Решение № 13269 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5588/2017 г.

Решение № 13269 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5588/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Главния архитект на район "П." при С. О., срещу решение № 1758/17.03.2017 г., постановено по адм. дело № 11242/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, с което 56-ти състав на АССГ е отменил негова заповед № РПН16-РА50-84/27.10.2016 г. издадена на основание чл. 91, ал. 1 АПК, за отмяна на Разрешение за строеж (РСтр) № 121/28.07.2016 г., издадено от същия административен орган и СО е осъдена да заплати разноски по делот Съдебният акт се счита неправилен и незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, с оглед което се претендира отмяната му, включително и в частта за разноските. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Д. П. и гл. юрк. К. М., по изложените в нея съображения. Ответната страна - Д. Д. З., не се явява, представлява се от адв. Е. З., която оспорва жалбата, поддържа съображенията, изложени в депозирания по нея писмен отговор. Ответните страни - "ЧЕЗ Р. Б." АД и Софийска градска прокуратура, редовно призовани, не се представляват. Участващият в заседанието прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба - правилно съдът е приел, че правото на отзив, установено в чл. 91, ал. 1 АПК, може да бъде упражнено единствено по отношение на административен акт, който не е влязъл в сила и при наличие на подадени в срок жалба или протест срещу този акт, които предпоставки не са налице. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна за производството страна, срещу неблагоприятен за нея и подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че на 28.07.2016 г., Главният архитект на район "П.", СО, е одобрил инвестиционен проект и е издал Разрешение № 121/28.07.2016 г. на Д. З., за строеж на еднофамилна сграда в УПИ IХ-3634,3635, кв. 97 по плана на с. Б., върху което разрешение е отбелязано, с поставен и попълнен печат, че е влязло в сила на 18.08.2016 г. На 27.10.2016 г., пред РДНСК-ЮЗР, е бил подаден протест от прокурор на СГП, с искане за прогласяване на нищожност на Разрешение за строеж № 121/28.07.2016 г., изпратен в същия ден до Гл. архитект на СО и до Директора на Дирекция ОСК-СО. С писмо, също изведено на 27.10.2016 г., Гл. архитект на СО е разпоредил на Гл. архитект на район "П.", на основание чл. 91, ал. 1 АПК, да преразгледа и оттегли издаденото от него Разрешение за строеж № 121. Указанията са изпълнени с процесната заповед, която също носи датата 27.10.2016 г. На следващия ден, пред Началника на РДНСК-ЮЗР, е депозирана жалба от Управителя на "ЧЕЗ Р. Б." АД, (като собственик на енергийни обекти в имота), за спиране на строителните работи и отмяна, като незаконосъобразни на РСтр. № 121 и одобрените инвестиционни проекти. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на цялостното изясняване и подробно обсъждане на относимите по спора факти, съдът е извел обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. В съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила е приетото, че с процесната заповед правото на отзив е упражнено при отсъствие на условията по чл. 91, ал. 1 АПК, тъй като срещу разрешението за строеж липсва редовно подадена жалба за оспорването му като незаконосъобразно, а протестът на прокурора съдържа само искания за прогласяване на нищожност. Правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 АПК, не съставлява контрол по административен ред - то може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на посочените в него условия, без връзка от възможността, или не, за оспорването му по административен ред и въпреки систематичното му място на разпоредбата в Г. шеста от Кодекса. По своята същност то е особено, определено от закона правомощие органът сам да преразгледа въпроса по издадения от него административен акт, при наличие на предвидените за това предпоставки - редовно подадена жалба от заинтересована страна или протест и определен срок (7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен срок). Изискването за наличие на жалба определя и обхвата на отзива - може да бъде оттеглен, отменен или изменен административен акт, в частта, по отношение на която е подадена жалба или протест. Както е видно от съдържанието на законовия текст, на издателя на "оспорения" акт, е дадена възможност да осъществи корекция на обективираното в него чрез собствен контрол, а не се касае за "извънреден способ за въздействие върху вече постановен административен акт", каквото твърдение се навежда в жалбата. Несъстоятелно касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт, обосновавайки наличие на предпоставките за преразглеждане на акта с подадения протест - същият съдържа искане за прогласяване на нищожност на издаденото на 28.07.2016 г. РСтр., подаден е далеч след визираните в АПК срокове, (на 27.10.2016 г.) и не би могъл да се счете за редовно подаден при изискванията на чл. 91 АПК, за да се породи правото на отзив за административния орган. От друга страна, жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД, е депозирана след издаването на процесната заповед, подлежи на разглеждане по реда на чл. 216 ЗУТ от Началника на РДНСК - ЮЗР, на когото е била изпратена по компетентност на 2.11.2016 г. и е негово задължението да прецени дали дружеството има качеството на заинтересовано лице, по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ или не. Затова е правилен и обоснован изводът в решението, за липса на императивно въведените предпоставки за произнасяне на това основание от Гл. архитект на район "П.". Неоснователни са и оплакванията за допуснати при постановяването на съдебния акт нарушения на процесуалните правила, във връзка с отклоняването на искания за събиране на доказателства (те биха имали значение само в случай на допустим отзив, в хода на проверката му по същество, каквато в случая, при липса на предпоставките за издаване на заповедта, съдът не е извършил), както и във връзка с отклоненото искане за спиране на производството, направено и пред настоящата инстанция и оставено без уважение. Касационната жалба е неоснователна и в частта й, с която се оспорва присъждането на разноски в полза на ответната страна - видно от приложения по делото договор за правна помощ, надлежно оформен с подписите на страната и пълномощника й, сумата е заплатена в брой, т. е. надлежно доказана. По изложените съображения се налага извода, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,