Решение № 11163 от 18.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3670/2024 г.

ВАСШесто отделение18.10.2024 г.докладчик Николай Ангелов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1295/27.02.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10755/2023 година в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Националната здравно осигурителна каса да заплати на МБАЛ Вита ЕООД ,ЕИК: 131259767 сумата от 1440 лв разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА Членове: /п/ БОЙКА ТАБАКОВА /п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса против Решение 1295/27.02.2024 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10755/2023 година, в частта му, с която по жалба на МБАЛ Вита ЕООД е била отменена издадената от него писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание 29-02-140/19.10.2023 година за сумата от 8392,74лв. В жалбата се поддържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение, което е било постановено в нарушение на материалния закон чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), допуснати нарушения на съдопроизводствените правила поради неизясняване на правния спор от фактическа страна и необоснованост, всички относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.В с.з се представлява от юрк.Шкодрева,която моли съда да уважи касационната жалба и да отмени оспореното решение в посочената в нея част,като реши спора по същество.Претендира разноски. Ответникът - МБАЛ Вита ЕООД в писмен отговор по делото и чрез адв. Галева в съдебно заседание е оспорил основателността на касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно.Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание 29-02-140/19.10.2023 година на директора на СЗОК по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, с която МБАЛ Вита ЕООД по индивидуален договор с НЗОК 22-2480/2020 г. за оказване на болнична помощ по КП, е бил задължен да възстанови сумата 25588,50лв като са установени неспазени два случая на изискванията на чл.388 ал.1 вр. чл.352 ал.1 т.1 и т.4 НРД по КП 146 и КП 154,както и 9 случая на изискванията по чл.30 т.1 и 2 и чл.292 т.6 б.б вр. чл.352 ал.1 т.3 от НРД. С решението административният съд е приел за установено, че производството по издаване на процесната писмена покана е започнало със Заповед РД-18-818/24.07.2023 г. на и.д. директор СЗОК, с която по реда на чл. 72 и сл. ЗЗО е било възложено на компетентните длъжностни лица да извършат проверка на болницата за периода 2020 г. 2022 година.За резултатите на извършената проверка е съставен протокол РД18-818/03.08.2023г. В протокола са описани констатациите при проверката по 63 подробно посочени ИЗ на пациенти, отчетени по КП 005.2; 005.1; 1; 073.1; 070.1; 074.1; 069.1; 175; 146; 154; 233; 6 и 13 за месеци на дейност март и май 2023 г. В протокола са констатирани нарушения и несъответствия с изискванията на НРД 2020-2022 за 11 броя ИЗ на ЗОЛ, които могат да бъдат разделени в следните групи: Група 1 - неспазване на изискванията на чл.388, ал.1, във връзка с чл. 352, ал.1, т. 1 и т.4 и във връзка с чл. 354, ал.1 от НРД 2020-2022г. - за 2 броя ИЗ и Група 2 неспазване на изискванията на чл. 30, ал.1 и 2 и чл. 292, т. 6. буква б", във връзка с чл. 352, ал.1, т.3 от НРД 2020-2022г. и във връзка с чл. 55, ал. 2 и 3 ЗЗО - за 9 броя ИЗ. Съставен е протокол РД-18-818-2/03.08.2023г за неоснователно получени суми,връчен на 09.08.2023г.От страна на лечебното заведение е постъпило възражение в срока по чл.76а ал.2 ЗЗО,което има за свой предмет единствено неспазване на изискванията на чл.388, ал.1, във връзка с чл. 352, ал.1, т. 1 и т.4 и във връзка с чл. 354, ал.1 от НРД 2020-2022г. - за 2 броя ИЗ.Възражението е разгледано от арбитражна комисия и поради равенство в гласовете не е постановено решение по същото.Въз основа на горното и.д. директорът на СЗОК е постановил оспорената в първоинстанционното производство покана.В мотивите на акта е прието, че има установени нарушения на нормативните правила от ЗЗО и НРД за МД за 2020 г. 2022 г., като органът се позовава на констатациите от протокола за проверка. С решението си АССГ по адм. дело 10755/2023г е отменил процесната писмена покана 29-02-140/19.10.2023г на директора на СЗОК в частта за сумата от 8392,74лв досежно неспазване на изискванията на чл.388, ал.1, във връзка с чл. 352, ал.1, т. 1 и т.4 и във връзка с чл. 354, ал.1 от НРД 2020-2022г. - за 2 броя ИЗ и е отхвърлил жалбата на лечебното заведение за останалите 9 броя случаи на констатирани неспазени изисквания.