Решение № 8789 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3735/2019 г.

Решение № 8789 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3735/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Фортуна" ЕООД, гр. Берковица, срещу решение № 43 от 11.02.2019 г., постановено по адм. дело № 203/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА №Р-04000417002925-091-001/5.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 44/26.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства, ценил ги е избирателно и не е съобразил относимите правни норми. Счита, че с представените по делото писмени доказателства се доказва, че процесните доставки на дървесина са реално осъществени. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и се иска присъждане на направените по делото разноски в двете инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Ушилова я оспорва в писмен отговор с искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на разглеждане от първостепенния съд е бил РА №Р-04000417002925-091-001/5.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 44/26.02.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново, с който за данъчни периоди от 2011 г. до 2014 г. са определени допълнително задължения по ЗКПО в обща размер на 34 555, 82 лв. и лихви върху тях в общ размер на 14 073, 22 лв. За да отхвърли жалбата на "Фортуна" ЕООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за реално получени стоки, а само е извършено документиране на такава. Посочил е, че е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на възнаграждение за сделка, без тя да е реално осъществена, тъй като е налице условие, че една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, а в този случай дължимият данък се определя, без да се взема предвид резултата от тези сделки. От фактическа страна съдът е приел, че по делото не се установява вписаните в РКО лица реално да са доставили стоки на жалбоподателя. Съдът е установил, че в хода на ревизията с Протокол №Р-04000417002925-П73-001/12.10.2017 г. са приобщени и доказателства, събрани в хода на извършена на дружеството жалбоподател друга ревизия, приключила с РА № 121300862/13.06.2013 г., който не е бил необжалван и е влязъл в сила. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че не следва да бъдат признати отчетени разходи по фактури, издадени от "Геа груп" ООД, "ТМ Транс" ЕООД, "Тротор Голд Груп" ЕООД, "Де Груп" ЕООД и "Бовал Мото Продуктс" ЕООД, на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от с. з. и чл. 4, ал. 3 от ЗСч. (отм.);. Тези изводи са обосновали констатациите в РА № 121300862/13.06.2013 г., а именно, че доставки по тези фактури не са осъществени, поради което е било отказано правото на данъчен кредит по тях. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, която е приложена от данъчните органи, гласи, че не се признават за данъчни цели, разходи, които не са документално обосновани, като е приел, че процесните разходи не са документално обосновани. Съдът е изложил мотиви, че в конкретния случай приходната администрация следва да установи, че са налице изискванията на приложимия в случая Счетоводен стандарт 18 "Приходи", във връзка с разпоредбата на чл. 17 от ЗСч (отм.);. Цитирал е чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗСч (отм.); , съгласно който операциите и събитията, както и прихода от тях се признават в счетоводните регистри и се включват във финансовия отчет към момента на възникването им – принципа на текущо начисляване. Приел е, че след като налице са фактически констатации за наличие на приходи от реализация на стоки, неотчетени счетоводно, правилно на основание чл. 78 от ЗКПО е коригиран финансовия резултат на дружеството жалбоподател с посочената сума, която е приета като стойност на неотчетените приходи. Обжалваното решение е правилно постановено. Съдът вярно е анализирал събраните по делото доказателства и е направил правилен извод, че не следва да бъдат признати отчетени разходи по фактури на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от с. з. и чл. 4, ал. 3 от ЗСч. (отм.); , издадени от "Геа груп" ООД, "ТМ Транс" ЕООД, "Тротор Голд Груп" ЕООД, "Де Груп" ЕООД и "Бовал Мото Продуктс" ЕООД. По делото се установява, че в хода на ревизия, приключила с РА № 121300862/13.06.2013 г., който е влязъл в сила, е установено, че доставки по посочените фактури не са осъществени, поради което е било отказано и правото на данъчен кредит по тях. Съдът обективно е анализирал фактическата обстановка и предвид приетото за установено в частта по ЗДДС в посочения РА законосъобразно е приел, че констатациите в обжалвания РА са правилни. Отчетените ревизираното дружество разходи за покупка на дървесина, документирани само с разходни касови ордери, не следва да бъдат признати за данъчни цели, тъй като не е изпълнено изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО и поради липса на доказателства за реално осъществени стопански операции с посочените касови ордери. Съдът правилно е преценил доказателствената сила на частните документи и ги е съпоставил с останалите доказателства по делото, като правилно е приел, че същите не доказват по категоричен начин изпълнението на престациите от страна на доставчиците по сключените с ревизираното лице договори. Неоснователно е твърдението на касатора, че с представените по делото писмени доказателства се доказва, че процесните доставки на дървесина са реално осъществени. Съдът правилно е посочил, че само наличието на редовно водено счетоводство при получателя на доставките не е достатъчно условие при съмнение в реалността на една доставка да предопредели с крайна убеденост извод за нейното наличие. Макар по процесните РКО стоките да са отразени счетоводно като получени, същите да са заприхождавани и отписвани, от тяхната реализация за отчитани приходи, то това не е достатъчно да се направи обоснован извод, че лицето, фигуриращо в документа, е извършило доставка към жалбоподателя с посочения предмет. Съдът правилно е посочил, че в случая не може да се обоснове извод, че лицата, посочени в РКО, са разполагали с посочените стоки, предали са ги на жалбоподателя и са получили плащания по издадените за това документи. Свидетелските показания също не доказват реалността на доставките. Те удостоверяват начина на извършване на работа по добив на дървесина, която дейност жалбоподателят безспорно е осъществявал, но в тях липсва конкретика по отношение на релевантните за спора факти. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 988, 87 лв. на основание чл. 161 ДОПК и на база чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение