Решение № 8221 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13783/2015 г.

Решение № 8221 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13783/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "В." ЕООД - гр. П., представлявано от управителя И. Г. К., чрез пълномощника адв. В. И., против решение № 449/22.10.2015 г., постановено по адм. дело № 478/2015 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписание по чл. 405а, ал. 4 от Кодекса на труда /КТ/ с изх. 172887/28.05.2015 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Л.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е достигнал до неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в предписанието физическо лице, като е прието, че същото е трудово, а не гражданско, както е уговорено в представения договор за поръчка. Наред с това счита, че съдът е допуснал процесуални нарушения като не е конституирал като ответник органът, който е издал обжалвания акт - главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда", а самата дирекция, освен това неправилно е разпитал същото лице като свидетел по делото и е изградил въз основа на показанията му изводите си по делото. Касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" гр. Л., представляван от пълномощника юрисконсулт М. А., оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба Е. Д. А. от гр. Ч. бряг, област П., не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на "В." ЕООД, гр. П. против предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ с изх. 172887/28.05.2015 г., издадено от главен инспектор в дирекция "Инспекция по труда" гр. Л., с което е дадено предписание на дружеството да предложи сключването на трудов договор с лицето Е. Д. А. за извършване на работа като "пътен работник" в експлоатирания от дружеството обект "Рехабилитация на общински път Г. - Г., община Тетевен от км 0+000 до км 10+531,39". За да постанови това решение съдът е приел, че при извършената проверка на 14.05.2015 г. от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" - гр. Л. на обект "Рехабилитация на общински път Г. - Г.", е установено, че петнадесет лица, сред които и Е. Д. А., извършват дейности по изграждане на тротоари в с. Г.. Съдът е приел, че са налице всички елементи на трудово правоотношение и е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 4 КТ правилно е издадено обжалваното предписание. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателя относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между жалбоподателя и лицето Е. А., които не са уредени като трудови. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че при извършената проверка на 14.05.2015 г. от контролните органи на "Инспекция по труда" - гр. Л. на обект "Рехабилитация на общински път Г. - Г.", е установено, че петнадесет лица, сред които и Е. Д. А., извършват дейности по изграждане на тротоари в с. Г., центъра, като лицата работят със сигнални елеци с надпис "В.". При проверката Е. А. е попълнил и подписал декларация, в която е посочил, че работи във "В." - П., на обект Г. - полагане на плочки, на длъжност "майстор", работи за тази форма от 11.05.2015 г., временно, посочил е продължителност на работното време - 8 часа, от 8 до 17 часа, с почивни дни събота и неделя, както и почивка от 12 до 13 ч. в рамките на работния ден, средствата с които работи са негови, както и работното облекло, има работно място в с. Г.; служител на фирмата следи и контролира процеса на работа; уговорили са възнаграждение в размер на 360 лв.; графите за последно получено възнаграждение и за дата на изплащане на възнаграждението не са попълнени; декларирал е, че е подписал с фирмата граждански договор. По искане на контролните органи, съгласно писмо от 18.05.2015 г. /означено като "призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК"/ за целите на проверката от "В." ЕООД са представени писмени документи, описани в нарочен опис от 18.05.2014 г., съставен от представител на дружеството, приети с протокол за оглед изх. № С-03-68/18.05.2015 г. Сред представените документи е и договор от 15.04.2015 г. с Е. Д. А., наречен "договор за поръчка", в който страните са се уговорил, че дружеството, като доверител възлага, а физическото лице, като довереник приема да извършва полагане на бетонови бордюри и тротоарни плочи при изпълнение на обект "Рехабилитация на общински път Г. - Г., община Т. от км 0+000 до км 10+531,39"; уговорен е срок на договора до приключване на договора за изпълнение на обекта; уговорено е месечно възнаграждение в размер на 360 лв. Съставено е постановление с изх. № 172502/28.05.2015 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между "В." ЕООД и Е. Д. А., на основание чл. 405, ал. 1 КТ, както и оспореното предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ с изх. 172887/28.05.2015 г. до дружеството да предложи сключването на трудов договор с това лице. В случая се оспорва, съгласно чл. 405а, ал. 7 КТ, даденото предписание за сключване на трудов договор, като към преписката е приложено постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. На преценка пред съда по издаденото предписание подлежат всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ, както и предпоставките за издаване на предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обосновано е прието от първоинстанционния съд, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение - престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем; установено е също наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден и седмична почивка, наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на дружеството по отношение на извършваната работа. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че Е. А. е осъществявала дейностите по изграждане на тротоари, в частност - полагане на плочки, в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор и по-точно по-договор за поръчка, е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Представеният от "В." ЕООД при проверката по документи на 18.05.2015 г. граждански договор с това лице, не може да обуслови извод за изпълнение на работата по граждански договор. Следва да се отчете факта, че за идентична дейност - дейностти по изграждане на тротоари, от същото дружество са сключвани трудови договори с други лица /посочени в описа на документите, представени от дружеството при проверката/. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение важно значение има обстоятелството, че работата е била организирана от дружеството и е осъществявана под ръководството на негов служител. Не може да се приеме, че като изпълнител на дейности по изграждане на тротоари Е. А. е действал самостоятелно, след като е изпълнявал дейността под ръководството на възложителя на работата и при създадената от него организация за осъществяване на дейността. Показателно относно характера на правоотношението е също така обстоятелството, че дейността, която е изпълнявало лицето се изразява в осъществяване на еднородни повтарящи се действия, която по отношение на други лица е уредена като трудово правоотношение. Същественото в случая е, че лицето е осъществявало определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение. Без значение за преценката относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, съответно трудовия договор може да е срочен и/или за непълно работно време. По изложените съображения, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че съществуващото правоотношение между "В." ЕООД и Е. Д. А. е трудово и в този смисъл оспореното пред съда предписание по чл. 405а, ал. 4 КТ е издадено при наличието на предвидените предпоставки. Във връзка с изложените доводи в касационната жалба, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е разпитал като свидетел по делото съставителя на протокола за проверка и на обжалваното предписание, следва да се отбележи, че събирането на това доказателствено средство от съда не е било необходимо. По делото са представени достатъчно доказателства, събрани по установения от закона ред, които да установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Констатациите при извършената проверка са удостоверени в съставения протокол за проверка, който представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, освен това е налице писмена декларация от лицето, чиято истинност не е опровергана в съдебното производство, представени са и други писмени документи. Разпитът на съставителя на протокола за проверка не е бил необходим, но провеждането му не представлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила, поради това че не е повлияло на изводите на съда, които биха били същите и без показанията на посочения свидетел, което е видно от изложените мотиви към решението. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно конституиране на ответника по делото са неоснователни, тъй като почиват на неправилното разбиране на касационния жалбоподател за надлежната страна в съдебното производство. Ответникът в първоинстанционното производство е конституиран правилно. Съгласно чл. 399 КТ, осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности е предоставено на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Дирекциите "Инспекция по труда" като поделения в системата на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 405а, ал. 4 КТ е предвидено, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор. Функциите на контролен орган по чл. 404 и чл. 405а КТ се изпълняват от длъжностни лица с правомощия на инспектори в дирекцията "Инспекция по труда". При издаването на актове на посочените основания инспекторите упражняват не свои частни или публични правомощия, а тези на дирекция "Инспекция по труда", която е надлежно овластеният от закона държавен орган за осъществяване на контрол за спазване на трудовото законодателство. Дирекцията притежава юридическа обособеност и протоколът за извършена проверка с дадени задължителни предписания към проверения работодател е издаден от нейно име. Служителите в дирекцията, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство не притежават самостоятелна публична правосубектност. Поради това издаденият от тях акт подлежи на оспорване по административен ред не пред ръководителя на същата дирекция, а пред изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който е по-горестоящият административен орган. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно по реда на чл. 153, ал. 1 АПК е конституирал като ответник по делото дирекция "Инспекция по труда" гр. Л., чийто контролен орган е издал административния акт. Физическото лице, изпълняващо длъжността "главен инспектор" в същата дирекция, не е надлежен ответник в съдебното административно производство. Това лице не е едноличен административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК, нито частноправен субект, на който са възложени административни правомощия. Следва да се отбележи, че в този смисъл е безпротиворечивата съдебна практика на Върховния административен съд, с която първоинстанционният съд се е съобразил /изразена например в решение № 5878/21.05.2015 г. по адм. дело № 14970/2014 г. на ВАС, шесто отделение и в цитираните в него съдебни решения/. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение