Решение № 3040 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2015 г.

Решение № 3040 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11206/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Актиния-3" ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. М. П., против решение № 1564 от 09.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1268/2015 г. по описа на Административен съд-В., с което е отхвърлена жалбата дружеството против Акт за прихващане или възстановяване № П-03001815001431-004-01/21.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 117/14.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се оплаквания за неправилност на съдебното решение, с което е отказано възстановяване или прихващане на претендираната сума. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло акт за прихващане или възстановяване № П-03001815001431-004-01/21.01.2015 г., потвърден с решение № 117 от 14.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: По издадена от "Зърнени храни БГ" ЕООД фактура № 0...33/01.12.2009 г. за продажба на 2300 т. слънчоглед на стойност 1 173 000 лв. и ДДС 234 6000 лв. е извършено плащане от получателя "Актиния-3" ЕООД, за което е направена констатация на стр. 6 от влязъл в сила РА, издаден на доставчика "Зърнени храни БГ" ЕООД. При извършена ревизия по ЗДДС на "Актиния-3" ЕООД за периода 01.12.2009 г. - 31.03.2010 г. е издаден ревизионен акт /РА/ № 181103756/29.12.2011 г. с който са установени задължения по ЗДДС и задължения за корпоративен данък. С ревизионният акт органите по приходите са приели, че "Актиния-3" ЕООД не е получило реална доставка на слънчоглед от "Зърнени харни БГ" ЕООД, тъй като стоката не е била транспортирана до "Актиния-3" ЕООД, а директно на "Билдком" ООД и тъй като не са представени достатъчно доказателства за получаването на стоката. В резултат на това е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0...33/01.12.2009 г., издадена от "Зърнени храни БГ" ЕООД. С влязло в сила решение № 3223/06.03.2014 г. на ВАС е отменено решението на АС-В. в частта, в която е отменен РА № 181103756/29.12.2011 г. за непризнато право на "Актиния-3" ЕООД за приспадане на данъчен кредит в размер на 212 910.72 лв. за данъчен период м. 12.2009 г. по фактура № 33/01.12.2009 г. с доставчик "Зърнени храни БГ" ЕООД и в частта за установени задължения за корпоративен данък за 2009 г. Т. е след съдебното обжалване ревизионният акт е потвърден. На "Билдком" ЕООД е съставен ревизионен акт в който на стр. 9 е направена констатация за наличието на документи за извършени разплащания по договора сключен между "Актиния-3" ЕООД и "Билдком" ЕООД. На 23.12.2014 г. от Г. Г. в качеството на представляващ "Актиния-3" ЕООД е подадено искане по реда на чл. 129 от ДОПК за възстановяване на сума в размер на 234 600 лева. В съпроводителното писмо към искането дружеството посочва като основание за възстановяване на сумата следното: С влязло в сила решение № 3223/06.03.2014 г. на ВАС е прието, че ДДС по фактура № 0.. 33/01.12.2009 г., издадена от "Зърнени храни БГ" ЕООД бил начислен неправомерно и погрешно върху операция, която не е имала характер на облагаема доставка и тъй като доставчикът "Зърнени храни БГ" ЕООД не можел да анулира фактурата предвид влезлия сила РА, съответно не можел да се възстанови данъка от държавния бюджет и да го върне на "Актиния-3" ЕООД, то според решенията на СЕС по дела С-138/12 и С-35/05 данъкът следвало да бъде възстановен на получателя. Изложените доводи не са възприети с обжалваният АПВ, като съображенията на органа са, че цитираното решение на ВАС е неправилно интерпретирано от жалбоподателя. Прието е, че не е налице недължимо начислен и недължимо платен ДДС, както и че с АПВ не може да се коригира установено данъчно задължение с влязъл в сила РА, който е бил обжалван по съдебен ред. Поради което е отказано възстановяване на ДДС в размер на 234 600 лева по РА № 181103756/29.12.2011 г. Процесният АПВ е потвърден по административен ред. За да отхвърли жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че актът за прихващане или възстановяване е издаден от компетентен орган. Приел е, че изложените в оспореният акт доводи по приложение на материалния закон са правилни, както и че в цитираното решение на ВАС се произнася единствено по реалността на доставката по фактура № 33/01.12.2009 г., издадена от "Зърнени храни БГ" ЕООД. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. По реда на чл. 128-129 от ДОПК се прихващат или възстановят недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство. Правилно е приел първоинстанционният съд, че цитираното от касатора решение на ВАС се произнася единствено по реалността на доставката по фактура № 0.. 33/01.12.2009 г., издадена от "Зърнени храни БГ" ЕООД и ако косвено взема отношение по правомерността на начисления и платен по същата фактура ДДС, то съвсем не е в изложения от жалбоподателя смисъл за неправомерно и погрешното му начисляване върху операция, която не е имала характер на облагаема доставка. Решението на ВАС коментира съдебната практика на СЕС по решения С-642/11 и С-643/11 относно тълкуването на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО, както и практиката по приложението на чл. 85 от ЗДДС, но само с цел да обоснове неправилния извод на първоинстанционният съд, че съставеният на "Зърнени храни БГ" ЕООД РА съдържал признание на приходните органи за реалност на доставка на 2300 тона слънчоглед. Съдебната практика по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС прави връзка между понятието за неправомерно начислен ДДС и липса на реално извършена доставка, но без да взема отношение към въпроса за възстановяването на такъв данък. В случая на касатора е отказано право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, а в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. П. е разпоредбата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО. Според решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/11 и решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че: данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка. Следователно според СЕС принципът на данъчен неутралитет допуска на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение че липсва облагаема сделка, независимо че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е извършена корекция на декларирания от последния ДДС. С оглед на гореизложеното след като ДДС в размер на 234 600 лв. се дължи от начислилото го във фактура № 0.. 33/01.12.2009 г. лице, то правилно с процесния АПВ е оказано възстановяване или прихващане на сума в същия размер. С оглед на гореизложеното законосъобразни са изводите на съда, че претендираната сума не е недължимо начислена и платена. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за правилно. Същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи и за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК. Процесуалният представител на директора на Дирекция "ОДОП" В. не се е явил на проведеното по делото открито съдебно заседание, а само е изготвил и депозирал писмено становище по съществото на спора, с което е оспорил касационната жалба. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 3, във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като юрисконсултското възнаграждение следва да се редуцира и да е в размер на 3/4 от възнаграждението, изчислено по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредбата, или 3 657 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение