Решение № 13784 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2016 г.

Решение № 13784 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ГД "Изпълнение на наказанията" - гр. С., по касационен протест на Окръжна прокуратура - гр. Б. и по касационна жалба на С. Б.. С решение № 1054 от 31.05.2016 г., постановено по адм. д. № 736/2015 г. на Административен съд - град Б., е осъдена ГД "Изпълнение на наказанията" при МП, да заплати на С. Б. обезщетение в размер на 4800 лева за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправно бездействие на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода от 19:30 ч. до 6:00 ч. всеки ден през периода от 20.04.2010 г. - 20.04.2015 г., неосигуряване хигиена и чистота в помещенията, в които търпи наказание, неосигуряване на нормално осветена и отоплена жилищна свободна площ, като е отхвърлил иска над сумата 4800 лева като неоснователен. Срещу това решение са подадени касационните жалби на ГДИН и на Б. и касационния протест на Окръжната прокуратура - Б.. О., в касационната жалба на ГДИН и на ОП - Б. се свежда до това, че е неправилно и недопустимо, немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Счита се, че не са преценени в пълен обем събраните доказателства за изпълнен в цялост фактически състав по чл. 1 от ЗОДОВ. Не са доказани реално претърпени вреди. Твърди се още, че отговорността на се презюмира от закона, а е в тежест на ищеца да установи кумулативно изискуемите се предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В касационната жалба подадена от С. Б., решението се обжалва в отхвърлителната му част. Счита, че определения размер е занижен и че това е поредното унижение за него, тъй като е поставен нечовешки условия за живот, свързани с липсата на нормална жилищна площ, и условия. Иска се уважаване на предявения иск в цялост както и присъждане на разноските по делото. Ответникът по делото - ГД "Изпълнения на наказанията" при МП и касационен жалбоподател, редовно призован, се представлява от юрисконсулт и счита касационната жалба на Будаков за неоснователна, а касационния протест на ОП - Б. за основателен. Ответникът - Б. и касационен жалбоподател, в писмено становище и лично поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба и протеста, а за основателна подадената от него касационно жалба. Излага доводи, че определеното обезщетение е силно занижено и моли да се уважи предявения от него иск изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба на С. Б. за неоснователна, а за основателни подадения протест и касационната жалба на ГДИН. Предлага решението на съда за отмяна поради нарушение на материалния закон и за решение по същество, като се отхвърли предявения иск изцяло. Върховният административен съд прецени доказателствата по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за основателна. Касационната жалба подадена от Будаков счита за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд, съдът е приел следното: Предявения иск е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В исковата си молба ответникът Б. е поискал да се осъди ответника да му заплати сума в размер на 237 750 лева за периода от 20.04.2010 г. до 20.04.2015 г. направено изменение на иска представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди поради лошите условия при които е поставен в затвора при изтърпяване на наказанието си. Твърденията са, че затворническата администрация е бездействала и не му е осигурила достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, добра хигиена в помещенията, липса на медицинско обслужване, липса на питателна храна. Настоящата инстанция счита за основателно касационното възражение, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка с непълни мотиви, поради което е налице чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до порочно решение - необоснованост. Съдът е направил добър преглед и много подробен анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека. Изложените мотиви за прилагането на европейското право не освобождава националния съд от задължението да прецени основателността на иска и с оглед приложимото национално законодателство. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия, актове и бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХХ, а ал. 2 на чл. 1 ЗОДОВ установява, че разглеждането на искове по ал. 1 е по реда на АПК. За да се ангажира отговорността на държавата в исковото производство по ЗОДОВ е необходимо да се установи кумулативно наличието на основните елементи от фактическия състав на посочената норма: незаконосъобразни действия или бездействия, извършени от длъжностни лица, реално претърпяна вреда от ищеца и причинно-следствена връзка. В конкретния случай съдът е събрал доказателства, както писмени така и гласни, които обаче не е обсъдил съобразно изискването на чл. 168 от АПК. Позоваването на съдебната практика, чрез цитирането й, не е достатъчно за да се приеме, че решението е мотивирано с оглед конкретно установените по делото факти. В исковото производство ищецът е длъжен да докаже твърденията си и на база анализ на съдебната практика, доказателствата, приложимите норми съдът следва да направи обосновани изводи, което в случая не е сторено напълно. Това е довело до допускането на съществено нарушение на процесуалните правила - едностранчивото обсъждане доказателствата и приложимото право. След преценка на доказателствата по делото, съдът при новото разглеждане на делото, ако приеме искът за основателен на основа разпоредбата чл. 52 ЗЗД, следва да се произнесе по размера на дължимото обезщетение. От изложените съображения се налага изводът, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,