Решение № 2189 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2015 г.

Решение № 2189 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4917/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Кирил Петров Димитров от гр. София чрез адв. Я. Начев срещу решение № 873 от 18.02.2015 г., постановено по адм. дело № 8596 от 2013 г. по описа на Административен съд - София град, 34-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Кирил Димитров-1" срещу заповед № РД-09-231/15.08.2013 г. на кмета на район "Възраждане", СО. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. След предявяване на касационната жалба касаторът е починал и като негови процесуални правоприемници са конституирани наследниците му по закон Лиляна Василева Димитрова, Камелия Кирилова Берова и Виктория Кирилова Димитрова. В проведеното по делото съдебно заседание касаторката Виктория Кирилова Димитрова е заличена като касационен жалбоподател поради отказ от касационна жалба. Редовно призовани за съдебно заседание, останалите две касационни жалбоподателки не се явяват, не се представляват и не депозират писмени бележки по същество. Ответникът, кметът на район "Възраждане", СО, редовно призован, се представлява от юриск. Бояджиев, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отхвърлил жалбата на Кирил Петров Димитров срещу заповед № РД-09-231/15.08.2013 г. на кмета на район "Възраждане", СО, с която на основание чл. 65 от ЗОС и чл. 27 от Наредбата за общинската собственост / за краткост -Наредбата / е наредено да се изземе от ЕТ "Кирил Димитров -1" с управител Кирил Петров Димитров общински имот, находящ се в гр. София, район "Възраждане", ул. "Владайска река"- сервитут на реката, до бл. 20, представляващ незастроен терен, предвиден за озеленяване, който се ползва като незаконно изграден паркинг поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и при условията на наредбата на Столичен общински съвет правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС- обстоятелството, че имотът, предмет на изземване с оспорената заповед, съставлява публична общинска собственост. Позовал се е на разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС, съгласно която за обекти от линейната инфраструктура, какъвто е сервитутът към река, не се изготвят актове за публична общинска собственост, както и на това, че с оглед спецификите на ползвания имот, същият е конкретизиран в максимална степен в обжалвания административен акт. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху имота, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 /ЗАС- описаният в заповедта имот в случая се държи от Кирил Димитров в качеството му на едноличен търговец без правно основание. Имотът не е отдаван под наем, а дори да се приеме, че е идентичен с имота, подробно описан в договор за наем от 10.06.1998 г., то отново към датата на издаване на заповедта същият се ползва без правно основание. Срокът на действие на договора е три години от датата на сключването му и е изтекъл още през 2001 г. Срокът на действие на договор за наем на имот-публична общинска собственост не може да бъде по-дълъг от 10 години предвид разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Отделно от гореизложеното съдът е заключил, че договорът от 1998 г. не може да се счита за продължен при условията на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с изпращане на писмо изх. № ОИ-7000-52/12.07.2013 г., получено от Кирил Димитров по пощата на 16.07.2013 г., жалбоподателят не само е уведомен за началото на административното производство по издаване на заповедта по см. на чл. 26 от АПК, но е заявено и противопоставянето на собственика имотът да продължава да се ползва занапред от Димитров. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ. Решението е постановено при правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Правилно съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради липсата на индивидуализация на имота, предмет на изземване. Обосновано АССГ е заключил, че, предвид спецификата на имота - сервитут към река Владайска, като е посочил улицата, близостта му до бл. 20 и начинът на фактическото му ползване - за паркинг, административният орган е конкретизирал в максимална степен предмета на административния акт. Правилно съдът е приел, че при издаване на заповедта са спазени съществените изисквания на административнопроизводствените правила. Адресатът на административния акт е бил уведомен за започването на административното производство по постановяване на заповедта по смисъла на чл. 26 от АПК с изпращането на писмо изх. № ОИ-7000-52/12.07.2013 г., получено от Кирил Димитров по пощата на 16.07.2013 г. При постановяване на заповедта на кмета на район "Възраждане" са спазени и изискванията на материалноправните разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община или район от граждани или юридически лица подлежи недвижим имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост- от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Правилно АССГ е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания за приложение на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът, ползван за паркинг, по своето предназначение - сервитут но река Владайска съставлява публична общинска собственост по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ЗОС и същият към датата на издаване на заповедта се ползва без правно основание. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд фактически и правни съображения за причините да приеме липса на правно основание Димитров да ползва имота. Дори именно този имот да е предмет на представения от жалбоподателя договор за наем от 10.06.1998 г., то срокът на действие на този договор е изтекъл, както предвид клаузите на същия/ сключен е за три години/, така и с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС. Правилно съдът е приел, че в случая не намира приложение и разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, а дори намира, то адресираното до Димитров писмо от 10.06.2013 г. има характера на противопоставяне на ползването на имота и едномесечно предизвестие за прекратяване на евентуални облигационни правоотношения за същия. Изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение