Решение № 15902 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2018 г.

Решение № 15902 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от З. И., [населено място], [област], подадена чрез адв. В. Колева против решение № 1100/23.05.2018 г. по адм. д. № 1987/2017 г. на Административен съд В., с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № РА 03000816004934-091-001/21.02.2017 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В., потвърден с Решение № 146/18.05.2017 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при централно управление на Националната агенция за приходите, в частта в която са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ в общ размер 7258, 65 лева. Излага доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА. Претендира присъждане на направените по делото разноски. С допълнителна молба заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по отношение на ограничението по чл. 48, ал. 7, т. 3 ЗДДФЛ, което твърди, че противоречи на общностните разпоредби. В съдебно заседание не се явява представител на касатора. Ответната страна - Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП в представен писмен отговор от процесуален представител - гл. юрисконсулт оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно като излага подробни съображения за правилното тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 2484, 86 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на З. И., на който е установен данък по ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. общо в размер на 7258, 65 лева, вследствие на непризнато упражнено от същия преотстъпване на данък за 2014 г. и за 2015 г. по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като е налице основание по чл. 48, ал. 7, т. 3 ЗДДФЛ по отношение на З. И., който като физическо лице е регистрирано като земеделски производител, съгласно Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, но не е регистриран като едноличен търговец по ТЗ. Съдът е извел правилен извод за законосъобразност на РА, при безспорна установеност на фактите и правилно тълкуване и прилагане на съответните разпоредби от ЗДДФЛ и въвеждането на разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., ДВ бр. 100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., ДВ бр. 12 от 2015 г., ДВ бр. 22 от 2015 г., в сила от 01.01.2014 г.). Съгласно чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер на 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски стопани, за годишна данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани. Разпоредбата на чл. 48, ал. 7, т. 3 от ЗДДФЛ в сила от 01.01.2014 г. регламентира преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, да не се прилага по отношение на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29 а от ЗДДФЛ. Физическото лице З. Иванов е подал декларация на 28.01.2014 г. на основание чл. 29, ал. 4 от ЗДДФЛ, т. е. при действието на новата редакцията на ал. 7 от чл. 48 ЗДДФЛ, която е в сила от 01.01.2014 г. С така подадената декларация лицето З. И. е упражнил правото си на избор за облагане на доходите от стопанска дейност през 2014 г. с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, формирана по реда на чл. 26 от същия закон. Така избраният от ревизираното лице ред за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ се прилага за срок не по – кратък от 5 последователни години по арг. от чл. 29 а, ал. 3 от ЗДДФЛ. Избраният ред за облагане за 2014 г. и 2015 г. от ревизираното лице установява попадането му в категорията на физическите лица извършващи стопанска дейност по чл. 29 а от ЗДДФЛ. Следователно, на основание чл. 48, ал. 7, т. 3 от ЗДДФЛ земеделският производител извършващ стопанска дейност по чл. 29 а от ЗДДФЛ като физическо лице, а не като регистриран ЕТ по Търговския закон, не следва да се ползва от преотстъпване на данък върху годишна данъчна основа, независимо, че е изпълнил условията на чл. 189 б от ЗКПО. Измененията относно данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, както и ограниченията по ал. 7 са във връзка с постановено от Европейската комисия положително решение за България във връзка с помощта по Регламент (ЕС) № 702/2014 г. Независимо от това, че са изпълнени предпоставките по чл. 189 б ЗКПО за ползване на данъчното облекчение по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, с разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ законодателят изрично е изключил от приложното поле на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29 а ЗДДФЛ. Ревизираното лице е земеделски производител и попадащо в обхвата на приложение на разпоредбата на чл. 29 а от ЗДДФЛ, преотстъпването на данъка за 2014 г. и 2015 г., упражнено от същото при подаване на декларации по реда на чл. 50 ЗДДФЛ в съответствие със законовите разпоредби, въведени в националното законодателство след решение на Европейската комисия, правилно не е признато от органите по приходите, в резултат на което РА с установен допълнително дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ и следващите се лихви за забава за 2014 г. и за 2015 г. е законосъобразен и правилно жалбата срещу РА като неоснователна, е отхвърлена от първоинстанционния съд. Съдът се е позовал и на установена съдебна практика на Върховния административен съд по дела с идентичен предмет на спора, а именно: решение по адм. д. № 7592/2017 г. и решение по адм. д. № 658/2018 г. по описа на Върховния административен съд. По искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз: Съгласно разпоредбата на чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. В процесния случай така формулираните въпроси от касационния жалбоподател чрез адв. В. Колева не касаят противоречие на националноправните разпоредби с норми на европейското право. Такова противоречие не е налице, тъй като разпоредбата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ (Нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 100 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 12 от 2015 г., бр. 22 от 2015 г., в сила от 1.01.2014 г.). е постановена и въведена в националното законодателство въз основа на постановено решение на Европейската комисия. Настоящият съдебен състав счита, че предметът на спора е напълно изяснен, значението и смисълът на разпоредбите са напълно ясни и небудещи съмнение, поради което приема, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС По изложените съображения искането за преюдициално запитване е неоснователно и следва да се отхвърли и решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по спора, разноски на касатора не се дължат, а с оглед постъпилия писмен отговор с характер на писмена защита и своевременно направеното от гр. юрисконсулт - процесуалния представител на ответната страна искане за разноски, на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. при ЦУ на НАП следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 568 лв. за изготвен писмен отговор без явяване пред съда и съобразно материалния интерес, на основание чл. 161 ДОПК, във вр. с чл. 9, ал. 3 и чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение