Решение № 10663 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 600/2018 г.

Решение № 10663 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 600/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Димитров, подадена от процесуален представител адв. Личев, против решение № 319/14.11.2017 г., постановено по адм. д. № 347/2017 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед за задържане на лице с рег. № 131 от 12.07.2017 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – полицейски орган при РУ Радомир към ОДМВР Перник не изразява становище по касационната жалба в дадения срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на А. Димитров срещу заповед за задържане на лице с рег. № 131 от 12.07.2017 г., издадена от полицейски орган при РУ Радомир към ОДМВР Перник, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на А. Димитров. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената писмена форма, като същата съдържа необходимите реквизити по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че с постановяване на заповедта за задържане не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Стигнал е до извод, че е налице посоченото фактическото основание за издаването на заповедта. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационният съд намира изводите на АС – Перник за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС - Перник. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В този смисъл не е необходимо в заповедта за задържане да бъде посочена точната квалификация на извършеното деяние. В хода на съдебното производство пред АС–Перник административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от А. Димитров престъпление, които обосноват необходимостта от задържането му. От представената административна преписка се установява, че на 12.07.2017 г. на основание чл. 212, ал. 3 /чл. 356, ал. 2, чл. 362, ал. 2 от НПК е започнато бързо производство № 179 по описа на РУ Радомир за 2017 година срещу А. Димитров. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на Димитров са били налице. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничението на свободата на А. Димитров е необосновано и е в нарушение на ЕКПЧ. Правилни са и другите изводи на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Спазени са административнопроизводствените правила и същата заповед съответства с целта на закона. Предвид на изложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като няма данни ответника да е сторил такива. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение