Решение № 13243 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2016 г.

Решение № 13243 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8491/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. З. И. против решение № 1054/25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 516/2016 г. по описа на Административен съд - П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат. Ответникът - Директор на териториално поделение на Националния осигурителен институт - П. (ТП на НОИ - П.), чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждание, в размер определен съобразно материалния интерес на спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Б. З. И. против Решение № 2153-15-41 от 16.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-17/20.01.2016 г. срещу разпореждане № 4007244583/ Протокол № 3045-15-1/8.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П.. При постановяване на първоинстанционния съдебен акт, решаващият съд установява, че с Разпореждане от 15.05.2014 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и чл. 68, ал. 4 от КСО /поради неправилно отпускане на пенсията/ е отменено разпореждане от 10.10.2000 г. за отпускане на пенсия за ОСВ и всички последващи разпореждания по отношение на жалбодателя, като пенсията е отпусната, считано от 24.07.2005 г., в друг размер. С Решение на Директора на ТП на НОИ - П. е оставена без уважение жалбата, в частта й, срещу Разпореждането от 15.05.2014 г. С разпореждане от 20.05.2014 г. е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ, посочено е погасяването по давност за период 3.10.2000 г. - 31.12.2003 г. и е определен размер на месечна удръжка. С решение от 25.06.2014 г. на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно производството по обжалване на разпореждането от 20.05.2014 г., като е прието, че производството по обжалване на разпореждането от 15.05.2014 г. е преюдициално по отношение на предходното. С определение от 20.10.2014 г. по адм. д. № 2695/2014 г. по описа на Административен съд - П. решението от 25.06.2014 г. е отменено, като преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ - П. за произнасяне по направено възражение за изтекла погасителна давност, с оглед допуснатото по закон предварително изпълнение на разпореждането за възстановяване на неоснователно получени суми и опасността да бъдат събрани суми, за които давността е евентуално изтекла. В изпълнение на съдебния акт с Решение от 27.01.2015 г. е заличено погасеното по давност задължение за период 1.01.2004 г. - 31.12.2008 г. и отново е спряно производството по обжалване на разпореждането от 20.05.2014 г. По преписката са налични и още няколко разпореждания, с което единствено е изменян размерът на месечната удръжка, на различни основания, като последното такова /обжалваното/ е възможно най-благоприятно за оспорващия. Решаващият съд приема, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт е налице влязло в сила съдебно решение /вж. АХД № 13113/2015 по описа на ВАС, АХД 3576/2015 по описа на ВАС и АХД № 2696/2014 по описа на Административен съд - П./, с което окончателно е разрешен въпросът за законосъобразността на Разпореждане от 15.05.2014 г. /л. 81-82/, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 и чл. 68, ал. 4 от КСО /поради неправилно отпускане на пенсията/ е отменено разпореждане от 10.10.2000 г. за отпускане на пенсия за ОСВ и всички последващи разпореждания по отношение на жалбодателя, като пенсията е отпусната, считано от 24.07.2005 г., в друг размер, т. е. окончателно е разрешен и въпросът за недобросъвестността на жалбодателя в настоящото производство, както и това, че същият ще трябва да възстановява неправилно изплатените суми за пенсии. След анализ на нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО и предвид представената по делото заповед № зап. -109/8.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. относно възлагане на издаване на разпореждания за възстановяване на неоснователно и недобросъвестно изплатени суми за пенсии по чл. 114, ал. КСО, решаващият съд приема за неоснователни доводите на оспорващия досежно некомпетентността на органа - издател на акта. Изведено е, че спирането на производството по обжалване на разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО пред горестоящият орган, не спира изпълнението на това разпореждане по аргумент от чл. 117а от КСО. Констатирана е и липсата на забрана да се издават нови разпореждания по чл. 98, ал. 2 от КСО, с което да се изменят предходни такива, при наличие на нови обстоятелства, както е било във всеки от конкретните случаи. С горните съображения, решаващият съд отхвърля оспорването. Върховният административен съд - шесто отделение намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Във връзка с изгубена пенсионна преписка е издадено разпореждане № 4007244583/ПР-652/15.05.2014 г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване (РПО) при ТП на НОИ - П., с което се отменя разпореждане № 31/ПР№ 01101/10.10.2000 г. на РПО при ТП на НОИ - П. и всички последващи на Б. И., отпуска се от 24.07.2005 г. пожизнено по чл. 68, ал. 4 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при осигурителен стаж от III категория 33 г. 04 м. 26 дни при посочени периоди. С разпореждането е постановено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатената сума за пенсия да се възстанови от Иванов заедно с лихвата по чл. 113. Това разпореждане е обжалвано по административен ред, като с решение № РД-159/25.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ - П. жалбата е оставена без уважение. Решението на директора на ТП на НОИ - П. е обжалвано пред Административен съд - П., като с решение № 126/22.01.2015 г. по адм. дело № 2696/2014 г. жалбата на Б. И. е отхвърлена. С протоколно определение от 14.10.2015 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. И. против решение № 126/22.01.2015 г. по адм. дело № 2696/2014 г. по описа на Административен съд - П., поради просрочие на същата и прекратено производството по адм. д. № 3576/2015 г. по описа на ВАС, VI отделение. Горното определение е обжалвано пред ВАС, като с определение № 2779 от 14.03.2016 г., по адм. дело № 13113/2015 г. на петчленен състав, втора колегия на ВАС, съдебното производство по административно дело № 13113/2015 г. на ВАС е прекратено поради оттегляне на жалбата с молба от 16.11.2015 г. С решение № 2293/23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2888/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение е оставено в сила решение № 2466/7.12.2015 г. по адм. дело № 531/2015 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на Б. З. И. срещу Решение № РД-20 от 27.01.2015 г. на Директор ТП на НОИ - П., в частта, в която е спряно производството пред горестоящия административен орган, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 КСО, и е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № РД-20 от 27.01.2015 г. на Директор ТП на НОИ - П., в частта с която е заличено по давност задължението му, установено с Разпореждане № 4007244583 по Протокол № Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - П. за периода 1.01.2004 г. до 31.12.2008 г. с конкретно посочени размери, и е прекратено производството по делото в тази му част. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Решение № 2153-15-41 от 16.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - П., с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-17/20.01.2016 г. срещу разпореждане № 4007244583 по Протокол № 3045-15-1/8.01.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - П., с което е изменена месечната удръжка по т. 1 от Разпореждане № 4007244583 по протокол № 3045-15-4/31.07.2015 г. в размер от 53,58 лева, като е намалена на 13, 58 лева, считано от 1.01.2016 г. Горното разпореждане е постановено на основание чл. 98, ал. 2, чл. 99, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 1 КСО във вр. чл. 85 от НПОС и с оглед промяна в размера на минималната работна заплата за страната, считано от 1.01.2016 г. с ПМС № 375/28.12.2015 г., както и съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на Върховния касационен съд. Размерът на удръжката не се оспорва от касатора, а липсата на основание за издаването му. Оплакванията за некомпетентност на длъжностното лице, издало обжалваното разпореждане са неоснователни. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 КСО е оправомощено по силата на закона да издава разпореждания за постановяване на неправилно изплатени суми за пенсия. Началникът на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - П. се явява длъжностно лице по чл. 98 КСО. Ръководителят на пенсионно осигуряване се е произнесъл в рамките на своята компетентост по реда на чл. 114 КСО. Заповед № зап. -109/8.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - П. по никакъв начин не влече липса на компетентност от страна на Ръководителя на "ПО", предвид обстоятелството, че правомощието за разпореждане възстановяване на суми за неправилно изплатени пенсии произтича от самия закон. Основателни са възраженията на касатора, че към настоящия момент е висящо съдебно производство по адм. дело № 5731/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение образувано по жалба на Б. И. срещу решение по адм. дело № 2716/2016 по описа на Административен съд - П., по което е отхвърлена жалбата на Б. З. И. против Решение № 2153-15-263, издадено на 4.11.2016 г. от Директор на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № 4007244583 по П. Р.-305/20.05.2014 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ-гр. П., по което предмет се явява спора за добросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 6 КСО. Горното обаче се явява неотносимо към предмета на настоящия спор. Съобразно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, какъвто е настоящия случай, не спира изпълнението им. На основание чл. 10, ал. 7 НПОС, в редакцията до 31.12.2014 г., длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 и ал. 6 КСО издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едномесечен срок от установяване на дължимата сума. В този смисъл, неоснователни са претенциите за неправилно прилагане на чл. 98, ал. 2 КСО, тъй като разпореждане, с което е разпоредено възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия е постановено на 20.05.2014 г. с приложение чл. 98, ал. 2 КСО и чл. 10, ал. 7 НПОС, в редакция до 31.12.2014 г. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че процесното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Предвид горното, настоящият състав намира за неоснователни наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Б. З. И. следва да бъде осъден да му заплати разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,