Решение № 11542 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2012 г.

Решение № 11542 от 16.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9741/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от директора на Агенция "Митници" - гр. София, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Юрукова, против решение № 2233 от 24.04.2012 г. по адм. дело № 8938 от 2011 г. на Административния съд - София-град, с което Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Елена Иванова Мандиева от гр. София сумата от 6016,97 лв. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), с искане де се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Елена Иванова Мандиева, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от адвокат Бойкинова, която от нейно име оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение на посочените в касационната жалба пороци, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения от Елена Иванова Мандиева от София иск, като е осъдил Агенция "Митници" да й заплати сумата 6016,97 лв. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща неизплатения размер на обезщетението за времето, през което не е на служба, поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, за периода от 18.11.2009 до 18.09.2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че на ответницата се дължи обезщетение за 10-месечен период, тъй като в случая е приложима нормата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл. Направеното от административния орган възражение за прихващане на сумата от 1353 лв., представляваща сбор от изплатените на Мандиева обезщетения на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в общ размер на две брутни трудови възнаграждения и 676,50 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл, съдът намерил за неоснователно по съображения, че последните се дължат на различни правни основания, като не предполагат незаконно уволнение, признато с влязло в сила съдебно решение, и се заплащат кумулативно при наличие на определените изисквания на закона. Обжалваното решение в частта му, с която съдът е приел, че не са налице основания за прихващане на дължимата на Елена Мандиева сума на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и на полученото от нея обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, е постановено в нарушение на материалния закон. Налице са две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. В случая без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се дължат на различни основания, тъй като законът не изисква паричните вземания да произхождат от едно и също основание, както основателно се излагат доводи в касационната жалба. Изпълнени са законовите изисквания за прихващането - двете насрещни вземания са изискуеми и ликвидни, установени са по основание и размер. Агенция "Митници" дължи на жалбоподателката Елена Мандиева обезщетение поради незаконното й уволнение, а тя от своя страна дължи връщане на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение изплатеното на това основание обезщетение е получено на отпаднало основание. Съгласно чл. 104 от Закона за задълженията и договорите прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. Двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а именно от 9.06.2011 г., когато с влязло в сила решение № 8131 от 9.06.2011 г. по адм. дело № 9218 от 2010 г. на Върховния административен съд - пето отделение, е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Елена Мандиева и от който момент вземанията са станали изискуеми. С отмяната на заповедта се заличават последиците от освобождаването. Недопустимо е за един и същ период от време служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до неоснователното му обогатяване. Следователно от дължимото обезщетение на Елена Мандиева по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 6016,97 лв. трябва да се прихване сумата 1353 лв., представляваща полученото от нея обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Като не е уважил възражението за прихващане и е присъдил обезщетение в пълния предявен размер, Административният съд - София-град, е постановил решението си в тази част в нарушение на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав приема, че от общия размер на дължимото по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение следва да се прихване сума в размер на 1353 лв., която, видно от представения по делото фиш № 127 от 03.2010 г., е получена от ответницата на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени като неправилно в частта, в която Агенция "Митници" е осъдена да заплати обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 1353 лв., като предявеният иск до тази сума следва да бъде отхвърлен. В останалата му част решението е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи, че са били налице всички елементи от фактическия състав за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Възражението на касационния жалбоподател, че следва да се извърши прихващане с обезщетението, изплатено съгласно чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, не може да бъде споделено. Аргументирано съдът е приел, че не следва да се уважава искането за прихващане с изплатеното на Елена Мандиева обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на предизвестие от страна на административния орган в размер на 676,50 лева. Това обезщетение е изплатено поради факта, че органът не изпълнява задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. В случай че това е направено, то за този период от един месец служителят би получил възнаграждение за положения труд независимо от законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Като не е извършил прихващане между обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл със сумата 676,50 лв. - изплатена на ответницата с фиш № 139 от ноември 2009 г. на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в тази част, което следва да се остави в сила. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът излишно е обсъждал възражението за прихващане на изплатеното на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл обезщетение в размер на 676,50 лв., тъй като то е било върнато доброволно от ответницата, видно от удостоверение изх. № Е-94-0002 от 19.01.2012 г. - факт, който не се оспорва и от двете страни. В тази връзка е неоснователно и изпразнено от съдържание и оспорването, направено с касационната жалба от представителя на касатора, с което се иска отмяна на първоинстанционното решение и в тази му част. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 2 и чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,