Решение № 5213 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. Брънчева от гр.Пловдив,чрез адв.Недева срещу решение 1792/19.10.2022 г., постановено по адм. дело 1188/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на заповед 18-2302/ 02.03.2022г. на началника на СГКК-Пловдив, със законните последици. Ответникът началник на СГКК-Пловдив не ангажира становище по касационната жалба. Ответниците Г. Ганчевски и М. Ганчевска, чрез адв. Царев, заявяват становище за неоснователност на жалбата и обоснованост и законосъобразност на решението и молят за неговото потвърждаване. Претендират разноски за касационната инстанция. Ответниците Д. Аргиров и Община Родопи не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед 18-2302/ 02.03.2022г. на началника на СГКК-Пловдив, с която на основание чл.54,ал.1 и ал.4 във връзка с чл.51,ал.1,т.2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на с.Ягодово, общ.Родопи, одобрена със заповед РД-18-251/21.07.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в промяна в площта и границите на имот с идентификатор 87240.501.678 /нови 900 и 901/ към съседни имоти с идентификатори 87240.501.677 /нов 902/, 87240.501.1472 и 87240.501.1470. Прието е ,че изменението на КККР е извършено на несъответно правно основание, тъй като не се установява допусната грешка в първоначалната КК при отразяване на границата със съседен имот с идентификатор 87240.501.677 /нов 902/, чийто съсобственици са оспорили заповедта. Обсъдени са подробно доводите на страните и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която установява, че с изменението се нанасят регулационните граници по действащия план от 1977г. на УПИ XVIII-678 като имотни, като има застъпване от 43 кв.м със съседния имот с идентификатор 87240.501.677, което е придаваема част по предходния план от 1944г. без данни за уреждане на сметките по регулация. Установено е също, че кадастралната граница между имоти с идентификатори 87240.501.678 и 87240.501.677 е нанесена в първоначалната КК, одобрена със заповед РД-18-251/21.07.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, по съществуваща на място ограда - трайно материализирана граница от 1975г., от когато е протокола на строителна линия, като оградата не е променяна по вид и местонахождение. Решаващият правен извод на административният съд се базира на липса на непълнота и грешка в КК по смисъла на §1,т.16 от ДР на ЗКИР във вр. с чл.14, ал.1, т.4 от Наредба РД-02-20-5 /15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кдастралната карта и кадастралните регистри /приложима редакция ДВ,бр.4/2017г./, която да обосновава изменение на КККР по реда на чл.54 ЗКИР, още повече, че несъгласието на оспорващите Г. Ганчевски и М. Ганчевска е индиция за спор за собственост и е пречка за одобряване на поисканото изменение. Така постановеното решение е недопустимо, в частта ,с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на процесната заповед, извън одобреното изменение на границата между имоти с идентификатори 87240.501.678 /нов 900/ и 87240.501.677 /нов 902/. Въпреки, че е изложил мотиви единствено по доводите на оспорващите заповедта изцяло съсобственици на имот с идентификатор 87240.501.677 досежно общата граница с имот с идентификатор 87240.501.678, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповедта в нейната цялост, т.е. и по отношение на останалите три граници. В тази част оспорването е било недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация за Г. Ганчевски и М. Ганчевска по реда на т.13,§1 от ДР на ЗКИР във връзка с чл.54,ал.6 ЗКИР. С оглед на това и правомощията на настоящата инстанция по чл. чл. 218, ал.2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено в тази част по реда на чл.221,ал.3 АПК, като недопустимо, а жалбата, в тази част следва да се остави без разглеждане и съдебното производството, образувано по нея да се прекрати. В останалата част, обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съответен на изяснената по делото фактическа обстановка е изводът на първоинстанционния съд за противоречие на заповед 18-2302/ 02.03.2022г. на началника на СГКК-Пловдив / но само в частта досежно новонанесената граница между имоти с идентификатори 87240.501.678 /нов 900/ и 87240.501.677 /нов 902//, с визираното правно основание на чл.51, ал.1, т.2 и чл.54,ал.2 от ЗКИР във вр. с § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /в редакцията ДВ бр. 57/2016 г./, тъй като първоначалната КК отразява действителното фактическо положение на границата между имотите на заявителката и оспорващите Г. Ганчевски и М. Ганчевска , а тяхната противопоставяне на изменението на границата сочи на наличие на спор за собственост, който е пречка за одобряване на изменение на КККР по реда на чл.54,ал.2 ЗКИР. Безспорно установеното по делото от заключението на съдебно-техническата експертиза обстоятелство, че границата между двата имота е нанесена в първоначалната кадастрална карта по трайно материализирана на място граница /ограда от 1975г./ сочи , че не е налице непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. С оглед на това се явяват правилни мотивите и изводите, визирани в съдебното решение за наличие на индиция за спор за собственост, което е основание за отказ за изменението на КК в тази част. Отделно от това, следва да се има предвид, че в ЗКИР не е въведено като основание за изменението на КК нанасяне на регулационните граници по действащия ПУП като кадастрални граници. Това е продиктувано от спецификата на КК, която няма констутитивно действие, а само констативно такова отразява съществуващото фактическо състояние. В случая е неприложима нормата на §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР, тъй като не е установена приложена регулация досежно спорната граница. Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отменена като незаконосъобразна оспорената заповед ,в частта за новонанесената граница между имоти с идентификатори идентификатори 87240.501.678 /нов 900/ и 87240.501.677 /нов 902/. При изрично и своевременно заявената от ответниците Г. Ганчевски и М. Ганчевска претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, възлизащи в размер на 1250лв- адв.възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 12.12.2022г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение