Решение № 7144 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16233/2013 г.

Решение № 7144 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16233/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив (РИОСВ) срещу решение № 2096 от 07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 2756/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е обявена нищожността на негова заповед № РД-197/09.08.2013 г., с която спрямо "Карбол" ЕООД е приложена принудителна административна мярка "спиране на пускането на пазара на дървени въглища". Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът "Карбол" ЕООД оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба от "Карбол" ЕООД срещу заповед № РД-197/09.08.2013 г. на директора на РИОСВ-Пловдив, с която е наложена ПАМ "спиране, считано от датата на получаване на заповедта, пускането на пазара на дървени въглища, ЕС № 240-383-3, произведени от "Карбол" ЕООД до извършване на регистрация на дървени въглища в Европейската агенция по химикали". За да обяви нищожността на административния акт АС е посочил, че в заповедта няма цитиран акт на министъра на околната среда и водите, според който директорът на РИОСВ-Пловдив да е оправомощено длъжностно лице по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси (ЗЗВВХВС). Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съгласно чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След като е констатирал, че обжалваната пред него заповед е подписана от директора на РИОСВ-Пловдив е следвало да укаже на администрацията, с оглед правомощието му по чл. 171, ал. 4 от АПК, да ангажира доказателства в какво качество лицето е подписало административния акт. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗВВХВС министърът на околната среда и водите или оправомощени от него длъжностни лица в съответствие със своите правомощия спират производството, пускането на пазара, употребата и/или износа на химични вещества и/или смеси. С касационната жалба е представена заповед № РД-224 от 08.03.2010 г., с която министърът на околната среда и водите оправомощава директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите да налагат ПАМ за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения по ЗЗВВХВС (изм. заглавие ДВ, бр. 63/2010 г.), както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях по реда на чл. 33 от ЗЗВВХВС, както и да издават наказателни постановления. По изложените съображения като приел, че обжалваната заповед е нищожна, без да изследва този въпрос, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило на правилността на постановеното решение. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предвид горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение