Решение № 7224 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12159/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министъра на околната среда и водите срещу Решение 9410 от 01.11.2024 г., постановено по адм. дело 221/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна Лагуна 2012 ООД, чрез процесуалния си пълномощник адв. Хинков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и претендира присъждане на разноски. Процесуалният представител на Върховната касационна прокуратура излага становище за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Решение 252/17.12.2020г., издадено от заместник-министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително 02470013/21.12.2012 г., издадено на Лагуна 2012 ООД за ползване на повърхностен воден обект язовир Въча за плаващо съоръжение несамоходна плаваща база Б-167 Лагуна и е определен срок от шест месеца от влизане в сила на това решение да се отстрани плаващата база от язовир Въча. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че макар издаден от компетентен при условията на чл. 52 от Закона за водите орган при условията на делегация, с влязло в сила Решение 9132 от 23.07.2024 г. по АД 2397/2022 г. на ВАС е отменен ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с Решение 1106/29.12.2016 г. на Министерски съвет в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, поради което е отпаднала материалноправната предпоставка, на която се позовава оспореният административен акт чл. 78, ал. 2, т. 2 от Закона за водите. Приел е за неоснователно възражението за нарушен обществен интерес, представляващ самостоятелно основание за отказ за продължаване на разрешителното по чл. 78 от Закона за водите, поради липсата на изложени фактически основания в издадения акт, а бланкетно позоваване на нарушение на обществения интерес без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат до извод за обоснованост на оспорения отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от Закона за водите, изменение на разрешителното може да се извършва: служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73 и по молба на лицето, в полза на което е предоставено водовземането, като за да се продължи срока на действие на разрешителното, съгласно чл. 78, ал. 1 ЗВ, следва молбата до компетентния за това орган, да е подадена преди изтичането на разрешението за водовземане. В съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срок, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Правилно съдът е приел, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС в частта относно предвидени мерки по отношение на водно тяло - язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, конкретно: Мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване, код DW 4, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-3 и, действие 4. Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-4, е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на оспорения акт. Видно от мотивите на оспорения административен акт, издателят се позовава на чл. 149, ал. 1 и чл. 149а, ал. 1 от ЗВ и единствено на отменения ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/29.12.2016 г. на МС. Посочените разпоредби са общи и са свързани с управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения въз основата на планове за управление на речните басейни. Отделно и липсват мотиви по какъв точно начин обектът на Лагуна 2012 ООД ще въздейства негативно на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване и дали е съвместим. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание по чл. 78 ЗВ за отказ за продължаване на разрешителното. Действително, съгласно чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, органът по чл. 52 от същия закон продължава действието на разрешителното, когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, но липсват изложени фактически основания в този смисъл. В случая от административния орган е направено бланкетно посочване на чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВ без да е конкретизирано налице ли е несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. На практика, по никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В оспорено решение на заместник-министъра на околната среда и водите не са изложени доводи и/или констатации във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВ, липсват и такива доказателства по административната преписка. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази/къщички са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите съгласно нормативните изисквания на чл. 116, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 119, ал. 2 и ал. 4, т. 1 ЗВ. Съгласно цитираните разпоредби, опазването на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Противно на изложеното в касационната жалба, потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обективни обстоятелства, каквито в случая са свързани с ползването на несамоходната плаваща база Б-167 Лагуна, разположена в акваторията на язовира. Дори да се приеме, че в оспорения акт има изложени доводи за отказ поради неизпълнение на предпоставките по чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, свързани с нарушаване на обществени интереси, следва да се има предвид, че административният акт трябва да съдържа мотивите, които да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Необходимостта от яснота, точност и конкретика е нормативно заложена. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение