Решение № 3294 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14614/2014 г.

Решение № 3294 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14614/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ София град срещу решение № 5647 от 09.09.2014 г. на Административен съд София град по адм. дело № 2963/2014 г. С него се отменя по жалба на Централна кооперативна банка АД решение № РО-95 от 18.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ София град и задължителни предписания с изх. № 66-47-90#2/15.01.2014 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът Централна кооперативна банка АД чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЦКБ АД срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град и потвърдените с него предписания за корекции на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за подаване на декларация обр. № 1 с код "К" за лицето с вид осигурен "14" за г-жа Даниела Велчовска за периода от 29.06.2006 г. до 16.02.2011 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. Установено е и не се спори по фактите, че за процесния период Велчовска е била изпълнител по договор за възлагане на управлението на клон на търговската банка жалбоподател. При анализа на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 КСО в редакции към периода от 2006 до края на 2012 г. която предвижда че изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове съдът е приел че и изпълнителя по договор за възлагане на управлението на клон е в същата хипотеза съгласно практиката на ВАС. Решението е правилно. Спорът по делото е правен и се свежда до отговора на въпроса дали управителят на клон на търговско дружество е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО както приема административният съд в мотивите на обжалваното решение. За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. Предвид това правилно първоинстанционният съд е изследвал предмета на договора относно управлението на клона на банката, като същевременно е анализирал правните разпоредби, регламентиращи относителна самостоятелност на клона на търговско дружество и въз основа на това е заключил, че за целите на задължителното обществено осигуряване управителят на клон на търговско дружество е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Клонът на търговското дружество подлежи на самостоятелно вписване в търговски регистър и има отделна регистрация по БУЛСТАТ, както и обща данъчна регистрация и регистрация по ДДС, може да бъде страна по облигационни, трудови, данъчни и осигурителни правоотношения; притежава собствено имущество, води самостоятелно счетоводство и съставя отделни търговски книги. Наред с това, в случая договорът за възлагане на управление е сключен от търговското дружество, а не от клона, като с договора е възложено управлението и представителството на клона като обособена част от това търговско дружество. Клаузите на сключения договор съдържат белезите на договор за възлагане на управление на търговско дружество, а обстоятелството, че възлагането по договора се отнася за обособена част от дружеството, не променя неговия характер. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата, като е разкрил действителното й съдържание и въз основа на анализа на съдържанието и характера на съществуващото правоотношение е достигнал до правилния извод, че това правоотношение по договора за възлагане на управление обуславя възникването и на осигурително правоотношение, което е основание за задължително обществено осигуряване за посочените в същата разпоредба осигурителни рискове. Последващото изменение и допълнение на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО потвърждава правилността на тезата за съществуването и характера на осигурителното правоотношение на управителя на клон на търговско дружество. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че в посочения смисъл е трайно установената съдебна практика на шесто отделение на ВАС. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение