Решение № 8061 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5298/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020" (ОПРР), подадена чрез пълномощник, против решение 7825 от 07.03.2025 г. по адм.д. 12094/2021 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил издаденото от органа решение РД-02-36-1154 от 02.11.2021 г. за отказ от верификация на суми по предявено от Столична община искане за плащане. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. След като е изложил накратко мотивите на съда от правна страна по всеки от шестте пункта на оспорения акт, касаторът дословно е възпроизвел в жалбата съдържанието на издаденото от него решение от т. 1 до т. 6 - текстово и с отразените таблици. Обобщено е посочил, че оспореният акт е мотивиран от фактическа и правна страна, а изводите на съда са неправилни. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, с което подадената от Столична община жалба бъде отхвърлена. Претендира разноските по делото. Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд София-град е решение РД-02-36-1154 от 02.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР за отказ от верификация на суми, отразени в шест пункта, по предявено от Столична община искане за окончателно плащане по административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) за изпълнение на проект "Възстановяване на Западен парк - представителна част, гр. София", а именно: 1/ 9404,02 лв., представляващи безвъзмездна финансова помощ (БФП) и 1880,81 лв. допустим собствен принос, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 101/2015 г.) във вр. с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 3 от Общите условия към АДБФП - след извършена проверка на място и изготвен доклад, придружен със снимков материал, органът е установил лошо състояние на бетоновите повърхности на конструкциите на Подобект 06 - Зелено училище. След отправени до бенефициера препоръки за отстраняване на установените пропуски общината не е представила доказателства за изпълнението им в срок. Органът е приел за некачествено изпълнението по позиция "Кофражни работи за видим бетон, вкл. оформяне на фаски на ръбовете", част: Конструкции, отчетени в Протоколи за приемане на извършени СМР от 10.07.2020 г. и от 18.11.2020 г.; 2/ 23 024,65 лв. БФП и 4604,93 лв. допустим собствен принос на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 101/2015 г.) във вр. с чл. 84 и чл. 82, ал. 1, т. 5 от Общите условия към АДБФП - при извършена проверка на място от органа чрез определен външен консултант, в резултат на извършени измервания на извадков принцип с цел проверка на съответствието между актувани и реално изпълнени СМР, на място е установена разлика между актуваните в протоколите за приемане на извършените и реално изпълнените количества, като констатациите са отразени в Протокол за измерване от 01.06.2021 г., който е подписан от представителите на бенефициера без възражение. Установена е липса на растителни видове, подробно описани в таблица. Бенефициерът е представил доказателства за изпълнение на дадени препоръки, но въз основа на снимковия материал органът е заключил, че не може да добие увереност, че липсващата растителност е възстановена; също така не са представени документи за установени от органа като липсващи 4 бр. перголи, чиято стойност е предявена за плащане като актувана. Органът е приел, че разходите за предвидените и посочени от органа в табличен вид материали и дейности не са реално извършени; 3/ 4942,03 лв. БФП и 988,41 лв. допустим собствен принос на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 101/2015 г.) и чл. 23, ал. 5, във вр. с чл. 23, ал. 2 от АДБФП - органът е установил, че за част от видовете СМР, чиято стойност е поискана за възстановяване, е извършена замяна на определен вид материал по конкретни позиции съгласно представени 6 заменителни таблици, но не всички промени/замени на материали и дейности отговарят на Условията за изпълнение на договора. По Заменителна таблица 1 се касае за намалено, от една страна, и увеличено, от друга страна, количество материали по определени позиции; по Заменителна таблица 2 се касае за включени допълнително две позиции; по Заменителна таблица 4 е отчетено отпадане на дейности и включване на нови, които не са взаимосвързани; по Заменителна таблица 5 са отчетени намаления на количества по позиции, които не са свързани с промяна на материала. 4/ 585 141,67 лв. БФП и 117 028,33 лв. допустим собствен принос на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 101/2015 г.) и чл. 23, ал. 