Решение № 7592 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2304/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) против Решение 7657/07.12.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. 5700/2021 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221420003364-091-001/29.10.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение 632/19.04.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 7 323 лв. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА. Заявява се искане за присъждане на разноски в общ размер 13 437.13 лв., посочени в списъка на разноските. Ответникът по касационната жалба Т. Л. А., [ЕГН] с адрес: гр. София, [адрес] - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Димитрова. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е РА Р-22221420003364-091-001/29.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК в приложимите редакции (преди изменението в ДВ бр. 63/2017 г.) е ангажирана отговорността на ревизираното лице Т. Л. А. за дължимите от Мерак Атанасови ООД задължения в общ размер 47 648.10 лв. и лихви за забава в общ размер 24 418.14 лв. за ДДС за д. п. от м. декември 2014 г. до м. март 2016 г. (вкл.), установени с влязъл в сила РА Р-22221416007542-091-001/21.04.2017 г. Първостепенният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени като материално незаконосъобразен РА, е приел следното: Налице са първата и втората предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 1 ДОПК през процесните периоди от време същият е управител и съдружник в Мерак Атанасови ООД заедно с Й. З. А.; налице са непогасени задължения на Мерак Атанасови ООД в посочените в акта размери. Не е доказана обаче от приходните органи третата предпоставка укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, вследствие на което не са събрани задължения за данъци на дружеството. Укриването на факти е относимо към дължимостта на данъците от дружеството, но не се доказва пряка причинна връзка между него и несъбираемостта им. Освен това съдът приема, че не е доказан и умисъл от субективна страна при укриването на фактите. Както правилно е приел АССГ, налице е разлика във фактическите състави, обуславящи отговорността на дружеството за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, от този по чл. 19, ал. 1 ДОПК, обуславящ отговорността на управителя му за невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантната е връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка в случая не е доказана. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Проява на укриване на факти е пропускът със заявление по чл. 96, ал. 1 ЗДДС да се огласи пред органите по приходите достигането на регистрационния праг за специалната регистрация по ЗДДС, а в съответните справки-декларации да се отрази като резултати данък за внасяне, в какъвто смисъл са доводите на касатора. В този смисъл са и решенията на Върховния административен съд, на които той се позовава - Решение 3159/10.03.2021 г. по адм. д. 12254/2020 г. и Решение 11177/06.12. 2022 г. по адм. д. 1543/2022 г. Правилно обаче е приел първостепенният съд, че приходната администрация не е доказала наличието на пряка причинна връзка между неподаването своевременно на заявлението за регистрация и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството, установени с РА на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС за периода от изтичането на срока, в който е следвало да се издаде Акт за регистрация, ако беше подало заявление в срок, до датата, на която е регистрирано от органите по приходите. Изложените в акта и в решението на решаващия орган мотиви, че в периода от м. декември 2014 г. до м. март 2016 г. Мерак Атанасови ООД е работило, т. е. реализирало е приходи и е можело да си плати задълженията за ДДС, ако беше подало заявление за регистрация и беше подавало справки декларации по ЗДДС, не могат да обосноват извод за наличието на такава връзка. Установено е в ревизията на Мерак Атанасови ООД, че последното осъществява дейност в Гостилница Мерак Атанасови , която ползва по силата на сключен с Т. Ч. договор за наем. Според Постановлението за прилагане на предварителни обезпечителни мерки от 23.03.2017 г. ревизиращият екип не предоставя данни за налични активи на дружеството, които да се използват за обезпечение на бъдещите задължения. Същото не притежава собствени недвижими имоти. В РД от 20.03.2017 г. към РА на Мерак Атанасови ООД се съдържа констатация, че то не притежава и МПС. Поради това с Постановлението е наложен запор върху банковите сметки като единствена възможна обезпечителна мярка. Освен това отново според постановлението от 23.03.2017 г. към тази дата Мерак Атанасови ООД има и други непогасени данъчни и осигурителни задължения. Така установените факти изключват наличието на пряка причинна връзка между процесното бездействие на жалбоподателя в качеството му на управител на Мерак Атанасови ООД и невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения на дружеството. Предпоставките, регламентирани в чл. 19, ал. 1 ДОПК, за ангажиране отговорността на третите лица за задължения на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК са предвидени кумулативно и в тежест на органите по приходите, издали РА, е да ги докажат. В случая съответни на доказателствата по делото са фактическите констатации на първоинстанционния съд и направените от него правни изводи за недоказаност на една от тези предпоставки, съответно, за материална незаконосъобразност на оспорения РА. Неоснователни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се неправилно установена фактическа обстановка. На стр. 4 от решението вярно съдът е констатирал, че според мотивите на РА Т. А. в качеството си на управител на Мерак Атанасови ООД не е подал заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС в определения законов срок и не е подавал справки декларации по ЗДДС и не е внасял дължим ДДС по тях. Правилно са установени от съда елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК и правилно са определени спорните по делото въпроси. Обстоятелството, че в мотивите си той е коментирал само неподаването на справките декларации по ЗДДС, но не и неподаването на заявление за регистрация, не може да бъде преценено като съществено процесуално нарушение, доколкото дори и да не беше допуснато, не би довело да различни правни изводи. По изложените съображения оспореното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като липсват доказателства за направени такива. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение