Решение № 3256 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2016 г.

Решение № 3256 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез юрк. Георгиева против решение № 4314 от 22.06.2016 г. по адм. дело № 3355/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. О. Н. В. Ангелова, чрез адв. Дамянов ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано, правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно и постановено в съответствие с изяснената фактическа обстановка по делото. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Н. А. отказ за издаване на Удостоверение за търпимост за строеж "барбекю и навес към ограда" в УПИ ХV-192,кв. 724,м. "ГГЦ-зона Г-18" по плана на гр. С., материализиран в писмо изх. № САГ-16-УТ00-121/19.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОСК" при СО и преписката е върната за ново произнасяне. Прието е, че е налице годен за съдебно оспорване административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и чл. 215, ал. 1 ЗУТ, тъй като съдържанието на оспореното писмо сочи недвусмислено на отказ за издаване на поисканото със заявление вх. № УТ-94-Н-11/29.09.2015 г. удостоверение за търпимост за строежа. Обсъдено е наличието на компетентност на органа, издател на процесния отказ и фактическите установявания по приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, сочеща на допълващо застрояване, на вътрешната регулационна линия, в имота на заявителката, отговарящо на изискванията на ОУП и ПУП. Така установените в хода на процеса факти е прието, че не са изследвани от административният орган в нарушение изискването по чл. 35 АПК, което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и сочи на незаконосъобразност на отказа. Прието е също, че липсват мотиви както от фактическа, така и от правна страна в процесния отказ, тъй като съдържанието му се изчерпва с цитиране на правните норми на чл. 42, ал. 2 ЗУТ и чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Видно от съдържанието на оспорения писмен отказ, същият съдържа изрично волеизявление за непопадане на строежа по заявление вх. № УТ-94-Н-11/29.09.2015 г. в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и липса на основание за издаване на исканото Удостоверение за търпимост. Отказа е мотивиран с това, че строежа е в противоречие с нормите на чл. 42, ал. 2 ЗУТ и чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г., чийто текстове са цитирани, но липсва обосновка за вида на строежа и конкретното несъответствие с визираните изисквания. Това съставлява съществено нарушение по смисъла на чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като цитираните норми касаят както строежи на уличнорегулационната линия, така и на вътрешнорегулационната линия, което изисква обосновка за вида на несъответствието на заявения като търпим строеж с цитираните нормативни изисквания. Освен това липсват мотиви както от фактическа, така и от правна страна за приложимия правен режим на търпимост и изследване на изискуемите по него предпоставки. В този смисъл решаващият правен извод на административният съд за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснато съществено нарушение по чл. 35 във вр. с чл. 59 от АПК се явява правилен, обоснован и законосъобразен. Липсата на мотиви в административният акт не може да бъде санирана в съдебната фаза на производството, поради което и предвид вида на отказа /за издаване на документ/, законосъобразно по реда на чл. 173, ал. 3 АПК преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от ответницата за разноски, касаторът дължи реално направените такива пред настоящата инстанция и заявени по представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 360 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,