Решение № 7093 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2016 г.

Решение № 7093 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1284/2016 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р., против решение № 82 от 16.12.2015 г., постановено по адм. д. № 166/2015 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отменена заповед № ЦК 429 от 10.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Р., потвърдена с решение № РД-18-23 от 8.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Р., административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - А. Н. К., чрез пълномощника адв. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. С обжалваното решение, Административен съд - Р. е отменил заповед № ЦК 429 от 10.08.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Р., с която на Я. М. К. е отказано отпускане на парична помощ по чл. 8в от Закона за социалното подпомагане на деца (ЗСПД); преписката е върната на директора на ДСП - Р. за ново произнасяне по подадената молба-декларация вх. № ЦК 429/20.07.2015 г., подадена от А. Н. К.. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократна помощ по съображения, че новата редакция на чл. 8в от ЗСПД, предвижда, като условие за получаване на паричната помощ, майката да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В тази връзка съдът е изложил, че приложимата в случая редакция на чл. 8в от ЗСПД е тази, приета с ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г. Според решаващият състав, правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 8в от ЗСПД, поради което именно нея е следвало да съобрази административният орган. Изложено е, че заповедта по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД не е конститутивен административен акт, тъй като няма правопораждащ ефект, а има установителен (декларативен) характер, поради което преценката на директора на ДСП - Р. е трябвало да бъде съобразена с действащите към момента на осъществяване на правопораждащите факти материални разпоредби. Разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД е материалноправна и не й е придадено обратно действие, поради което по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е приложима само за факти възникнали след влизането й в сила (ДВ, бр. 57, в сила от 28.07.2015 г.). Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е следвало да бъде уважено и да й бъде отпусната исканата социална помощ. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че А. Н. К. е родила дете - Я. М. К. на 15.06.2015 г.; същата е записана за студентка в редовна форма на обучение във втори курс през учебната 2014/2015 г. в Русенския университет "А. К."; на 20.07.2015 г. е подала молба-декларация, заведена с вх. № ЦК 429 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете по чл. 8в от ЗСПД. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводи на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 8в от ЗСПД, относима към момента на подаване на молбата-декларация (ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г.) е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД, ДВ, бр. 95 от 2012 г. в сила от 4.12.2012 г.) - чрез подадена молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД (ДВ, бр. 24 от 2010 г.) е предвидено, че вземанията за еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасява в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г.) правото за получаване на еднократна помощ по ал. 2 (има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД) възниква от датата на раждане (осиновяване) на детето. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за А. Н. К. правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е възникнало от датата на раждане на детето й - 15.06.2015 г. и е упражнено преди да е изтекъл погасителният срок по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗСПД в относимата редакция - 20.07.2015 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че към момента на подаване на молбата - декларация от К. хипотезата, при която това право отрича осигуряването и получаването на обезщетението за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване, не е нормативно предвиден, и не следва да ограничава правата на заявителката. В случая административният орган е трябвало да прецени наличието на правопораждащите за А. К. факти, към момента на подаване на молбата-декларация, които няма спор по делото, че са били налице. Предвид това в случая, за да откаже отпускането на паричната помощ на основание чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, молбата - декларация следва да бъде подадена след 28.07.2015 г., когато като изискване за получаване на помощта на майка - студентка, учеща в редовна форма на обучение е да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. Към 20.07.2014 г. ЗСПД не предвижда тази отрицателна за правото на социално подпомагане по чл. 8в от ЗСПД предпоставка, поради което неправилно административният орган е отказал на посочените правни и фактически основания исканата социална помощ. Както правилно е посочил съдът, в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, която е приета с ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Посочената разпоредба няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, какъвто е настоящия случай. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,