Решение № 270 от 13.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1109/2016 г.

Решение № 270 от 13.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 1109/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на глава ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от главния прокурор за възобновяване на ВНЧД № 69/16 г. по описа на Софийски апелативен съд. Иска се да се отмени постановеното по делото решение № 208 от 26.05.16 г., с което е потвърдена присъда № 305 от 26.11.15 г. по НОХД № 4105/15 г. на Софийски градски съд, в частта за режима на изтърпяване на наказанието и типа затворническо общежитие. Искането се поддържа в съдебно заседание. Защитата на осъдения излага доводи за неоснователност на искането, поради което пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда е ангажирана наказателната отговорност на осъдения М. Х. (Х.) А. за извършено от последния престъпление по чл. 304а, ал. 1, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание ДВЕ години лишаване от свобода и глоба в размер на 3 000,00 лв. Постановено е наказанието лишаване от свобода да се изтърпи, ведно с приведеното в изпълнение на осн. чл. 68, ал. 1 от НК наказание от ШЕСТ месеца лишаване от свобода по НОХД № 10585/13 г. на Софийски районен съд, при първоначален "общ" режим (не е посочен типа затворническа общежитие). След жалба от страна на осъдения, с въззивното решение апелативният съд е потвърдил изцяло присъдата, в това число и по отношение на режима. Искането на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. При постановяване на съдебните актове е действал новият ЗИНЗС. Съгласно същия закон, основен принцип при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е първоначалният режим за изтърпяването му да преминава от по-строгия към по-лекия с оглед основната цел по чл. 65, ал. 1 ЗИНЗС и предпоставките по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС. С присъдата и решението неправилно е определен общ първоначален режим за изтърпяване на наказанието, тъй като А. е бил осъждан на лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Законът не изисква предходното наказание лишаване от свобода да е търпяно ефективно. Приведената в изпълнение условна присъда, в случая, се изпълнява първа, съгласно § 1, ал. 1 ЗИНЗС. Ако по нея не бе приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК при действието на новия закон, наложеното наказание лишаване от свобода следваше да бъде изтърпяно на осн. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при общ режим по чл. 60, т. 3 ЗИНЗС. С оглед на обстоятелството, че А. в изпитателния срок не се е поправил, а е извършил ново престъпление, той не може да се ползва от по-леките тип затворническо заведение и режим за изтърпяване на сбора от двете наказания. Този извод следва от регламентираните в чл. 2, т. т. 1 и 2 ЗИНЗС цели на изпълнението на наказанията и принципа на замяна на първоначалния режим в по-лек при реализирането на предпоставките по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС, в това число добро поведение и стремеж за поправяне. От друга страна, при постановяване на присъдата съдът не е обсъдил въпроса по чл. 301, ал. 1, т. 6 от НПК. Този въпрос не е обсъден и от въззивната инстанция, видно от мотивите и решението, което е съществено процесуално нарушение и винаги води до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,