Решение № 7404 от 25.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Агро-Солей ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], община Златарица, срещу решение 385/01.12.2021г., постановено по адм. д. 569/2021г. от Административен съд-Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 20142020 г. за кампания 2020, издаден от заместник изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Ответникът- заместник изпълнителният директор ДФЗ изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 20142020 г. за кампания 2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор ДФЗ. С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля оспорването на Агро-Солей ЕООД и го осъжда да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна решаващият съд приема за безспорно установено, че жалбоподателят е земеделски производител и е одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1) от мярка 10 с уведомително писмо изх. 02-04-2600/3759 от 05.12.2016г. Сред едно от задълженията на бенефициера, посочени в писмото е задължението му да подава заявление за подпомагане/плащане всяка една година до изтичане на многогодишния ангажимент-в случая за период от пет последователни години, считано от 2016г. Страните не спорят също така, че за кампания 2020 г. Агро Солей ЕООД не подава заявление за плащане. С уведомително писмо с изх. 01-2600/720 от 04.02.2021г., жалбоподателят е уведомен за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент поради това, че не е подал заявление за плащане през кампания 2020 г., като му е предоставена възможност да направи възражения и да представи доказателства. Писмото е получено от дружеството на 10.03.2021г. От страна на земеделския производител не са правени искания и не са представени доказателства. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ прилага нормата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 214-2020 г. (Наредба 7/24.02.2015 г.) и в условията на обвързана компетентност издава Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 20142020 г. за кампания 2020, с изх. 01-2600/4643 от 13.08.2021г. Въз основа на установените по делото факти първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административната процедура и материалния закон при постановяването му. Приема за неоснователни възраженията на земеделския производител, че по предходните заявления за плащане не получава плащания, очаквал е указания и разяснения в тази връзка, поради което не подава заявление за 2020г. тъй като е в неведение как да процедира. Съдът посочва, че не е предвидена нормативно процедура по даване на указания и разяснения в хода на изпълнение на агроекологичния ангажимент във връзка с подаването на годишните заявления за плащане. В заключение решаващият съд приема законосъобразност на административния акт и отхвърля жалбата на Агро-Солей ЕООД срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените в касационната жалба твърдения за неправилност на изводите на съда са неоснователни. Касаторът повтаря оплакванията, направени и в първоначалната жалба на които съдът отговаря подробно и аргументирано. Безспорен е факта, че земеделският стопанин не изпълнява задължението си по чл. 8, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г. да подаде заявление за плащане по мярка 10 за кампания 2020г., и обстоятелството че през предходните години не получава плащания е ирелевантно към посоченото законово задължение. В този смисъл аргументите на касатора, свързани с липсата на информация за активността на мярката не кореспондират със смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и регулярността на всички действия в процеса по подпомагане на земеделските стопани. Неоснователно е и възражението за необоснованост на съдебното решение. При формиране на изводите си за материална законосъобразност на акта, съдът прави обстоен преглед на доказателствата по делото и на приложимите, в рамките на Европейския съюз, нормативни актове относно подпомагането и развитието на селските райони с финансови средства от него. Такъв преглед е направен и относно издадената от министъра на земеделието и храните наредба и съдържанието на нейните разпоредби. Неподаване на заявление за плащане представлява неизпълнение на изискването на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, с което се изпълва хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба 7/24.02.2015 г., съгласно която ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските стопани и постановява възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,