Решение № 9625 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3933/2013 г.

Решение № 9625 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3933/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), подадена чрез юрисконсулт Елисавета Рашкова, против решение № 1481 от 31.01.2013 г. по адм. дело № 8074/2012 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е отменено Решение № Ж-140 от 21.05.2012 г. по преписка вх. № Е-11П-00-30/14.06.2011 г. на ДКЕВР, образувана по жалба с вх. № Е-11П-00-30/14.06.2011 г., подадена от Панчо Колев Стойков и Павлина Колева Милчева и е върната преписката на ДКЕВР за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. Излагат се доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Излага, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила след като ДКЕВР е изпълнила процедурата по Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) и не е установено нарушение от лицензианта. Иска, да се отмени обжалваното решение и се потвърди решението на ДКЕВР. Ответникът - Панчо Колев Стойков с писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението. Заинтересованите страни - "Енерго Про Мрежи" АД, гр. Варна и "Енерго Про Продажби" АД, гр. Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт Десислава Русева, с писмена молба поддържат жалбата и искат да бъде уважена, като претендират юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че правилно е приел тричленният състав, че оспореното решение на ДКЕВР е незаконосъобразно и го е отменил. Излага, че правилно тричленният състав е приел, че решението е постановено при съществени нарушения на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради това, че по приложената по делото преписка се установява, че процедурата в ЗЕ и НЛДЕ не е изпълнена, не се съдържа писмото, с което ДКЕВР изисква от "Е. ОН България Мрежи" АД да извърши проверка и да представи писмено становище по жалбата от 14.06.2011 г. на Панчо Стойков и Павлина Мирчева, а представените допълнително писмени становища са далеч след необходимия срок за отговор по жалбата. Смята, че директорът "Икономически анализи и регулаторен одит" в ДКЕВР е изготвил Доклад вх. № ДК-328/18.05.2012 г., с който предлага прекратяване на преписката, като не е извършена проверка по жалбата, а същата е прехвърлена на енергийните предприятия, от които е поискано да се самопроверят и изпратят становище. Смята, че ДКЕВР не е действал като независим регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършил изискуемата проверка, за която е задължен по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ, във връзка с ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ, поради което правилно съдът е отменил процесното решение. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1481 от 31.01.2013 г. по адм. дело № 8074/2012 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, е отменено Решение № Ж-140 от 21.05.2012 г. по преписка вх. № Е-11П-00-30/14.06.2011 г. на ДКЕВР, образувана по жалба с вх. № Е-11П-00-30/14.06.2011 г., подадена от Панчо Колев Стойков и Павлина Колева Милчева и е върната преписката на ДКЕВР за ново произнасяне и изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението. Съдът е приел, че решение на ДКЕВР е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, поради това, че в съответствие с чл. 22, ал. 2 от ЗЕ при постъпване на жалба председателят на Комисията назначава проверка по реда на глава осма, а разпоредбите на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, 2, 3 и 4 от НЛДЕ регламентират нормативно уредена процедура, която следва да се изпълни. Въз основа на установени фактически обстоятелства тричленният състав на ВАС е приел, че нормативната процедура не е изпълнена, а изискуемата проверка е прехвърлена на енергийните предприятия, от които е изискано да се самопроверят и да изпратят становище. Приел е, че директорът на Дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" при ДКЕВР дословно е преписал в доклада си становищата на енергийните предприятия, които изцяло са възпроизведени и в решението на ДКЕВР. Съдът е приел, че ДКЕВР не е действала като независим специализиран регулаторен орган по чл. 10, ал. 2 от ЗЕ и не е извършила изискуемата проверка, за която е задължена по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 76, ал. 4, т. 8 от ЗЕ, във връзка с чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ. С оглед допуснатите нарушения съдът е отменил решението и е върнал преписката на ДКЕВР със задължително указание за изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 22 и чл. 76 от ЗЕ и чл. 97 - чл. 103 от НЛДЕ, като се извърши надлежна проверка и се съберат релевантните доказателства във връзка с твърденията на страните в спора. Обжалваното решението е правилно. От фактическа страна не се спори от касатора установените от съда обстоятелства, поради което петчленният съдебен състав на ВАС в съответствие с чл. 220 от АПК приема, че фактите в първоинстанционното производство са обективно установени. Неоснователни са възраженията на касатора, че е извършена проверка в съответствие с нормативните изисквания и е изготвен доклад от директорът на Дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" относно извършената проверка. Тричленният съдебен състав подробно е изложил въз основа на доказателствата по административната преписка извършените от регулаторния орган действия по изпълнение на нормативните изисквания за контрол на дейността на лицензиантите, по повод жалбата на потребителите на услугата Панчо Колев Стойков и Павлина Колева Милчева. При упражняване на правомощията си по чл. 22 и чл. 76, ал. 4 от ЗЕ ДКЕВР има задължение при постъпване на жалба, да я разгледа и проведе процедурата за доброволно уреждане на спорове с наредбата по чл. 60 от ЗЕ, а именно по реда на Глава седма от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм. ДВ, бр. 38 от 23.04.2013 г.), действала към момента на сезиране с жалба, произнасяне на ДКЕВР с решение и при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдът обективно е установил, че ДКЕВР не е осъществила необходимата проверка (назначената работна група да събере всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по случая; при приключването на проверката работната група да състави протокол за констатации, към който се прилагат събраните доказателства, който се подписва от лицата извършили проверката и проверяваното лице; по направените обяснения и възражения работната група да състав заключение, което е неразделна част от протокола; работната група да предаде събраните доказателства, протоколи и изготвения доклад за резултатите от проверката на председателя на комисията), за да прецени дали изложеното в становищата на проверяваните дружества съответства на действителните факти и обстоятелства, както и не е съобразила, че в доклада на директора на Дирекция "Икономически анализи и регулаторен одит" в ДКЕВР дословно са преписани становищата на енергийните предприятия, които в последствие са възпроизведени и в решението на ДКЕВР и са послужили като мотиви на административния акт. Установените нарушения на чл. 99, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 - ал. 4 от НЛДЕ са съществени по своя характер, след като не е спазена процедурата и не е дадена възможност на потребителя (жалбоподател) да вземе становище, да направи възражения и да ангажира доказателства, с което е нарушено правото му на защита, а от друга страна административният акт е мотивиран със становищата на проверяваните дружества. Допуснатите нарушения в административното производство при издаване на решението от ДКЕВР при липса на доказателства от проверката на помощния орган, са съществени и са препятствали съдът да се произнесе по съответствието на административния акт с материалния закон и да прецени доколко съответствието с действителното фактическо и правно положение и с отношенията между страните по преписката. Видно от представените от ответника по жалбата писмени доказателства спорното отношение между лицензиантите и потребителя не са уредени, което налага, след връщане на преписката ДКЕВР да осъществи дължимия нормативен контрол в съответствие с чл. 22 и чл. 78, ал. 4 от ЗЕ. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице пороци на обжалваното решение, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,