Решение № 1195 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2014 г.

Решение № 1195 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Е. Е." със седалище и адрес на управление гр. П., срещу решение № 382 от 13.03.2014 г., постановено по адм. д. № 872/2013 г. по описа на Административен съд Б., с което са отхвърлени изцяло предявените от търговеца против Национална здравноосигурителна каса, гр. С. искове като неоснователни. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Н. здравноосигурителна каса в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на ЕТ "Е. Е.", гр. П., срещу Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ гр. С. С нея на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ претендира заплащане на сума в размер на 85 428 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи, за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., произтичащи от прилагане на колона 9 от Приложение 2 на Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, отменена с решение по адм. д. № 2762/2008 г. на ВАС, оставено в сила с решение по адм. д. № 10621/2008 г. на същия съд. Причинените вреди основава на разликата в стойността на заплащаната от задължително здравноосигурените лица сума за лекарствени продукти в посочения в исковата молба период, определена от отменената колона 9, и тази, която тези лица биха заплащали при определяне на цената по правилата на чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти /отм. ДВ, бр. 100/20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г. - НУПРРРЦЛП/. Предявен е и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на лихва за забава, както и законната лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба, до окончателното и изплащане; С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени изцяло като неоснователни. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно че отмененият акт, от чието действие се претендират вреди в случая е нормативен, отмяната му действа занапред, а не с обратна сила, поради което до датата на отмяната не могат да се претендират вреди. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт е приел, че не е доказано ответника да е наложил прилагане на отменените разпоредби при наличие на нов позитивен лекарствен списък, на който е придадено предварително действие. С оглед неоснователността на главния иск, е приета неоснователност и на акцесорния такъв. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя неоснователността на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен, като незаконосъобразен, с решение № 6826 от 06.06.2008 г. по адм. д. № 2762/2008 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 10.04.2009 г., подзаконов нормативен акт - колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. С. Т. решение № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС вредите, причинени на граждани и юридически лица при или по повод изпълнението /действието/ на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следователно наличието на отменен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в случая не води до основателност на предявения иск за причинени имуществени вреди, както правилно е прието в обжалваното решение. С оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК този акт, като подзаконов нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Или за периода от приемането му до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, се счита за законосъобразен поради което и поражда валидни правни последици, съответно, не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Съдебното решение, с което подзаконовият нормативен акт се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Относно периода, предмет на иска, следващ момента на отмяната на нормативния акт, не е доказано ответникът да е наложил прилагане на отменените разпоредби по отношение на ищеца. Липсва законово задължение за формиране на продажната цена на лекарства в този период по стойност, определена от отмененият подзаконов нормативен акт, от който факт се претендират имуществени вреди. Актът е бил отменен и не поражда задължение за изпълнение за никого. Ако предпоставя изменение на сключения индивидуален договор, то такова изменение никоя от страните не е поискала съобразно предвиденото в чл. 44 от него. С оглед гореизложеното предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява изцяло неоснователен, а обжалваното решение правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение