Решение № 10972 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4975/2009 г.

Решение № 10972 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4975/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 94/26.02.09 г. по адм. д. 859/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 1501214/10.09.07 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Плевен, потвърден в обжалваната част с Решение № 783/09.11.07 г. на Д"ОУИ". В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати при постановяването му съществено процесуално нарушение и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено решението и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде върнато делото за ново произнасяне на друг съдебен състав на Административен съд - Велико Търново. Много подробни съображения в подкрепа на становището си за действителност на РА са изложени в касационната жалба. Д"ОУИ" претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Хардвал" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 94/26.02.09 г. по адм. д. 859/07 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е обявен за нищожен РА № 1501214/10.09.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Плевен, потвърден в обжалваната част с Решение № 783/09.11.07 г. на Д"ОУИ". При постановяване на решението административният съд е приел за установено, че за спорните данъчни периоди 01.01.04 г. - 31.01.04 г., 01.02.04 г. - 29.02.04 г., 01.03.04 г. - 31.03.04 г. и 01.04.04 г. - 30.04.04 г. на дружеството са издадени данъчни актове за прихващане и връщане (ДАПВ) № 2771/16.03.04 г., 5428/23.07.04 г. и 5479/27.07.04 г. на ТДД - Плевен. С тези актове органите по приходите са приели като дължими сумите за възстановяване и внасяне посочени в справките-декларации по ЗДДС (отм.) на данъчнозадълженото лице за тези данъчни периоди и е допустимо изменение на влезлите в сила данъчни актове единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от териториалния директор на НАП, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена от началник сектор "РП" при ТД на НАП - Плевен Валентин Недялков на основание чл. 112 - 113 от ДОПК, който е и определил органа по приходите, който да издаде РА. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на РА. По изложените съображения съдът е приел, че РА в частта за спорните данъчни периоди за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) е нищожен. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на процесуалния закон и е съобразено с трайната практика на Върховния административен съд. Решението е обосновано и при постановяването му не са допуснати твърдените съдопроизводствени нарушения. Издадените ДАПВ при действието на ДПК (отм.) представляват, както е отбелязал и АС, данъчни актове по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), с които се създават права и задължения на данъчния субект. Компетентен да възложи ревизия след влизането в сила на ДОПК при наличие на вече определени данъчни задължения с влязъл в сила ревизионен акт и съответно да определи издателя на РА е териториалният директор - чл. 119, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В случая предвид липсата на уредба в ДОПК на заварените случаи, при които данъчните задължения са установени с влязъл в сила данъчен акт по ДПК (отм.) - ДРА или ДАПВ, следва да се приеме, че и при тях е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ДОПК, закощо определящо е наличието на стабилен данъчен акт, определил данъчни права и задължения, чието изменение е допустимо само по изключение и при строго регламентирана процедура. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощието да го определи, води и до материална некомпетентност на издателя на РА и до нищожността на РА. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за тези данъчни периода задължения по ЗДДС (отм.) води и до материална некомпетентност на издателя на РА в тази му част. Изложените в касационната жалба доводи за наличието на разлика в правната уредба са относими за периода след изменението на ДОПК в ДВ, бр. 108/07 г. като разграничението е в зависимост от данъчните периоди, за които има издадени ДАПВ или АПВ, а не датата на която е възложена данъчната ревизия. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски в касационната инстанция, поради което няма възможност да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Първо - А отделение