Решение № 1016 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2017 г.

Решение № 1016 от 24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6824/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Д. срещу решение № 2128 от 21.02.2017 г., постановено по административно дело № 11998/2016 г. от Върховен административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата й против срещу решение по т. 3 от протокол № 13 от 14.09.2016 г. на Висшия съдебен съвет. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав - II-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение тричленният състав на ВАС отхвърля оспорването на Дамянова в качеството й на административен ръководител - Районен прокурор на гр. Д. срещу решение по т. 3 от протокол № 13/14.09.2016 г. на Прокурорската колегия на Висш съдебен съвет (ВСС), с което й е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - освобождаване от длъжност като административен ръководител. За да постанови този резултата тричленният състав приема, че от събраните по делото доказателства е установено извършеното дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Дамянова, а направеното възражение за несъобразяване на тежестта на извършеното нарушение при налагане на наказанието за неоснователно. Макар да не са изложени конкретни съображения в решението е прието, че наказанието е наложено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. След анализ на доказателствата по делото съставът приема, че административния акт е постановен, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Въз основа на доказателствата по делото настоящият състав приема следното: Правилни са изводите на тричленния състав за липсата на отменителни основания по чл. 146, т. т. 1 и 2 АПК. Оспореният от Дамянова административен акт е постановен от компетентния орган по чл. 316, ал. 1 ЗСВ във вр. с § 85, ал. 5 ЗИД ЗСВ (ДВ бр. 28/2016 г.) от прокурорската колегия на ВСС. В случая не е спазено изискването на разпоредбата на чл. 320, ал. 4 изр. първо ЗСВ, предвиждаща задължително мотивиране на акта, тъй като от съдържанието му не се установява наличие на мотиви, но доколкото в изр. второ на цитирания текст е предвидена възможност за мотиви на решението да се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказваните съображения от членовете на ВСС следва да се приеме, че в случая правилно е прието, че актът е постановен при спазване на изискванията за форма. По делото са събрани необходимите доказателства, но същите не са обсъдени поотделно и в съвкупност, в тяхната хронологичност и при конкретна преценка на установената от тях конкретна фактическа обстановка. От събраните доказателства се установява, че: Със заповед № РД-07-039/02.06.2015 г. Окръжния прокурор на Окръжна прокуратура С. командирова З. С. Д. - прокурор в Районна прокуратура Д. да изпълнява функциите на прокурор в Районна прокуратура гр. С., считано от 15.06.2015 г. до 19.06.2015 г., включително, за което е уведомена жалбодателката в качеството й на административен ръководител - Районен прокурор на Районна прокуратура Д.. При това няма спор относно факта, че за посочения период в РП Д. е работила единствено прокурор Дамянова. На 14.06.2015 г. (неделя) Дамянова е уведомена, че непълнолетният й син П. С. Д. е задържан за срок от 24 часа по повод образувано срещу него бързо производство № 5332/2015 г. във Второ районно управление "Полиция" (РУП) - П., по което след пристигането й в гр. П. била разпитана като родител. Същия ден в качеството й на прокурор била уведомена от и за извършено противозаконно отнемане на моторно превозно средство (МПС) в с. Л.. Преди да приключи бързото производство срещу сина й и друго лице била уведомена, че търсят двата със съмнение, че са евентуални извършители и на деянието в с. Л.. При това Дамянова предложила да изчака, заедно със сина в гр. П. за да бъдат извършени необходимите процесуални действия и относно това деяние - снемане на обяснения от сина й и за този случай. Такива обяснения били снети от полицейски служител М. в сградата на Второ РУП П., на което действие прокурор Дамянова не присъствала и не била уведомена от полицейските служители за съдържанието на обясненията. На връщане към гр. Д. направила опит да разбере от сина си дали е извършител на това деяние, но той мълчал, като тя самата в обясненията си пред дисциплинарния състав установява, че той и е признал това но по - късно като от събраните доказателства не се установява с категоричност в кой момент е станало това. От представеното с преписката становище на Д. Б. - разследващ полицай в РУП Д. се установява, че именно той е служителят извършил първоначалните действия по образуване на досъдебното производство за извършеното противозаконно отнемане на МПС в с. Л., като извършил оглед на 14.06.2015 г. - следобед на местопроизшествието в присъствието на пострадалия К. Б., в хода на което действие бил уведомен от дежурния полиция в РУП Д., че автомобилът е намерен изоставен в гр. П.. По нареждане на началника на РУП - Д. екип, състоящ се от него, експерт, оперативен орган и мл. полицейски орган отпътували в гр. П.. Извършен бил оглед на автомобила (за което приложен и протокол за оглед на местопроизшествие), при което не се установили липси и повреди по автомобила, били иззети дактилоскопни следи и направен фотоалбум, изготвени на 15.06.2015 г. Б. установява и факта, че автомобилът поради липса на гориво не можел да бъде съхранен надлежно по така образуваното досъдебно производство. Поради невъзможността да бъде оставен на съхранение до сградата на 02 РУП П., опитал да реализира други възможности за съхранението му, за което получил отговор, че няма финансов ресурс в МВР С. автомобила