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 и т. 3 АДБФП - според органа за част от видовете СМР са констатирани разлики в количествата спрямо КСС към договора за строителство, като в окончателния протокол за приемане на извършени СМР са отчетени разходи в размер на 583 538,92 лв. без ДДС, за количества, надвишаващи количествата на конкретна позиция от КСС над 15% и разходи в размер на 1 602,75 лв. без ДДС за надвишения на количества до 15%, които не се компенсират с намаления на количества до 15%; 5/ 579 815,19 лв. БФП и 115 963,03 лв. допустим собствен принос на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 101/2015 г.) и чл. 23, ал. 5, във вр. с чл. 23, ал. 3 АДБФП - според органа заявените количества като непредвидени разходи за насипи са могли да бъдат предвидени още на етап разработване и одобряване на инвестиционния проект. Органът е посочил, че при установена с констативен протокол необходимост от изпълнение на надвишени количества СМР по части Конструктивна, Електро и ВиК, както и допълнителни СМР по част ВиК, обратните насипи на изкопите следва да се изпълнят с материал от групите А-1 и А-2. Костатирано е, че почви от групи А-1 и А-2 не са установени на обекта и не са налични на място. Взетите проби от изкопния материал са от 16.08.2018 г., разрешението за строеж е издадено на 09.06.2017 г., а обследването на годността на почвите е възложено след разработване на инвестиционния проект, което противоречи на логиката в инвестиционния процес. Затова качеството на почвения материал и годността му за използване за насипи е можело и е следвало да се установи преди разработване на инвестиционния проект. Също така при дадена от проектант обосновка, че при изграждане на гранитни настилки върху бетонови цименто-пясъчни разтвори при рязка промяна на температурата се наблюдава разместване, отлепване, надигане, разрушаване при плочите, което налага изграждането на регулярни, компесаторни дилатационни фуги в напречно направление за поемане на движенията, предизвикани от топлинното въздействие, количествата по позиция "Запълване на фуги с полиуретанов пълнител и въже" са могли да бъдат предвидени към момента на разработване и одобряване на инвестиционния проект. 6/ 101 983,64 лв. БФП и 20 396,73 лв. допустим собствен принос на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 101/2015 г.) във вр. с чл. 22, ал. 1 АДБФП - съгласно административния договор и общите условия към него отчитането на непредвидени разходи, за които е налице предложена цена от изпълнителя, следва да става по оферираната единична цена. При отчитане на нови видове работи, които липсват в КСС към договора с изпълнителя, се представя нов анализ на единична цена. Бенефициерът е представил за част от видовете СМР, отчетени като допълнително възникнали, нови анализи на единичните цени, в нарушение на чл. 5, ал. 7 от договора за строителство. Част от анализните цени за допълнително възникнали СМР са формирани на база оферти на външни изпълнители за изпълнение на съответното СМР, като върху цената за изпълнение на външна услуга изпълнителят е начислил своя печалба. В допълнение за част от дейностите, отчетени като непредвидени, са налице единични цени в ценовото предложение на изпълнителя, но същите са отчетени въз основа на цени, основаващи се на представените нови анализи. Бенефициерът е поискал верифициране на разходи за изпълнение по сключения на 19.02.2018 г. договор за изпълнение на проекта с "Г. инженеринг" ЕООД. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните; изискал е и допълнителни относими доказателства извън представената административна преписка, включително и на електронен носител - 4 бр. CD; направил е подробен фактически анализ на доказателствата във връзка с изложените в административния акт твърдения; допуснал е изслушването на вещи лица по четири съдебно-технически експертизи: СТЕ на ландшафтен архитект по част "Паркоустройство"; СТЕ на архитект по част "Архитектура"; СТЕ на строителен инженер относно качеството на изпълнение на СМР; СТЕ на вещото лице по част "Геология". Към подробните фактически установявания и констатациите на вещите лица настоящата инстанция препраща в мотивите си на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Съдът е приел от правна страна, че оспореното решение РД-02-36-1154 от 02.11.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в отсъствие на конкретни мотиви от фактическа страна, които обосновават крайните му изводи, както и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразен. В частта по т. 1 съдът е приел, че актът не е мотивиран, тъй като органът се е ограничил само с твърдение за некачествено изпълнение на конкретните дейности, без да е изложил съображения защо изпълнението е некачествено, в какво се изразява то и въз основа на какви доказателства е обосновал извода си. Въпреки това съдът е проверил съответствието на акта с материалноправните разпоредби в тази част, което сочи, че е приел мотивите на органа по т. 1 за достатъчни, за да бъде извършена съдебна проверка от фактическа и правна страна на акта в тази му част. Според съда твърденията за некачествено изпълнение по позиция "Кофражни работи за видим бетон, вкл. оформяне на фаски на ръбовете", част: Конструкции, не се подкрепят от официалните документи, които удостоверяват приемането на обекта, и са изготвени съобразно нормативните изисквания. Дейността е заплатена на изпълнителя, след като е установено, че е качествено изпълнена - включена е в Протокол за приемане на извършени СМР 2 от 10.07.2020 г. и Протокол за приемане на извършени СМР 3 от 18.11. 