Решение № 5298 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2018 г.

Решение № 5298 от 4.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1431/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

А. С. обжалва Решение № 6124/30.10.2017 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 3292/2017 г. в частта, отхвърляща оспорването й на Заповед № РКП17-РД56-68/01.03.2017 г. на кмета на район "Красна поляна" – Столична община в частта, с която, на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, е прекратен сключения със С. и членовете на семейството (домакинството) й договор за наем на общинско жилище поради неплащане на наемната цена и консумативи за повече от 6 месеца.

Ответникът - кметът на район "Красна поляна" – Столична община, е на становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима и основателна.

1. Атакуваното решение в частта, потвърждаваща заповедта относно прекратяването на наемното правоотношение поради неплащане на наемната цена, е отменяемо на основанието по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК по причини, стоящи извън правилността на решаващите изводи на съда към момента на постановяване на съдебния акт.

а. До приключването на устните състезания пред касационната инстанция касаторката е представила ново доказателство (което не е оспорено от ответната страна), свързано с основанието на касационното оспорване – квитанция към приходен касов ордер на стойност 2006, 22 лв. от 18.10.2018 г. за заплащане на наемните вноски за общинското жилище.

б. Според общото правило на чл. 142, ал. 1 АПК материалната законосъобразност на административния акт се преценява към момента на издаването му. Изключение от него е предвидено в ал. 2 на текста и именно то е налице в случая.

Удостоверяването на плащането на наема, чийто размер съответства на дължимата сума за приетия от административния орган период на неизпълнение, е нов юридически факт от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Значението на плащането при проверката на законосъобразността на заповедта по чл. 46, ал. 2 ЗОС е с оглед съществуването на основанието по чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение в частта от разпоредбата, установяваща неплащането на наемната цена за определен срок като пораждащо упражненото от кмета на района правомощие. Макар фактът да е осъществен след издаването на заповедта и постановяването на потвърдителното съдебно решение, зачитането му се обуславя от постигането на единство между разпореденото и действителното към настоящия момент положение. По-късното изпълнение на задължението от наемателя е приравнимо по последица на отпадането на предпоставката за прекратяване на правоотношението, което не изключва възможността подобна правна промяна да бъде наредена при евентуално неправомерно поведение на страната за друг период.

2. Заповедта в частта относно прекратяването на наемното правоотношение по причина на неплащането на консумативи е засегната от процесуалните пороци по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо, чл. 35, чл. 36, ал. 1 и 3 АПК. Невъзприемането от първата инстанция на тези нарушения е довело и до противоречие на съдебното решение с материалния закон.

а. Въпреки че заповедта не съдържа констатации за конкретния времеви период и размера на неплатения наем, твърдения в тази насока са обективирани в предхождащите издаването й актове, а елементите на задължението са установими от сключения договор за наем. Не така обаче стои въпросът за неплатените суми към "Софийска вода" АД.

б. Административната преписка е приложена към изпратеното на административния съд съпроводително писмо и целостта й е определена с посочването на нейния обем, т. е. обосновано е да се приеме представянето й в пълнота. В доклада, към който се препраща в съобразителната част на заповедта, се твърди, че С. има задължения за ползвана вода в размер общо на 1370 лв. при липсата на констатации за началния момент на възникване на задълженията, отделните периоди на неплащане и дължимите за тях суми, образуващи глобалната стойност на задължението. Документ, удостоверяващ подлежащите на плащане суми, не е наличен в преписката, нито има доказателства за изискана от третото за наемното правоотношение лице - "Софийска вода" АД, справка относно непогасени задължения.

в. Чл. 170, ал. 1 АПК възлага на административния орган тежестта да установи съществуването на фактическите основания за издаването на заповедта. В случая те са останали недоказани. В преписката няма доказателствени средства за елементите от фактическия състав на задължението, на чието неизпълнение се основава разпоредената със заповедта правна последица. Порокът е изначален, а процесуалната активност по установяване на релевантните факти не може да бъде заместена от съда. Още повече, че в административния акт и съпътстващите го доклад и констативен акт дори не са въведени конкретни твърдения за фактите, които да бъдат включени в предмета на доказване в съдебната фаза на производството.

г. Допуснатите процесуални нарушения при издаването на заповедта в тази й част, относими към отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, изключват необходимостта от обсъждането на заявените с касационната жалба доводи за пропуски в процесуалната дейност на първостепенния съд и противоречие на решението с материалния закон, вкл. правилността на заключението относно пропорционалността на приложената с административния акт мярка и дали е нарушено правото на зачитане на жилището по чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Изследването на тези въпроси не би повлияло на разрешението на спора.

3. Изложеното мотивира отмяната на съдебното решение в оспорената му част и решаването на делото по същество с отмяната на потвърдената заповед в съответната й част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение