Решение № 6933 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16588/2011 г.

Решение № 6933 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16588/2011 г., III о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 656 от 24.11.2011 г., постановено по адм. дело № 755/2011 г. по описа на Административния съд - Плевен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Пенка Великова Трифонова от с. Петрокладенци, община Белене, чрез своя процесуален представител адвокат Виктория Петрова от АК - Плевен оспорва касационната жалба. Подробни съображения в тази насока са развити в представен отговор на касационната жалба и писмени бележки по делото. Претендират се също разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. След осъществена служебна проверка по допустимостта на съдебния акт, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи: Решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Пред първоинстанционния съд е оспорен АУПДВ № 01-6500/31689 от 20.07.2011 г. издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на когото са делегирани правомощия със заповед № 01-РД/1288 от 8.04.2011 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". В съдебното производство е конституиран с разпореждане от 8.08.2011 г. на ответната страна изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е бил и призоваван по време на съдебното дирене, проведено пред Административен съд - Плевен. В производството пред административният съд се е явявала Десислава Петрова като процесуален представител, упълномощена обаче само от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (лист 21 и 82 от делото на Административен съд - Плевен). Въпреки че липсват по делото доказателства за представителна власт от страна на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", който е бил конституиран като ответник по делото, съдът е допуснал до участие Десислава Петрова в процеса (протокол от с. з. по делото, проведено на 21.11.2011 г. - лист 102 и 103 от делото на Административен съд - Плевен). Съдебният акт е постановен по отношение на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", като изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, като с процесното решението, е отменен акт издаден от името на изпълнителния директор (диспозитив на съдебния акт на лист 112 от делото на Административен съд - Плевен). От така установеното и при спазване на правомощието на чл. 218, ал. 2 от АПК за служебна проверка на допустимостта на постановения съдебен акт, Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да обезсили решението на първоинстанционният съд. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е индивидуален административен акт издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В случая издателят на акта не е конституиран и не е призоваван, по време на цялото развило се съдебно производство пред Административен съд - Плевен. Въпросите относно наличието или липсата на материална компетентност на издателя на акта имат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилното конституиране на страните по делото, за което съдът следи служебно, предвид чл. 154, ал. 1 от АПК. Такова решение на въпроса е дадено и с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. Конституираният като страна в производството на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", който не е издател на акта, го лишава от право да бъде и надлежна страна по делото. Същият е недопустимо да бъде конституиран нито като страна, нито като представляващ издателя на акта. В административния процес е недопустима подмяната на издателя на акта (субект на административното процесуално правоотношение) с друг административен орган, в т. ч. и с йерархически по-горестоящия по отношение на издателя. Недопустимо е и участието на Държавен фонд "Земеделие" като юридическо лице, защото нито е издател на акта за установяване на публично държавно вземане, нито е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15 от АПК. В този смисъл виж и определение по адм. д. № 1371/2012 г. на ВАС, петчленен състав. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна и без да конституира административния орган, издал оспорения административен акт Административен съд - Плевен е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 от АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страните в съдебното оспорване по реда на АПК, като негова абсолютна процесуална предпоставка. Поради изложените по-горе съображения, постановеният съдебен акт подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, следва правилно да се конституират страните в производството, и съдебното дирене да се проведе с участието на надлежните страни по административното правоотношение - заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - като издател на оспорения пред съда административен акт и адресата на този акт, който го е оспорил пред съда. По отношение на претенцията за присъждане на направените по делото разноски за тази инстанция, с оглед изхода на делото, основателността на тази претенция следва да се разгледа от другият съдебен състав разглеждащ делото по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,