да бъде преместен за съхранение там. При това негова била преценката, че при тази ситуация съществува реална опасност автомобила да не бъде съхранен до приключване на наказателното производство, в случай че бъде изоставен на мястото където е намерен и преценил, че единствената възможност за съхранение на предмета на престъплението по чл. 346, ал. 1 НК е да бъде предаден на отговорно пазене на неговия ползвател, за което изготвя предложение вх. № 2000-296815.06.2016 г. В него подробно описва извършените до момента процесуално-следствени действия по образуваното ДП 143/2015 г., което към този момент е водено срещу неизвестен извършител. На същия ден е изготвено и уведомление до РП Д. за образуваното ДП, в което отново изрично е посочено, че същото се води срещу неизвестен извършител. По повод на така постъпилото предложение от полицейския служител и без да е установено по делото да се постъпили останалите материали по воденото досъдебно производство на 16.06.2015 г. Дамянова, при спазване на изискванията за случаен избор разпределя делото на единствения прокурор, предвид командироването на Делиев в РП С. се произнася по направеното предложение за предаване за отговорно пазене на предмета на престъплението на неговия ползвател, като с постановление предава автомобила за отговорно пазене на неговия ползвател. След постъпване на останалите материали по производството, от които се установява евентуалното извършителство на деянието от сина й, с постановление от 19.06.2015 г. Дамянова изпраща делото по компетентност на РП П., където е довършено деянието. При това единствено на база изпратените документи по посоченото досъдебно производство, които обаче са постъпили в РП Д. след 16.06.2015 г. прокурорът от РП П., на когото е възложена същата след като установява, че по преписката се намира докладна записка УРИ 252р-6226/16.06.2015 г., изготвена от разузнавач V-та степен, инспектор "КП" и адресирана на началника на РУ Д., от съдържанието на която се установява, че като извършители на деянието са установени лицата П. Д. и Д. К. изготвя сигнал до ОП С., в която излага твърдения, че още на датата 16.06.2015 г. и преди постановеното предаване на автомобила на неговия ползвател на наблюдаващия прокурор Дамянова е станало известно, че като евентуален извършител е посочен и нейния син. С постановление от 06.07.2015 г. заместник окръжния прокурор на гр. С. отменя постановленията на прокурор Дамянова от 16.06.2015 г. и това от 19.06.2015 г. и разпорежда преразпределяне на преписката на друг прокурор, като за това са уведомени единствено РП Д. и РП П.. При това делото преразпределено на прокурор Делиев, от приложеното към преписката, издадено от него постановление от 21.08.2015 г. се установява, че и към тази дата производството продължава да се води срещу неизвестен извършител. При тези факти, установени от приложените по делото писмени доказателства дисциплинарно наказващия орган приема, че въпреки, че й е било известно, че синът й е евентуален извършител, макар да приема, че материалите по делото, от които може да се установи с категоричност това узнаване са постъпили в РП Д. на 17.06.2015 г. - след постановеното предаване на същия за отговорно пазене с постановлението от 16.06.2015 г., и постановеното от нея изпращане на материалите по компетентност на РП П. на 19.06.2015 г. през периода 14.06.2015 -19.06.2015 г. и без да си направи отвод, при положение, че още от 14.06.2015 г. е знаела, че синът й е един от евентуалните извършители прокурор Дамянова извършва виновно нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и по точно: по чл. 9.1, който предвижда, че магистратът не допуска участието си в производството при наличие на конфликт на интереси, като при съмнение за подобен конфликт е длъжен да обяви фактите и при необходимост да се оттегли; по т. 11. Задължаваща магистрата да упражнява правомощията си и да взема решения единствено на основата на закона и вътрешното си убеждение; по т. 2.4 задължаваща магистрата да се държи по начин, който не дава основание пряко или косвено за неговия отвод по конкретни случаи; по т. 5.3 задължаващи магистратите да избягват действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и по т. 5.6 изискваща магистрата да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Дисциплинарният състав приема, че в случая са били налице абсолютно основание за отвод и извършените произнасяния по преписката са преценени като извършени в нарушение на чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, т. 4 НПК и са отменени от горестоящата прокуратура, на този факт не оневинява извършителя на нарушението, ако в случая с това нарушени и етични норми. При това е прието, че прокурор Дамянова е осъществила съставите на дисциплинарните нарушения, посочени в чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ. При преценка на вида на дисциплинарното наказание, което предлага да й бъде наложено, а именно второто по тежест след дисциплинарно освобождаване от длъжност - освобождаване от длъжност като административен ръководител по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ дисциплинарният състав съобразява, че магистратът няма наложени наказания, през предходната година е повишена в ранг и в хода на дисциплинарното производство активно е съдействала за изясняване на фактите и обстоятелствата. Изложени са и съображения, че през месеците, предшестващи нарушението като родител е имала сериозни лични затруднения, свързани с поведението на сина й, както и че в предходни случаи на противоправно поведение на сина й своевременно си е правила отводи, но в конкретния случай не проявила самокритичност и свела действията си до отстранимо процесуално нарушение, като