Решение № 12188 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2018 г.

Решение № 12188 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Петров чрез процесуалния му представител адв. Е. Иванов, против решение № 2988 от 03.05.2018 г. по адм. дело № 10441/2017 г. по описа на Административен съд – София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 3282 з-2133/23.08.2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" относно наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение и уважаване на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Самуилова в съдебно заседание и с писмени бележки оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съдебното производство е образувано по жалба на И. Петров против заповед № 3282 з-2133 от 23.08.2017 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция". С нея, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. С решение № 2988 от 03.05.2018 г. Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на И. Петров против заповедта. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства, подробно посочени в мотивите му, като е събрал и гласни доказателства, разпит на свидетелите Б. Пешев и Х. Куюмджиев. Изяснил е подробно и последователно релевантните факти във връзка с проведеното дисциплинарно производство, като е посочил и тези по повод извършени процесуални действия по отношение на жалбоподателя при търсене на наказателната му отговорност (Постановление за привличане на обвиняем от 26.05.2017 г. по дос. произв. № 22/2017 г. по описа на СлО при СпП). Настоящият съдебен състав намира, че са правилни изводите на съда при преценка законосъобразността на оспорената заповед относно издаването й от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР, и спазване на изискванията на форма и съдържание на същата, чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Налице е произнасяне от административния орган относно деянието на извършителя, адресат на акта, квалифицирането му като дисциплинарно нарушение, относно неговата тежест, респ. на настъпилите в резулат от него последици, формата на вината, цялостното поведение на служителя и съответствието между извършеното от него и наложеното му дисциплинарно наказание, чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Административният съд е обосновал и извод за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предпоставка за отмяната му, съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. При преценка на приложението на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР по повод на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, той се е позовал на посочената дата на извършване на деянието - 25.05.2017 г. и на 17.07.2017 г., датата на изготвяне на становище с рег. № 4064 р-7501. Поставената върху него резолюция "Да" е от 21.08.2017 г. (стр. 21 от съд. досие). Съответно на изложеното е и изводът на съда за спазване на същия По повод основния спорен момент относно реализиране на състава на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а именно неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР са изложени конкретни изводи, след подробен анализ на фактическата обстановка. Конкретизирано е нарушението, ("получил дар - парична сума в размер на 4 000 лв., който не му се следва за това, че на 25.05.2017 г. на ГПП "Аерогара" София, Терминал 1, е извършил гранична проверка на влизане в страната на гражданин на Бангладеш, чрез фиктивни контролни процедури на втора линия, без да предприеме никакви допълнителни действия, чрез които да се убеди в истинността на предоставените документи и е пропуснал лицето в страната без да уведоми началника на дежурната смяна, който е следвало да вземе решение за допускане") обстоятелствата от обективната и субективната му страна, уточнено е за неизпълнението на кое точно задължение от Етичния кодекс е обосновало реализиране на дисциплинарната му отговорност. Деянието е станало достояние на обществеността, чрез средствата за масово уведомяване. Съдът изрично е отграничил тази от наказателната отговорност и обосноваването й с допустими доказателства в дисциплинарното производство. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е извършил анализ на събраните по делото доказателства. Съдът е извършил точна преценка поотделно и съвкупност на събрания доказателствен материал и е достигнал до извода, че служителят е извършил дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилно съдът е приел, че с поведението си жалбоподателят е нарушил визираните в заповедта етичните правила и уронил престижа на службата и в съответствие с критериите по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", поради което е и прекратено служебното му правоотношение. При провеждане на дисциплинарното производство не е нарушено правото на защита на лицето, като при издаването на обжалваната заповед е спазена и целта на закона. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед на изхода от спора на ответната страна следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, сумата от 100. 00 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение