Решение № 4 от 28.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 923/2010 г.

ВКСII търговско отделение28.01.2011 г.докладчик Лидия Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, постановено на 25.03.2010 г. по гр. дело № 8867/2010 г. ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище [населено място], [улица], безистена, сумата 200 /двеста/ лева съдебни разноски за настоящото производство. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви

Решение № 4 от 28.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 923/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е образувано по молба на [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, постановено на 25 март 2010 г. по гр. дело № 8867/2010 г., с което е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5 025,01 лева - неизплатена цена на закупена стока по издадени от ищеца десет броя данъчни фактури от 2005 г. ведно със законната лихва, считано от 24.02.2010 г. до окончателното изплащане, както и съответните съдебни разноски - 204 лева държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение. В молбата за отмяна се правят оплаквания, че вследствие допуснати процесуални нарушения във връзка с призоваването, молителят-ответник по делото е бил лишен от право на участие и е нарушено правото му на защита в процеса. Иска се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] със седалище [населено място] поддържа становище, че оплакванията са неоснователни и не е налице соченото основание за отмяна на постановеното съдебно решение. Върховният касационен съд, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, намира молбата за отмяна за основателна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при разглеждане на делото. Хипотезите на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК се градят на важността на личната защита, която страната не е могла да осъществи поради лишаването й от възможност да участвува в делото вследствие нарушаване на съответни процесуални правила. Видно от представеното като доказателство към исковата молба удостоверение за актуално състояние, издадено на 12.06.2009 г. от агенцията по вписванията, в търговския регистър ответникът [фирма] е регистриран със седалище [населено място], район "В.", [улица], безистена. Изпратеният от съда препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения адрес не са били връчени, като на гърба на върнатото в цялост съобщение съдебният служител В. Иванова-призовкар към СРС е отбелязала, че по сведения на живущи в жилищната кооперация на същия адрес, преди повече от 5-6 години фирмата е освободила офиса и не е оставила друг адрес. Не са посочени имената на лицата подали тази информация на връчителя на съобщението. Освен това, в съобщението не е изписан целия адрес - липсва думата "безистена". При тези данни съдът е приел, че исковата молба и приложенията са редовно връчени при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК и след като е констатирал, че не е постъпил в срок отговор от ответника, с определение в закрито заседание на 05.03.2010 г. е насрочил делото за разглеждане в открито с. з. на 25.03.2010 г., като призовката за ответника е приложена в цялост към делото на основание чл. 50, ал. 2 ГПК. Без да изиска ново удостоверение за актуално състояние, за да се провери налице ли е евентуална промяна в адреса на ответника и без да се извърши ново призоваване, на проведеното на 25 март 2010 г., единствено съдебно заседание, съдът е приел, че ответното дружество е редовно уведомено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, дал е ход по същество на делото и е постановил атакуваното решение, с което е осъдил ответника да заплати сумата - предмет на предявения иск ведно със законните последици. При тези фактически данни, неправилно първоинстанционният съд е дал ход на делото, като е приел, че ответника е редовно призован. Неправилно е приложена процесуалната разпоредба на чл. 50, ал. 2 ГПК, която се прилага само в случай, че търговецът е променил адреса си без да е изпълнил задължението за вписване на това обстоятелство в търговския регистър. Такива доказателства по делото липсват. Не е изискано ново удостоверение за актуално състояние за установяване на последния вписан адрес на ответното дружество, тъй като представеното удостоверение носи дата 12.06.2009 г. - половин година преди предявяването на иска пред съда. В молбата си за отмяна молителят сочи, че няма промяна в адреса на дружеството, седалището на което е в [населено място], район "В.", [улица], безистена, на който адрес се намира и негов бюфет-павилион за бързо хранене с работно време от 8.00 до 20.00 часа, както и още едно помещение, което е отдал под наем. На същия адрес в сградата дружеството има метална пощенска кутия с табелка, на която е изписано името на фирмата. На този адрес е получена и представената като доказателство в настоящото производство покана за доброволно изпълнение от ЧСИ И. Ч. във връзка с образуваното изпълнително дело по издадения изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение на СРС - предмет на молбата за отмяна. С оглед на изложеното, при липсата на данни за промяна в адреса на ответника, не е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК. При това положение, очевидно служителят на съда, който съгласно чл. 42, ал. 1 ГПК е следвало да извърши връчването на съобщенията не е изпълнил задължението си, поради което ответникът фактически не е бил редовно призован за проведеното съдебно заседание на 25.03.2010 г., нито са му били връчени редовно книжата по делото, за да подаде отговор и да ангажира доказателства по подадената срещу него искова молба съгласно чл. 131 ГПК. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на ВКС-ТК счита, че вследствие на допуснатите процесуални нарушения на съда във връзка с призоваването на ответника-молител, същият е бил лишен от правото на участие и защита като страна по делото. Ето защо, налице е основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на постановеното решение на Софийски районен съд, като съгласно чл. 307, ал. 3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При този изход в полза на молителя следва да му бъдат присъдени направените от него разноски в настоящото производство в размер на сумата 200 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от горното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд

Цитирани разпоредби

2