Решение № 3342 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2010 г.

Решение № 3342 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7109/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител младши юрисконсулт Росица Димова Вълчева - Пройнова, срещу решение № 276/10.02.2010 г. на Административен съд - Варна, ХVII състав по адм. дело № 20/2009 г., с което е отменена заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на областния управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ на с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, Община Варна в частта относно имот № 2100 и имот № 4051 по ПНИ и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество, съобразно дадените указания. Касаторът счита съдебното решение за недопустимо, а в условията на евентуалност за неправилно. По подробно развити съображения за така заявените пороци моли то да бъде отменено като недопустимо или като неправилно. Допълнително за съдебното заседание пред ВАС е постъпила молба по факс (след това пристигнала и по пощата) от друг процесуален представител, в която се поддържа касационната жалба като се конкретизира, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и се моли тя да бъде уважена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От ответника Цонка Иванова Петкова, чрез пълномощника й адвокат Христо Боев е постъпил Писмен отговор, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна и се моли обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане разноските по делото и адвокатски хонорар. Ответникът Валентина Богомилова Ангелова, не взема отношение по жалбата. Заинтересованите страни: Петър Парушев Колев, Петранка Кирилова Колева, Веселинка Николова Парушева - Жайер и Румяна Николова Драганова - също. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. Предвид датата на пощенското клеймо - 01.03.10., входираната в Административен съд - Варна на 2.03.2010 г. касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок. Подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. С оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 276/10.02.2010 г. по административно дело № 20/2009 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР ЗСПЗЗ във вр. с чл. 145 и следв. от АПК, Административен съд - Варна, седемнадесети състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна В ЧАСТТА относно имот № 2100 и имот № 4051 по ПНИ и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма. Приел е, че новообразувания имот - ПИ 2100 за Богомил Димитров Петков е с площ 600 кв. м, съответстваща на обема на придобитото от него право на собственост, удостоверено в НА № 111 том ХVIII дело № 8503/1994 г. и че за него са изпълнени законовите изисквания и "административният орган правилно и законосъобразно е установен като собственик по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв. м идеални части от имот пл. I-1100 с площ 976 кв. м по проекторегулационния план на вилна зона "Манастирски рид" на гр. Варна, представляващ имот № 2100 по КП на ползвателите". Съдът е посочил, че кредитира изводите на вещото лице, които кореспондират с доказателствата по делото, че при новообразуването на ПИ 2100 по ПНИ са спазени техническите изисквания в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и в техническото задание: съобразено е разположението на имота, предоставен за ползване на Богомил Петков и разположението на границите му по КП на ползвателите, площта на имота е ограничена до 600 кв. м съобразно придобитото право на собственост от него, разположението на съществуващата и заснета в северозападния край на имота постройка. Новопроектираната граница с ПНИ за ПИ 2100 е южната и според вещото лице, тя е поставена на необходимото отстояние от сградата, като с ПНИ достъпа до имота, който е ъглов е до път № 9588 - на запад и до път № 9590 - на север, като по този начин са изпълнени изискванията на закона в чл. 28, ал. 4 и сл. от ППЗСПЗЗ за ограничаване на имота до 600 кв. м придобити от ползвателя, за ситуиране на границите на съответните отстояния от съществуващите в него сгради, осигуряване на лице и достъп до път, съблюдавани са при изработването на ПНИ и изискванията на ЗУТ, които се явяват допълнителни съгласно уредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ тъй като имота попада в селищно образувание, което е урбанизирана територия. Съдът е посочил още, че попадането на лозето в остатъка, от който е новообразуван ПИ 4051 за реституираните собственици не е нарушение на императивно изискване и не е основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен, защото разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ предвижда при новообразуване на имота, местоположението му да бъде съобразено с трайните насаждения в случаите, когато правоимащият е с права по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, а когато се отрежда имот за правоимащ по § 4а, определеният за него имот трябва да е с местоположение съобразено със съществуващите в него сгради и съоръжения, както в случая - за процесния имот на Петков като правоимащ по § 4а не е имало императивно изискване в новообразувания за него имот 2100 по ПНИ освен сградата, да попадат и трайните насаждения и по-конкретно - лозето, разположено на юг от сградата. След тези разсъждения съдът е започнал да обсъжда законосъобразността на заповедта в частта на територията, попадаща в границите на стария имот на ползвателя Петков, нанесен в ПКП като ПИ 2100, при което е достигнал до извода, че новообразувания имот 4051 за реституираните собственици - наследници на Паруш Колев Димитров, е без лице и достъп до път, тъй като граничи с имоти по ПНИ 2100, 2101, 2105, 2106 и дере. И тъй като в имота на възстановения собственик (с № 3545 по КП от 1956 г. - нива от 13632 дка по решение № 532/13.07.1998 г. на ПК - Варна) попада път 9590 по ПНИ, при новообразуването на имота е следвало границите му така да се проектират, че едната от тях да е с този път - имот № 