Решение № 4 от 6.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 2827/2011 г.

Решение № 4 от 6.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 2827/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Подсъдимият М. А. С. е подал жалба (неточно наречена въззивна вместо касационна) срещу решението на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда спрямо него на Бургаския окръжен съд. Първоинстанционната присъда - 201 от 18 май 2011 г. по нохд № 431/11, е за документна измама от 25 февруари 2009 г. до 17 февруари 2010 г. чрез 8 отделни деяния и с общ предмет 546 хиляди лева - престъпление по чл. 212, ал. 5, във връзка с ал. 4 и ал. 1, във вр. и с чл. 26 НК (още защото престъплението е извършено продължавано, при условията на опасен рецидив по чл. 29, б. "а" НК и предметът му е в особено големи размери). Съдът е наложил наказание 7 г. лишаване от свобода при строг първоначален режим - в размер, по-нисък от минималния по закон заради проведеното в тази съдебна инстанция съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК и по-благоприятния вариант по смисъла на чл. 2, ал. 2 НК с оглед промените в чл. 58а НК. Второинстанционното (въззивно) решение - 163 от 7 октомври 2011 г. по внохд № 173/11 г., е постановено по жалба от името на подсъдимия С. Ръкописната касационна жалба е заета преимуществено от изложението на подсъдимия в смисъл, че е станал жертва на своите съучастници, на които обаче не се търси отговорност по сегашното дело, на представителите на съдебната власт, ангажирани с делото, и дори на своя защитник. Без да се смята за неотговорен по обвинението, за което е осъден, смята наказанието си за тежко. Иска "анулиране" на "присъдата" или нейното намаляване. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, включително и от назначения в тази инстанция служебен защитник, който в писмени бележки е изложил конкретни доводи за оправдаването на подсъдимия или за намаляване на наказанието му, или за ново разглеждане на делото в предходна инстанция. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват основания за неговото отменяна или изменяне. Такива основания с терминологията на НПК се сочат впрочем за първи път от служебния защитник, но това не променя нещата. Не е допуснато нарушение на закона (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) като е прието извършването на документна измама без установено обогатяване на дееца-престъплението по чл. 212 НК се довършва с получаването на чуждото имущество. Не съществуват и претендираните нарушения на процесуалните изисквания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, видяни при доказването на обвинението и мотивирането на съдебните актове. Възраженията срещу доказаността не държат сметка преди всичко за особеностите на проведеното съкратено съдебно следствие в тази насока, отбелязани специално и в т. 4 от ТР 1/2009 г. - ОСНК - със своето самопризнание по чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият е улеснил значително доказателствените проблеми по делото, породени от липсата на документите за самоличност, които е използвал, за да получи чуждото имущество. Улеснил е бил и доказателственият проблем, породен от участието и на други лица в престъплението, за което сега не само назначеният във КС защитник, но и най-вече жалбоподателят неправилно смятат за пречка за приключване на делото. Мотивирането на съдебните актове също е съобразено със спецификата на особените правила, по които е постановена присъдата в първата инстанция, но освен за нея тук е от значение да се държи сметка и за това, че въззивният съд не е бил длъжен да се спира отново подробно на всичко, с което е бил съгласен в акта на първата инстанция. Все пак би могло да се желае повече при аргументацията на приложена възможност, наказанието да бъда определено под минимума от 10 г. Трябвало е наистина да бъде казано по-ясно, че при липсата на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, действащата норма на чл. 58а НК (ДВ, бр. 26/2010) би се явила като по-благоприятна само ако справедливото за подсъдимия наказание, определено по общия ред, е в размер точно на 10 г. л. св. (10 г. по 12 м., равно на 120 м., делено на 3, равно на 40 м., по 2, равно на 80 м. или на 6 г. и 8 м.). Дори обаче БОС да не е прав, че 10 г. л. св. е в случая несправедливо леко наказание, редуцираното от него 6 г. и 8 м. м. л. св., е само 4 м. по-ниско от определените 7 г. л. св. Такава несправедливост не е допусната и от гледна точка на принципната възможност да бъде определено наказание по-ниско от 7 г. л. св. -съобразно предишната редакция на чл. 58а НК (ДВ, бр. 27/2009 г.), която БОС е приложил. Индивидуализиращите отговорността обстоятелства, на които обръща внимание сега служебният защитник възраст, семейно положение, конкретно участие в престъплението и др. подробни - са отчетени в достатъчна степен и не налагат преоценка. Ръководен от всичко изложено и на разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I н. о.