Решение № 13914 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2017 г.

Решение № 13914 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А." АД, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Б." №..., чрез процесуалният им представител адв. Тодоров, срещу Решение № 577 от 12.04.2017 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело № 753/2016 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "А." АД срещу Акт за прихващане или възстановяване № 5521/21.12.2015 г., издаден от З. Г. - гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при О. П., потвърден с Решение № 2/29.02.2016 г. на Кмета на О. П., с който е отказано възстановяване на претендираната в подадено от дружеството-жалбоподател Искане за прихващане или възстановяване с вх. № 15 Ф 7948/20.11.2015 г. сума в общ размер на 86 268,08 лв., представляваща надвнесени: Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 20 474,83 лв. и Такса за битови отпадъци (ТБО) в размер на 65 793,25 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата по видове за недвижим имот, находящ се в гр. П., бул. "С. П." №..., район Източен, кв. 20, УПИ (парцел) - I-28, представляващ земя с площ от 7 687,00 кв. м. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че процесният имот е нежилищен и е определил дължимите суми за данъци и такси на основата на отчетната стойност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да бъде уважена подадената жалба. Ответната страна - Кмета на О. П., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Янкова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Процесният недвижимият имот, е деклариран от "А." АД, в качеството му на задължено лице по чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ - собственик, с Декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 2639/17.12.2008 г. и по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 9217/16.06.2010 г. (подадена на основание § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ /ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), както следва: С Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 2639/17.12.2008 г. е деклариран недвижим имот, находящ се гр. П., бул. "С. П." №..., район Източен, кв. 20, УПИ (парцел) - I-28, представляващ земя с площ от 7 687,00 кв. м. Посочената отчетна стойност на имота е в размер на 2 008 361,00 лв., с дата на придобиване 24.10.2008 г. Откритата партида за имота е с партиден № М 9102639. Видно от представеното към Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 2639/17.12.2008 г. Заключение за оценка на непарична вноска в капитала на "А." АД, горецитираният недвижим имот, представляващ празно място с площ от 7 687,00 кв. м., УПИ I - 28, е придобит с Договор № 55, том. 16 от 8.11.2007 г. за замяна на имот - частна общинска собственост срещу имоти, собственост на юридическо лице и представлява имот, отреден за обществено и делово обслужване от кв. 20 нов по регулационния план на кв. "Гладно поле" гр. П., одобрен с Решение на Общински съвет № 64/14.04.2005 г. На основание § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ /ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. (За притежаваните нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено вещно право, на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 в срок до 30.06.2010 г.") "А." АД, е подало Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 9217/16.06.2010 г., с която дружеството е предекларирало процесния имот. След отправено запитване с Писмо изх. № 1001 - 110/18.02.2016 г. - от Район "Източен" е предоставена информация, че по сега действащия регулационен план на кв. "Гладно поле" УПИ 1-28, кв. 20, с адрес - *** е с отреждане - за обществено и делово обслужване. Посочено е, че в имота няма сгради. Приложена е заверка на служебното каре за поземлен имот, находящ се в гр. П., ***, УПИ -1-28, кв. 20, собственост на "А." АД. Видно от приложената заверка, планоснимачния номер на имота е 529.148. В резултат на което, позовавайки се на чл. 17, ал. 1, чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ (ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.), § 5, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗУТ и Приложение № 2 към ЗМДТ, съдът е приел, че процесният недвижими имот следва да бъде квалифициран като "нежилищен имот на предприятие". В подкрепа на този извод е посочено, че жилищни по своето предназначение имоти (къщи или етажи от къщи, апартаменти и др.), използвани от предприятия за нежилищни нужди (напр. офиси), дори и да отговарят на минималните изисквания за "жилище", формулирани от чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, не могат да се отнесат към жилищните имоти по смисъла на ЗМДТ, тъй като не се използват за жилищни нужди. Такива недвижими имоти следва да се декларират и облагат като нежилищни (административни) имоти. Решението е правилно. Изводите на административния съд се споделят от настоящата инстанция. Няма спор по фактите. В настоящото производство въпросът се свежда до квалифицирането на имота като "жилищен" или "нежилищен", което предопределя и данъчната основа, върху която се начислява ДНИ съгласно чл. 21 от ЗМДТ и ТБО. В касационната жалба се наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, като според касатора процесният имот е жилищен и поради това данъците и таксите следва да се определят на основата на данъчната оценка на имота, а не на отчетната стойност, съответно надвнесените от дружеството суми в посочените по-горе размери, следва да бъдат възстановени. Аргументите в тази насока са, че имотът на "А." АД е използван според предназначението му по проекта на ПУП-ПРС, одобрен от О. П., който е за жилищно застрояване, а от това следва, че имотът може да бъде единствено жилищен. С оглед изясняване на спора, следва да се посочи, че дружеството с Декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 2639/17.12.2008 г., декларира процесният недвижим имот като нежилищен. Впоследствие, на основание § 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ /ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./, дружеството е подало и Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 9217/16.06.2010 г., с която е предекларирало гореописания имот отново като "нежилищен". Следователно, доколкото в случая се касае за данък, чийто размер се установява от органа по приходите въз основа на подадена от задълженото лице декларация (чл. 107, ал. 1 ДОПК), законосъобразно органите на общинската администрация са определили ДНИ и ТБО за процесния имот, съобразявайки декларираните от дружеството данни. Правилно е посочил административен съд П., че предвид липсата на легална дефиниция на понятията "жилищен" и "нежилищен имот" в ЗМДТ, следва за изясняване съдържанието на тези понятия, да се използват дефиниции на сходни понятия, съдържащи се в други нормативни актове, а именно ЗУТ. Според т. 30 на § 5 от ДР на ЗУТ "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло, за задоволяване на жилищни нужди. В т. 29 на същия § е дефинирано понятието "жилищна сграда", според което това е сграда предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгърната застроена площ. От това следва, че за да се приеме един имот за жилищен, той трябва да бъде сграда или недвижим имот, в който вече е изградена тази сграда и функцията на недвижимия имот е само на прилежаща площ към сградата. В процесния случай по делото не е спорно, че имотът на жалбоподателят не е застроен. От гореизложеното е видно, че доводите на касатора за неправилност на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях направил обосновани фактически изводи, правилно тълкувал и приложил материалния закон. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението му е правилно. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника по касация, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, в размер на 3118,04 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение