Решение № 9970 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2012 г.

Решение № 9970 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11612/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по касационната жалба на Софроний Георгиев Атанасов срещу Решение № 592 от 19.07.2012 г., постановено по адм. дело № 274/2012 г. от Административен съд София-област (АССО), в която са посочени отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Същият жалбоподател е депозирал и частна жалба срещу Определение № 999 от 24.08.2012 г., постановено по същото дело от АССО, с което е допълнен съдебния акт в частта му за разноските с мотиви за незаконосъобразност и несправедливост. Иска се отмяна на съдебните актове и решаване на спора по същество.

Ответната страна - Министерството на вътрешните работи и ОД на МВР - София, чрез пълномощниците си юрк. Узунова и юрк. Радев дават становище за неоснователност на касационната и частната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете жалби.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната и частната жалба са депозирани в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения:

Пред решаващия съд Софроний Атанасов е предявил иск с правно основание чл. 1, ал. 1 (т. 3 не съществува в текста) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с който е претендирал МВР и ОД на МВР - София да му заплатят обезщетение от 100 000 лева, представляващи неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 143 от 1.03.2011 г., издадено от началника на РУП - Елин Пелин (НАХД № 138/2011 г. по описа на РС Елин Пелин и КНАХД № 117/2012 г. на АССО).

За да отхвърли, като неоснователна, ищцовата претенция решаващият съд е приел следната фактическа обстановка:

На 29.01.2011 г. на ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение № 143 за извършено на посочената в него дата нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 143/11 от 1.03.2011 г. от Методи Григоров Методиев, ВНД началник на РУП - Елин Пелин, с което на ищеца е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 179, ал. 1 във вр. с ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП за това, че на 29.01.2011 г. около 14.50 ч. в гр. Елин Пелин, като водач на МПС, при неправилна маневра ляв завой, реализира пътно-транспортно произшествие с изпреварващия го лек автомобил, като създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях - нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. С влязло в сила Решение от 2.12.2011 г., постановено по НАХД № 138/2011 г. по описа на РС - Елин Пелин това наказателно постановление е отменено като незаконосъобразно, а решението на първоинстанционния съд - потвърдено от касационната инстанция.

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните и техните възражения, заключенията на експертите съдът е направил следните правни изводи:

Ищецът е претендирал обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменено наказателно постановление, от незаконосъобразни действия на полицейски органи на ОД на МВР - София при установяване на обстоятелства в акт за нарушение, неотговарящи на разпоредбите на ЗДвП, както и от незаконосъобразни действия на служители на МВР, изразяващи се в неправилен подбор на кадрите в системата, съставили акта и издали отмененото НП, поради което съдът е приел, че правната квалификация на иска е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът е отхвърлил искането за спиране на производството, направено в срока за произнасяне със заявление вх. № 2592 от 18.07.2012 г., тъй като не е образувано дело съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗСВ за приемане на Тълкувателно постановление по въпроса по какъв ред (ЗОДОВ или ЗЗД) се разглеждат исковете, с които се претендират обезщетения за вреди от отменени наказателни постановления, респ. кои са компетентните съдилища, доколкото е налице противоречива практика на смесените петчленни състави на ВАС и ВКС, както и на административните и общите съдилища по този въпрос.

При това положение съдът е приел искът за допустим, но неоснователен, тъй като е констатирал отсъствието на комулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата/общините за вреди, а именно наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност, които съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Съдът е приел за безспорно, че длъжностните лица на МВР, действащи в рамките на предоставена им от закона компетентност, са съставили акт за установяване на административно нарушение на ищеца. Съставянето на акт и издаването въз основа на него на наказателно постановление са проявление на санкциониращата управленска дейност. В този случай полицейските органи издават актове с правораздавателен характер и не осъществяват типична административна дейност като административни органи. Всички наведени от ищеца фактически основания за причинените му вреди от незаконосъобразни действия на полицейски служители са извършени в рамките на административно-наказателното производство по установяване на административното нарушение и издаване на отмененото впоследствие наказателно постановление. Актът, с който се поставя началото на производството по установяване на нарушението, не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и се преценява в съдебното производство по обжалване на издаденото въз основа на него наказателно постановление, а не в отделно производство по оспорване законосъобразността на действия или бездействия по реда на АПК.

Приел е още, че наказателното постановление не разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което причинените от отмяната му като незаконосъобразно вреди не могат да се репарират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а действията на полицейските органи, във връзка с упражнения контрол за безопасност на движението по пътищата, не са по повод изпълнение на изпълнително-разпоредителна дейност на администрацията като елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, даваща право на ищеца да претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Съдът не е установил също и останалите, регламентирани в разпоредбата на закона предпоставки.

За неоснователна е приета и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение.

С допълнително определение, по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът се е произнесъл по направеното искане от процесуалния представител на ответника МВР за присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като е счел същото за основателно.

Решението е правилно.

Видно от съдържанието на касационната жалба г-н Атанасов не оспорва изводите на съда, че в случая претърпените от него неимуществени вреди следва да се претендират по общия исков ред и "не следва да се прилага разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изхождайки от трайната практика на ВАС, трето отделение". Въпреки това твърди, че е изправен пред хипотезата на "отказ от правосъдие", иска отмяна на съдебния акт и препращане на делото за разглеждане от компетентния съд. Това са единствените му съображения, за да поддържа становище за неправилност на обжалвания съдебен акт.

В частната си жалба възразява срещу присъждането на разноските в полза на ответника МВР, тъй като е направил "искане за инициатива за издаване на Тълкувателно постановление" и счита, че "докато не се реши противоречивия въпрос не следва да бъде натоварван със заплащане на разноски"

Възраженията са неоснователни.

1. При положение, че касаторът е възприел за правилни мотивите и решението на съда досежно исковата му претенция и редът, по който следва да се реализира отговорността на ответника се налага извода, не става ясно по какви причини касаторът намира решението на съда за незаконосъобразно. Съдът е разгледал исковата молба, с която е бил сезиран, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил правни изводи, с които Софроний Атанасов е съгласен. Следователно, не е налице "отказ от правосъдие", както се твърди.

Искането делото да се изпрати на "компетентния съд", изведено от нормите на чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК е неоснователно. Решението на съда е валидно, допустимо и съответно на материалния и процесуален закон, поради което ще следва да бъде оставено в сила, а не да се отменя. Не са налице и основания за неговото "обезсилване".

След като решението на съда не е недопустимо настоящата касационна инстанция не е в правомощията си да препраща делото на "компетентния съд". Искова молба пред общия съд може да депозира единствено ищецът, чиято правна сфера е накърнена. Единствено той, а не административният съд, може да упражни правото си на иск.

1. Частната жалба също е неоснователна и не следва да се уважава. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството, които в случая са правилно определени на 150 лева. Въпросът за присъждане на понесените по делото разноски не може да се отлага във времето с оглед бъдещо произнасяне на общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС по спорни в практиката на съдилищата въпрос. По депозираната от ответника молба за присъждането им съдът дължи произнасяне веднага след получаването на отговора по молбата от насрещната страна (чл. 248, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес).

При тези съображения касационната и частната жалба са неоснователни, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение