Решение № 239 от 3.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 458/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение03.07.2015 г.докладчик Стоил Сотиров
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 131/26.3.2015 г. по гр. д. № 458/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Д. А. Б., ЕГН - [ЕГН ], от [населено място], област С., ул. "***" № 10, да заплати на ДЪРЖАВАТА, чрез Областния управител на област с административен център В., деловодни разноски в размер на 10208/десет хиляди двеста и осем/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 239 от 3.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 458/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 250 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 3972/02.4.2015 г., подадена от главен юрисконсулт В. К. - процесуален представител на Държавата, представлявана от Областния управител на област с административен център В., за допълване на решение № 131/26.3.2015 г. по настоящото дело. С молбата се иска допълване на посоченото решение, изразяваща се в това, че молителят Б. е осъден да заплати сумата 13956 лева деловодни разноски на ДНСК, а всъщност в мотивите си съдът е приел, че тази сума се дължи на Държавата. В условията на евентуалност се иска поправка на очевидна фактическа грешка. Ответникът в настоящото производство Д. А. Б. е депозирал отговор по смисъла на чл. 250, ал. 2, изречение първо ГПК, с което оспорва искането на молителя. Твърди, че искането е направено несвоевременно. Ответникът в настоящото производство ДНСК - С., също е депозирал становище по чл. 250, ал. 2, изречение първо ГПК. Ответникът в настоящото производство [община] и контролиращата страна Върховна касационна прокуратура, не заявяват становища. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата, намира за установено следното: Молбата е подадена на 02.4.2014 г., поради което срокът по чл. 250, ал. 1 ГПК е спазен, и тя процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по следните съображения: Постановените в полза на ДСНК разноски правилно са определени, с оглед направеното искате и представените по делото доказателства. Налице е обаче непроизнасяне за разноски в полза на Държавата, представлявана от Областния управител на област с административен център В.. С писмената си защита процесуалният представител на молителя в настоящото производство е поискал изрично присъждане на юрисконсултско възнаграждение, по което съдът по отмяната не се е произнесъл. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК "В полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъжда адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулти". Процесният случай е именно такъв. Определянето на юрисконсултското възнаграждение с оглед посочената разпоредба следва да се извърши съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет - Обн. ДВ. бр. 64 от 23 Ю. 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г., изм. ДВ. бр. 43 от 8 Юни 2010 г., изм. и доп. ДВ. бр. 28 от 28 Март 2014 г., което в конкретния случай е в размер на 10208 лева. Водим от горните съображения и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,