Спрямо отхвърлителната част на съдебния акт не е депозирана касационна жалба,поради което и същият е влязъл в законна сила. За да отмени оспорената покана за възстановяне на суми,получени без правно основание в посочената по горе част ,първоинстанционният съд е приел,че процесната писмена покана е издадена в нарушение на материалния закон. Първостепенният съд е обосновал извода си със следните доводи: В чл.388, ал.1 НРД 2020-2022 г. е въведена забрана лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 294, първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си. В ал.2 на същата норма обаче, изрично е предвидено, че лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр и посочен в приложение 1 към договора на лечебното заведение, може да извършва тази дейност и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 271, т. 3 в същото лечебно заведение. В настоящия случай е било установено при проверката, че д-р Е. Атанасов посочен като началник на отделение и оператор на ЗОЛ Н. С. Г. ИЗ 1862/2023 г и ЗОЛ М. Ц. Д. ИЗ 1873/2023 г., не е бил на работа на 21.03.2023 г. датата на операциите на посочените лица. Според оперативния протокол, оперативния журнал и анестезиологичния лист д-р Атанасов е вписан като оператор. Същият е положил подпис и върху оперативния протокол.Не е спорно между страните, че лечебното заведение е представило пред СЗОК график за месец март 2023г. на специалистите, оказващи болнична медицинска помощ по КП. Видно от графика на МБАЛ Вита за м. март 2023 г. д-р Е. Атанасов действително не е бил включен в работната смяна на 21.03.2023 г. От същия график обаче се установява, че на посочената дата през м. март 2023г. д-р Атанасов не е бил в редовен отпуск, отпуск по болест, отпуск за обучение, неплатен или служебен отпуск и няма данни да е отсъствал по смисъла на чл.388, ал.1 НРД 2020-2022. Според данните от посочения график на дата 21.03.2023 г. д-р Атанасов е имал свободен ден, поради което и по отношение на него е била неприложима забраната на чл.388, ал.1 НРД-2020-2022 да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, да подписва документи по чл.294, първични медицински и финансови документи и епикризи. Ползването на свободен ден по график не може да се счете за отсъствие по друга причина по смисъла на чл.388, ал.1 от НРД, тъй като разумът на закона предполага отсъствие за периода поради някаква обективна пречка, която е извън нормалния работен ритъм. Напротив, с разпоредбата на чл.388, ал.2 изрично е регламентирана възможността лекарят да извършва дейностите по ал.1 и извън часовете за работа в представения месечен график. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната писмена покана за връщане на неоснователно получени суми, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, чиято съвкупна преценка обуславя крайния извод за наличието на основания по смисъла на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което правилно първоинстанционният съд е отменил процесната писмена покана в посочената част. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, формирани при осъществения съдебен контрол, обосноваващи материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Първоинстанционният съд извършва правилна преценката досежно недоказаност на относимите юридически факти, изложени като мотиви за отмяна на поканата за връщане на неоснователно получени суми. Неоснователни са възраженията относно необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. При правилно установени фактически обстоятелства,изводите на състава на АССГ за нарушение на материалния закон се явяват обосновани. Настоящият състав възприема изводите на АССГ,че не е налице нарушение на чл.388, ал.1, от НРД за МД 2020-2022 г. по повод участието на началника на отделението д-р Е. Атанасов като оператор в ИЗ 1862/2023г на Н. С. Г. и ИЗ 1873/2023г на М. Ц. Д..На посочения в протокола за проверка ден- 21.03.2023г д-р Атанасов не е бил в редовен отпуск, отпуск по болест, отпуск за обучение, неплатен или служебен отпуск и няма данни да е отсъствал по смисъла на чл.388, ал.1 НРД 2020-2022. Според данните от посочения график на дата 21.03.2023 г. д-р Атанасов е имал свободен ден, поради което и по отношение на него е била неприложима забраната на чл.388, ал.1 НРД-2020-2022 да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, да подписва документи по чл.294, първични медицински и финансови документи и епикризи.За него е била приложима нормата на чл.388 ал.2 от НРД,която регламентира възможността лекарят да извършва дейностите по ал.1 и извън часовете за работа в представения месечен график. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че обжалваното решение в оспорената му част е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат сторените разноски пред касационната инстанция,които с оглед на представени доказателства за извършването им,следва да се присъдят в размер на 1440 лв,която сума да се плати от юридическото лице,към което се числи касатора- НЗОК на осн. § 1 т.6 от ДР на АПК . Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,предложение първо АПК Върховен административен съд Първи състав на Шесто отделение