не осъзнава моралните аспекти на поведението си и значението им за престижа на съдебната власт. На проведеното заседание прокурорската колегия на 14.09.2016 г. при изложението на установените от дисциплинарния състав факти докладчикът заявява, че към 14.09.2015 г. Дамянова е знаела, че синът й има отношения към случая, но въпреки това не си е направила отвод веднага. В изказването си членът на ВСС Боев изразява становище, че няма как да имат обществен авторитет, ако Дамянова продължи да бъде административен ръководител в този град, в който всички се познават, което е най-тежкото обстоятелство, което "виси над колегата и ако е беше друг прокурор може би, отчитайки именно тези смекчаващи обстоятелства, действайки като майка, отчитайки факта, че не се е случило нещо, което де факто да навреди фактически на процеса ("не, няма процесът си е вървял") счита, че това наказание е справедливо и съответно на постъпката. В. П. излага становище, че предлаганото наказание е много тежко и ще бъде несправедливо да бъде наложено и че трябва да бъде наказана Дамянова за това, че синът й има неправомерно поведение. Отчитайки факта, че същата е била единствен прокурор в РП Д. е препратила производството на територията на друга прокуратура и обръща внимание, че същото е прекомерно тежко, предвид формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Н. С. излага становище, че ако деянието е било извършено от редови прокурор, то тя би гласувал против наказването, но това, което я смущава е функцията административен ръководител. Е. А. излага съображения, че в случая за гражданите е важно, не какъв е актът, а доколко значим е той и какви последици има в наказателния процес, както и факта, че магистратът няма критично отношение към извършеното. При така установените факти, настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на закона. Неправилно тричленния състав приема, че административния акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че магистратът няма налагани до момента на наказания, повишен е в ранг, което означава, че работата й до момента е оценена високо и активно е съдействал за установяване на фактите по дисциплинарното производство. Като единствено утежняващо вината обстоятелство е прието, че Дамянова няма критично отношение към извършеното, но въпреки това прието, че следва да бъде предложено да й бъде наложено второто по тежест наказание. Същевременно от направените изказвания на членовете на Прокурорската колегия при ВСС се установява, че становището е, че ако извършеното не беше от административен ръководител не биха наложили наказание, отчетен е и факта за липсата на вредни последици в конкретния случай, но при определяне на вида на наказанието тези обстоятелства не са отчетени. Решението е и материално незаконосъобразно. От установената с доказателствата по делото фактическа обстановка следва еднозначен извод, че в случая Дамянова, като единствен прокурор в РП Д. през процесния период -14.06. - 19.06.2015 г., в съответствие с утвърдените правила е разпределила чрез системата на случайния избор делото на себе си, като при съобразяване на известните й към всеки момент на произнасяне по така образуваното производство факти е действала с оглед обезпечаване на събирането на доказателства за установяване с категоричност на извършителя на престъплението, не е постановявала актове по същество и предвид намирането на автомобила на територията на РП П. изпраща производството по компетентност на тази прокуратура. При това в случая възприетото като нарушение от дисциплинарния състав и от дисциплинарнонаказващия орган, поизнасяния с постановление от 16.06.2015 г., с което е предаден за отговорно пазене на ползвателя автомобила - предмет на престъплението, след като са извършени всички необходими процесуално-следствени действия при липсата на доказателства за извършителя и с постановление от 19.06.2015 г., с което делото е изпратено по компетентност на друга прокуратура, извън съдебен окръг С., в който се намира РП Д., вече при наличие на данни за евентуално извършителство на деянието от сина й не води до извод за извършено нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. С действията си Дамянова не само не е възпрепятствала разследването срещу сина си, напротив предприела е необходимите мерки за обезпечаване на доказателствата, както и за разглеждане на делото от прокурор, който не е заинтересован от изхода на делото. При това същата е упражнила правомощията си въз основа на закона. Само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че възприетото от дисциплинарния състав и наказващия орган основание за отвод по чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, т. 4 НПК е неотносима за случая хипотеза, тъй като е основание за самоотвод на прокурор, който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото, а освен това в случая липсват данни синът, който й е близък роднина (хипотеза за отвод по чл. 29, т. 7 НПК), да е имал друго качество освен заподозрян и следователно не попада в посочената категория. С изпращане на делото в РП П. прокурор Дамянова на практика е прекратила участието си в производството, още преди повдигане на обвинение, каквато е и целта на самоотвода, която в случая е постигната своевременно, като производството е предадено на прокурор, по отношение на който не са налице основания за отвод. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на закона, като следва да бъде постановено ново, с което решението по т. 3 от протокол № 13 от 14.09.2016 г. на Прокурорската колегия при Висш съдебен съвет по дисциплинарно дело № 6/2016 г. бъде отменено като незаконосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, II-ра колегия