейности по клинични пътеки /КП/ за пациенти дехоспитализирани от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. с диагноза код U07.1 COVID 19. След извършване на проверката е бил съставен констативен протокол РД-11-60/28.01.2021 г. като е било установено, че за два от случаите с история на заболяването /ИЗ/ 12580/11/2020 и 12625/11/2020, отчетени по КП 104 Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания остро протичащи с усложнения е извършено нарушение на заложените изисквания за работа с медицинска документация, като за двата случая е бил приложен резултат от извършено изследване на ВСМДИ Полимерна верижна реакция за доказване на COVID 19, който не е бил валидиран с печат и подпис на лекаря, извършил изследването. Административният орган е изложил мотиви като е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 27 от Националния рамков договор за медицински дейности /НРД за МД/ 2020 2022 г. във вр. с чл. 1, ал. 1, раздел 5, т. 5.1.5.2 от Наредба 5/10.12.2013 г. Недоволен от издадения протокол, като е изложил доводи д-р В. Власаков е подал писмено становище, входирано с РД-11-60/26.02.2021 г. на РЗОК. По законоустановения ред е била свикана арбитражна комисия /АК/, като с оглед равенство на гласовете от членовете на комисията не е било взето решение от заседанието на 02.03.2021 г. и директора на РЗОК Варна е издал заповедта за налагане на санкции на основание чл. 74, ал. 5 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/. Съгласно общите правила, заложени в т.5.1.5.1 от Наредба 5/10.12.2013 г., резултатите от всяко изследване или серии от изследвания, извършвани от лабораторията, трябва да бъдат отчитани точно, ясно, недвусмислено, обективно и в съответствие с конкретните инструкции, определени в методите за изследване. Като правило отчитането на резултатите трябва да бъде отразено в протокол от изследването. Той трябва да съдържа информацията, предназначена за пациента и необходима за интерпретацията на резултатите от изследването. Всяка информация, която не е обект на отчета за пациента, трябва да бъде леснодостъпна в лабораторията, извършила изследването. Протоколът от изследване може да бъде издаден както на хартиен носител, така и на електронен носител. В наредбата са рамкирани изискванията за валидност на протокола от изследването. Първоинстанционният съд е приел, че не е императивно посочено, че следва да са налице в кумулативна даденост горните изисквания, за да бъде редовен и достоверен конкретния протокол, предвид което при изпълнението на едно от тези изисквания се гарантира редовността на самото изследване. Безспорно в случая има данни за наименованието и адреса на лабораторията, в която са били извършени изследванията, уникална идентификация на протоколите, както и имената на пациентите и на лицето, изпратило материала, както и датите на получаване и датите на извършване на изследванията. При тези данни АС Варна е приел, че протоколите са валидни и редовни. Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни, т.к. не се основават на правилно прилагане на материалноправните разпоредби. Приложените на л.23 и л.27 от преписката протоколи от изследване за коронавирус чрез PCR тест не отговарят на изискванията на чл. 1, ал. 1, раздел 5, т. 5.1.5.2 и т.5.1.5.9. от Наредба 5/10.12.2013 г. за утвърждаване на медицински стандарт Вирусология, т.к. не съдържат името /имената/, длъжността /длъжностите/ и подписа /подписите/ на извършилите ги физически лица. Правилният прочит на правилото на т. 5.1.5.2. от Наредбата сочи, че гаранция за валидност на протокола от изпитването безусловно е наличието на съдържащата се в т.5.1.5.2.1. 5.1.5.2.12. информация. Не се споделя извода на АС Варна, че визирането на съдържанието по т.5.1.5.2.9. и т. 5.1.5.2.2. е в условие на алтернативност и че отразяването на данните по т.5.1.5.2.2. е достатъчно за гарантиране валидността на протокола. Информацията по т.5.1.5.2.2. е само част от задължителното съдържание на протокола и не може да замести тази по т.5.1.5.2.9., която идентифицира лицето, извършило изследването и с която се гарантира редовността на документа и достоверността на самото изследване. Необосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при неизяснени факти и обстоятелства. Административният орган е изяснил всички значими за случая факти и подвеждайки ги под хипотезата на относимата правна норма чл.416 ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г. е наложил адекватна по вид и тежест санкция финансова неустойка в минималния предвиден размер, с което е постановил законосъобразен административен акт, който административният съд неправилно е отменил. По изложените съображения, решението на Административен съд - Варна, с което е отменена, по жалба на лечебното заведение, заповед за налагане на санкции РД-11-60/7/05.04.2021 г. е постановено в нарушение на материалния закон, и като неправилно и необосновано следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски от касационния жалбоподател следва да бъде уважена, като ответната страна бъде осъдена да му заплати сумата 200лв. платена д.т. и 300лв. общо / по 150лв. за инстанция / юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение