Решение № 9480 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2018 г.

Решение № 9480 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна дирекция "Автомобилна администрация" (ИААА) срещу решение № 628/13.12.2017 г., постановено по адм. д. 840/2017 г. по описа на Административен съд-Пазарджик (АС-Пазарджик). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане по същество на спора от друг състав на същия съд. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът В. Добрев оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 628/13.12.2017 г., постановено по адм. д. 840/2017 г. по описа на АС-Пазарджик е отменена Заповед № 903/16.10.2017 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 4, чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) на В. Добрев, началник на областен отдел "Автомобилна администрация"-Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от шест месеца". За да постанови обжалваното решение, АС-Пазарджик е прима, че обжалваната заповед е издадена след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл и само на това основание подлежи на отмяна, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса дали извършеното от В. Добрев деяние представлява нарушение. Не са изложени мотиви и относно останалите основания за оспорване по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав намира за основателно основното възражение в касационната жалба, а именно за неправилност на извода относно спазването на срока по чл. 94 от ЗДСл. Административният съд е приема за установено, че дисциплинарното наказание е наложено за дисциплинарно нарушение, извършено на 8.06.2017 г., което е описано в доклад на Т. Гугулева – старши инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" – Пазарджик, с който тя е сигнализирала изпълнителния директор на ИААА, главния директор на Главна дирекция "АА" и председателя на ФСО към ФРТ "Подкрепа" в ИАА и федеративен секретар на ФТР "Подкрепа". Този сигнал е постъпил в ИААА на 13.06.2017 г. и от тази дата АС-Пазарджик приема, че започва да тече срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., поради което като приспада дните на ползвани отпуски от В. Добрев, достига до извод, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена десет дни след изтичане на двумесечния срок. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В ЗДСл не се съдържа дефиниция на понятието "откриване на нарушението", но от смисловото значение на използваните думи се налага извод, че за да е налице откриване на нарушението дисциплинарнонаказващият орган трябва да е наясно с дисциплинарното нарушение и с релевантните за определяне на дисциплинарното наказание факти и обстоятелства - чл. 91, ал. 1 ЗДСл, а именно субекта на нарушението, деянията, чрез които е осъществено, времето и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, вредата от нарушението. В случая по повод изложените в доклада-сигнал на Т. Гугулева факти е наредена проверка, извършена от двама държавни инспектори, които са изготвили доклад изх. №- 30-08-20/26.06.2017 г. до изпълнителния директор на ИААА. В този доклад са описани в детайли извършените деяния, обстоятелствата, при които са осъществени и последиците от тях. В резултат на доклада от 26.06.2017 г. е образувано на 4.07.2017 г. дисциплинарно дело срещу В. Добрев, което е приключило с оспорената пред АС-Пазарджик заповед от 16.10.2017 г. При тези факти, приети за установени от първата инстанция, изводът за нарушение разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл се явява незаконосъобразен. С оглед съдържанието на доклада (сигнал) Т. Гугулева, в който тя описва личните си възприятия и негативно отношение към определена ситуация, организирана от В. Добрев, не е възможно да се приеме, че в момента на получаването му дисциплинарнонаказващият орган е открил конкретно дисциплинарно нарушение. За най-ранен момент, в който дисциплинарнонаказващият орган е получил достоверна информация за съществена част от фактическия състав на нарушението, е възможно да бъде приет доклада от 26.06.2017 г., отразяващ резултатите от проверката на оплакването на Т. Гугулева. В пълнота с всички обстоятелства по чл. 91 от ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган е разполагал при получаване на доклада от 27.07.2017 г. на дисциплинарния съвет. Следователно не е налице пропускане на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл при съобразяване с тези дати и ползваните отпуски от В. Добрев. Допуснатото нарушение на материалния закон обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав поради липсата на произнасяне по останалите доводи на страните по делото и непровеждане на служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение относно относими към спора факти, представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на АС-Пазарджик за основателност на жалбата, доколкото единственото прието за установено нарушение при издаване на оспорената заповед не е налице. С оглед забраната по чл. 220 от АПК касационната инстанция няма възможност да реши спора по същество при липсата на фактически установявания в обжалваното решение по всички относими факти. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение