Решение № 8503 от 18.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на УниКредит Булбанк АД/Банката/-София, чрез процесуален представител юрисконсулт Цеков срещу Решение 90/03.01.2025 г. на Административен съд София-град/АССГ/, постановено по адм. дело 10523/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение 256/18.09.2024г. по преписка 204/2022г. на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/,Петчленен състав и "УниКредит Булбанк" АД е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е приел, че банката е допуснала дискриминация спрямо уязвима група лица с увреждания при ползването на банкови услуги, включващо издаване, получаване и ползване на дебитни карти чрез техен представител- пълномощник, въпреки липсата на безспорни и категорични доказателства за това, а единствено въз основа на описаното от засегнатото лице. Желае отмяна на решението на съда и постановяване на друго такова по същество на спора, с което оспореният административен акт бъде отменено. Евентуално при констатиране на правилност и законосъобразност , желае намаляване на наложените санкции до предвиденият в закона минимум. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация в писмено становище оспорва касационната жалба. Ответникът по касация А. А. Д. от София, чрез процесуален представител адв. Чобанова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е било Решение 256/18.09.2024 г. на КЗД, по преписка 204/2022 г., с което е установено на основание чл.65,т.1 от Закона за защита от дискриминация/ЗЗДискр./ по жалба на А. Д. , че УниКредит БулбанкАД , чрез липсата на адекватни мерки и ясни организационни правила за недопускане на дискриминация спрямо определена уязвима група лица с увреждания при ползването на банкови услуги, включващи издаване и получаване на дебитни карти чрез техен представител- пълномощник, е допуснато нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр., на основата на признак увреждане. За това нарушение , на основание чл.80,ал.2 с.закон е наложена имуществена санкция, в размер на 1 500лв. Установено е също така по жалбата на Д. , че т.1.26 от Общите условия на УниКредит Булбанк А- уреждащи служебна промяна на акаунт сметка на клиент, създават условия и допускат ограничение до достъпа на банкови услуги, което води до нарушение на чл.4,ал.3 , във вр. чл.37,ал.1 ЗЗДискр. спрямо конкретната уязвима група лица на основата на признак увреждане. И за това нарушение касатора е санкциониран с парична санкция, в размер на 1 500лв. КЗЛД е признала за установено също така ,че Банката е допуснала нарушение на забраната за дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр., спрямо А. Д., свързано лице по смисъла на §1,т.9 от ДР на ЗЗДискр., придружител на вуйчо си- А. А. А. към датата на подаване на искане за издаване и получаване на дебитна карта, на основата на признак увреждане и лично положение. За установеното нарушение на Банката е наложена имуществена санкция, в размер на 1 500лв. С решението си КЗЛД предписва на основание чл.76,ал.1,т.1 ЗЗДискр. на УниКредит БулбанкАД да предприеме организационни мерки и правила за недопускане на дискриминация спрямо лица с увреждания, клиенти на банката. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът от фактическа страна правилно е установил, че КЗД е била сезирана със жалба вх. 44-00-2984/20.09.2022 г. от А. А. Д., в която същия подробно описва извършено спрямо Д. и негов родственик и дискриминационно деяние на основата на признаците "увреждане" и лично положение изразяващо се в действия по издаване и връчване на дебитна карта и последващото й обслужване. В клон на Банката в гр. София ,на 02.06.2022г.,А. А./ с призната 100 % инвалидност/ , придружен от племенника си Д./ с 50% / инвалидност, поискал издаване на нова дебитна карта. Същият е уведомен, че картата се издава в 5 дневен срок лично или чрез изрично упълномощаване . За целта А. изрично упълномощил/ с нотариално заверен подпис/ Д. да получи дебитната карта , включително и ПИН- кодът за същата. На 15.06.2022г. Д., представяйки пълномощното, поискал получаване на издадената на А. дебитна карта, но получил категоричен отказ- пълномощното не било по образец, не съдържало всички изискуеми от банката реквизити. Тези действия на банковите служители мотивирали А., лично и придружен от Д., да посети отново банковия клон и лично получи дебитната си карта на 21.06.2022г. На 22.06.2022г. е направен неуспешен опит за осъществяване на банкова операция на банкомат. Изписано било съобщение, че картата е блокирана. В следващите няколко дни Д. провел телефонни и лични срещи със служители на банката, които не зачели правата му на упълномощено лице, пожелавайки стартиране на три дневна процедура по проверка на упълномощаването. Съдът е установил, че с разпореждане от 06.10.2022г. на председателя на КЗЛД е образувана преписка 204/2022г. по описа на комисията и е изискано писмено становище и доказателства относими по случая от Банката. На 08.02.2023г. е постъпил писмен отговор от старши мениджър на отдел Централно управление на оплакванията, управление Клиентско преживяване и удовлетвореност, в който изцяло се отричат твърденията в жалбата за неравностойно третиране. По искане на КЗД Банката е предоставила допълнителна информация и след проведени открити заседания КЗД постановила решението си, предмет на оспорване. От правна страна решаващият съд правилно е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като действията на КЗД са подробно обсъдени от съда, в съответствие с материалния закон и целта на закона, като към изводите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. В случая, банката касатор не установява и не представя доказателства, че е разработила правила и организационни мерки способстващи в пълна степен уязвими лица, в случая лица от уязвима група. Разработените от Банката правила и действия за извършване на банкови услуги от уязвимо лице/ в случая 100% инвалидност/ чрез упълномощаване по образец и със строго формални реквизити- практически лишава тези лица до пълен достъп до предоставяните банкови услуги, включително и дистанционно съдействие за помощ и отстраняване на възникнали проблеми с банкови продукти. Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че наложените имуществени санкции от по 1 500 лева за констатирани нарушения, макар и близки до предвиденият максимум от 2 000 лева съответстват на тежестта на нарушенията и ще имат възпиращ ефект по отношение на Банката. С оглед изхода на спора и направеното искане на А. Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в пълният претендиран размер от 1 000 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение