Решение № 10080 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6863/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на културата, чрез процесуален представител срещу Решение 561 от 24.04.2023г., постановено по адм. д. 44/2023г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен мълчалив отказ на министъра за съгласуване на Проект План за безопасност и здраве и Временна организация на движението за обект Премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 /хотел Одесос/, гр. Варна и преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането за съгласуване. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Касаторът подържа, че не е налице мълчалив отказ, тъй като министърът на културата няма задължение съгласно чл. 83 от Закона за културното наследство да съгласува процесния проект. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Варненски бряг АД не оспорва касационната жалба и я счита за основателна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Варненски бряг АД срещу мълчалив отказ на министъра на културата за съгласуване на Проект План за безопасност и здраве и Временна организация на движението за обект Премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 /хотел Одесос/, гр. Варна. Съдът е приел за установено, че Варненски бряг АД е собственик на имот с идентификатор 10135.1507.1099.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, представляващ хотелски комплекс Одесос. Във връзка с намерение за премахване на обекта, дружеството е подало заявление до община Варна peг. АУ06 9150ВН/08.07.2021г. за одобряване на проект План за безопасност и здраве /ПБЗ/ и Временна организация на движението /ВОБД/. Именно община Варна е указала на жалбоподателя, че процесните планове следва да бъдат съгласувани с Министерството на културата. В изпълнение на тези указания дружеството е депозирало заявление за съгласуване, образувано под 7000-327/6/ от 01.09.2022г. в МК. До момента на подаване на жалбата 06.01.2023 г. липсва произнасяне от страна на министъра на културата по заявлението за съгласуване. Въз основа на становище на Министерство на културата изх. 33-НН-32314/14.06.2018 г. съдът е установил, че е съгласуван ПУП-РУП за хотелския комплекс. От правна страна Административен съд Варна е приел, че макар хотел Одесос да не притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, той попада в обхвата на Групов паметник на културата ансамбъл Сливница-Централен вход на Морската градина, както и в границите на археологическия резерват Античен град Одесос Варна. Съдът се е позовал на чл.197, ал.1 ЗУТ и чл. 83, ал.1 и чл. 84 ЗКН и е посочил, че намерението за премахване на цялата сграда следва да се приеме като искане за намеса, поради което ПБЗ и ВОБД подлежат на съгласуване. Съдът е изложил и съображения, че е недопустимо по искане за съгласуване да бъде постановен мълчаливия отказ. Поради това е отменил обжалвания мълчалив отказ и е задължил административния орган да съгласува ПБЗ и ВОБД, с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали или да постанови писмено мотивиран отказ за съгласуване. Решението е недопустимо. По заявлението на Варненски бряг АД не е формиран мълчалив отказ на министъра на културата. Административен съд Варна е отменил несъществуващ административен акт. Мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе. В случая за министъра на културата не е възникнало такова задължение, по-конкретно да съгласува или мотивирано да откаже съгласуване на проекта. След като хотел Одесос гр. Варна попада в обхвата на групов паметник на културата, за него приложение би намерил чл.83, ал.1, т.2, б.а ЗКН, който предвижда съгласуване, но само ако се касае за инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. При тази нормативна уредба, неправилно АС Варна счита, че Проект План за безопасност и здраве и Временна организация на движението за обект Премахване на сграда с идентификатор 10135.1507.1099.4 /хотел Одесос/, гр. Варна подлежи на съгласуване по силата на посочената разпоредба, тъй като този проект не е по част архитектура, нито по част конструктивна, нито е проект на транспортната и техническата инфраструктура. Това става и ясно от чл.3, ал.1, т.6 и т.7 от Наредба 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Видно е от тези текстове на наредбата, че плановете за безопасност и здраве и част организация и безопасност на движението не са части на инвестиционния проект за архитектура и конструкции, нито за транспортна или техническа инфраструктура. След като посоченият проект не попада сред изброените в чл.83, ал.1, т.2, б.а ЗКН, за министъра на културата не възниква задължение да се произнесе по заявлението за съгласуване, още по-малко да мотивира изричен отказ за съгласуване. Мотивиран изричен отказ, при липса на основание за съгласуване, компетентният административен орган дължи само за проектите, изрично посочени в закона. Поради това административният съд неправилно приема, че е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК. Липсата на подлежащ на оспорване административен акт от своя страна мотивира извод за недопустимост на подадената жалба от "Варненски бряг" АД, която, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а съдебното производство прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,