Решение № 3044 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13793/2009 г.

Решение № 3044 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13793/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Михайлов Тодоров от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Мая Божилова от същия град, срещу решение № 74 от 3.08.2009 г. по адм. дело № 1861/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). Касационната жалба е подадена по пощата в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Между страните няма спор по релевантните факти. Спорът между тях е правен и е по въпроса получените наведнъж от касационния жалбоподател през м. юли 2008 г. пенсии за минало време (за месеците декември на 2007 г. и от януари до юни включително на 2008 г.) следва ли да се считат за негов доход за м. юли 2008 г. или следва да се считат за доходи за всеки от посочените месеци, за които е следвало да бъдат изплатени. С посоченото по-горе решение АССГ е приел, че получените от касационния жалбоподател пенсии са доход за месеца, през който реално са получени (м. юли 2008 г.), независимо че са дължими и се следват за период от време, който предхожда този месец. С касационната жалба е направен довод, че щом като жалбоподателят няма други доходи, освен отпуснатата му социална пенсия, то средно месечният му доход е равен на тази пенсия. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че този довод е неоснователен с оглед на правилото по чл. 9, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, според което доходите се декларират за месеца, през който са получени независимо за кой период се отнасят. На това правило е основал решението си АССГ, поради което не е нарушил, а правилно е приложил материалния закон. Касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,