9590, за да бъде изпълнено императивното изискване на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ за осигуряване с плана на лице и достъп до път на всеки имот, още повече, че ПНИ е за урбанизирана територия. Като краен резултат от всички изложени съображения, поради неизпълнение на изискването на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ съдът е счел, че следва да върне плана на административния орган за преработване, при което новообразуваните имоти за жалбоподателя, респ. за наследниците му и за реституираните собственици да се новообразуват при спазване на изискванията за имота на ползвателя - да е с площ 600 кв. м и за двата имота - да е предвиден достъп до път и лице. Така постановеното съдебно решение е неправилно. В жалбата на Богомил Димитров Петков - починал в хода на производството пред Варненския административен съд и заместен в процеса от своите законни наследници: Цонка Иванова Петкова - съпруга и Валентина Богомилова Ангелова - дъщеря, се съдържа едно единствено оплакване, а именно, че с плана на новообразуваните имоти, наречен от жалбоподателя "кадастрално-регулационен план" се отнема от южната половина на парцела му, с което не е съгласен, тъй като в тази част е плододаващото му лозе, в което е вложил много труд. Видно от регистъра към плана на новообразуваните имоти, на името на жалбоподателя (жив по време на издаване на заповедта, която е обжалвал на 8.07.2008 г., а на 15.07.2008 г. - починал) е отреден имот № 2100 с площ 600 кв. м, като е цитиран документ: "оценителен протокол № 978/18.04.1994 г. изд. ВАС". Жалбоподателят е притежавал и Нотариален акт за собственост с № 111, том ХVIII, дело № 8503/1994 г. за тези 600 кв. метра, но непосочването на този титул за собственост като основание за отреждането на заплатената част от предоставения му за ползване имот не е съществено нарушение от страна на административния орган, а освен това излагайки съображения за обратното - че записването на данните е незаконосъобразно, съдът влошава положението на подателя на жалбата, което е недопустимо. Настоящият касационен състав споделя всички разсъждения на първоинстанционния съд относно новообразуван имот № 2100 по плана на новообразуваните имоти - относно площта, отстоянието до съществуващи сгради, осигуряване на лице и достъп до път, включително и това, че ПНИ не следва да бъде съобразен със съществуващите в имота трайни насаждения. Касае се за ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост на основание § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (с оглед ограничението на § 4з, ал. 1 му е оценена площ от 600 кв. метра, а не цялата предоставена по ПМС № 21/1963 г. земя от 800 кв. м) и съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, местоположението на имота следва да се съобрази със съществуващите сгради и съоръжения, а само ако имота е придобит по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ - се съобразяват трайните насаждения. Изискването е алтернативно - "сгради и съоръжения" ИЛИ "трайни насаждения", а не кумулативно - "сгради и съоръжения" И "трайни насаждения". В случая е съобразена сградата на ползвателя, намираща се на северозапад, а не лозовите му насаждения на югоизток. При това положение единственото оплакване в жалбата се явява неоснователно, а и предвид извода на съда, че при новообразуването на ПИ 2100 по ПНИ са спазени техническите изисквания в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и в техническото задание, подадената срещу заповедта на областния управител жалба е следвало да бъде отхвърлена. Вместо това, съдът е продължил да разсъждава върху законосъобразността на ситуирането на новообразуван имот № 4051, отреден за бившите собственици - наследници на Паруш Колев Димитров, с площ от 671 кв. метра, образуван от разликите над 600 кв. метра от имотите на двама ползватели - № 2100 на Богомил Димитров Петков (първоначалния жалбоподател) и № 2106 на Владимир Александров Рогов (неучастващо по делото лице). При тази проверка е установил, че този имот няма лице и достъп до път, което е нарушение на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. В тази част съдът е излязъл извън предмета на спора и недопустимо се е произнесъл по въпрос, с който не е сезиран. Ако наследниците на Паруш Колев Димитров са считали, че за отредения им имот № 4051 не е осигурен достъп до път, респ. няма лице, са имали възможността да обжалват заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти с тези оплаквания. Недопустимо е по повод на друга жалба да се правят корекции и то с вариант за засягане на имоти на трети лица, които не са били конституирани като страни по делото. Дадените от вещото лице варианти за новообразуване на процесните два имота са неотносими, след като спрямо имота на жалбоподателя с № 2100 не са допуснати нарушения при отреждането му във всичките четири части на плана - текстова, графична, цифрова и регистър на имотите. В съдебното решение на стр. 2 на две места е допусната очевидна фактическа грешка в посочването на номера на имота на заинтересованите страни (Петър Парушев Колев, Петранка Кирилова Колева, Веселинка Николова Парушева - Жайер и Румяна Николова Драганова) - № 1048 по ПНИ вместо верния № 4051, която грешка може да бъде поправена по реда на чл. 175 от АПК. Част от изложените от първоинстанционния съд съображения са недопустими за този спор, което обаче не означава, че решението е недопустимо - то е постановено по процесуално допустима жалба, подадена от Богомил Димитров Петков в срок, срещу годен за съдебен контрол административен акт, при наличие на правен интерес, която жалба не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. По изложените от ВАС съображения обаче жалбата е неоснователна, което налага съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което жалбата вече на наследниците на Богомил Димитров Петков - Цонка Иванова Петкова и Валентина Богомилова Ангелова да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,