2020 г. Съдът се е позовал и на заключението на вещото лице, което при преглед на документацията, представения снимков материал и проверка на място не е установило некачествено изпълнени работи по конкретната позиция. По т. 2 от акта: Съдът е приел за неправилен извода на органа за липса на доказателства за реално изпълнени дейности. Посочените в акта разлики в количествата по Част "Архитектура", Подобект 07 - Детска площадка, относно броя на перголите и по Част "Паркоустройство" относно растителните видове са установени при проверката от външния консултант на УО "Трансконсулт- БГ" ООД в периода 01 - 02.06.2021 г. с уточнението, че измерванията са извършени на извадков принцип. Констатациите се съдържат в Приложение 10.5-6 - Констативен протокол от 02.06.2021 г. и в Приложение 10.5-5 - Протокол за измерване за установяване на реално изпълнени видове СМР. Според съда органът не е достигнал до категоричен извод за неизпълнени дейности, а изводът му е формиран изцяло на необосновани съмнения относно изпълнението на препоръките: органът "не може да добие увереност, че липсващата растителност е възстановена". УО не е указал на бенефициера как точно следва да докаже изпълнението, освен заснемането и описанието на растенията по вид и обекти. Отразил е в табличен вид вида и количеството растителни видове, за които реалност на изпълнението не е доказана, като таблицата представлява повторение на съдържанието на Приложение 10.5-5. Съдът е приел изводите на вещото лице ландшафтен архитект, според което растителните видове са били налични, някои от тях многократно изкоренявани, късани и повреждани, в резултат на което били подменяни от бенефициера, доколкото е било възможно да контролира този процес. По т. 3 от акта: Съдът е приел за неправилен извода на ръководителя на УО, че не е спазен чл. 23, ал. 2 АДБФП при замяната на материали, тъй като в случая са промени видове СМР (а не материали), както е отбелязано в заменителните таблици. Безспорно е установено от доказателствата, че в хода на изпълнението се наложило поетапното разделяне на изпълнението на СМР и промени в част "Конструктивна", "Архитектура", "Геодезия", ВиК" и "Озеленяване" на изградените подобекти в различните четири етапа на строителството, представляващи изменения по чл. 154 ЗУТ, одобрени с нарочни заповеди по време на изпълнението на договора. Изготвени са и нови количествени сметки за съответните СМР. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице по част "Конструкции", което е посочило точно определени СМР съгласно таблицата на органа, които според експерта не представляват замяна на материали, а представляват нов вид СМР, тъй като технологията на изпълнение е различна, с различна механизация и различни материали. Доколкото не е бил нарушен чл. 23, ал. 2 АДБФП при извършената замяна на материали, не е налице хипотезата на липсващи условия по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което съдът е приел решението за незаконосъобразно и в тази му част. По т. 4 от акта: Съдът е приел, че органът не е изложил мотиви относно начина, по който е получена сумата, която не се признава за допустим разход; не са конкретизирани СМР с променени количества или с нови позиции, за които УО е установил превишение над допустимото по чл. 23, ал. 1 АДБФП. Приетото от органа, че съответната сума не се верифицира, тъй като представлява разходи за количества, надвишаващи количествата на конкретна позиция от КСС над 15% и разходи за надвишения на количества до 15%, които не се компенсирали с намаления на количества до 15%, е общо и бланкетно, а органът не е посочил въз основа на какви факти и констатации е обосновал този извод. Съдът е обсъдил в изводите си и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. По т. 5 от акта: Съдът е приел извода на органа за извършени непредвидени разходи по смисъла на чл. 23, ал.3 АДБФП за неправилен. Посочил е, че разходите, извършени за допълнително възникналите СМР по засипване на изкопи с ограничени ширини с несортиран трошен камък и уплътняване и запълването на фуги с полиуретанови пълнители и въже, не са могли да бъдат предвидени и заложени към момента на одобряване на инвестиционния проект, както и че такова предвиждане не е било възможно и и за количествата за запълване на дилатационни фуги в гранитната настилка. Според съда органът не е отчел специфичната инфраструктура и площта, върху която се изгражда строителният обект, а на етапа на разработване на инвестиционния проект данни за почвите се съдържат в геоложкия доклад. Съгласно заключението на вещото лице по част "Геология" геоложките проучвания на територията на парка са проведени съобразно изискуемите стандарти, като са изготвени профили, които са достатъчно информативни за класифициране на почвените разновидности и са достатъчно представителни. Вещото лице изрично е посочило, че не е коректно резултатите от геоложкия доклад да се приемат за представителни за цялата площ на парка, поради което съдът е обосновал извод, че сумите за посочените в т. 5 от акта дейности попадат в определението за непредвидени разходи. По т. 6 от акта: Съдът е приел за неправилен извода за допуснато нарушение на договора с изпълнителя при определянето на цени за допълнително възникнали СМР. Позовал се е на заключението на съдебно-техническата експертиза в тази част. Вещото лице е установило, съобразявайки позициите, отразени в табличен вид в т. 6 от акта, че има съществени различия между отпадналия за изпълнение архитектурен елемент и изпълнения изцяло новопроектиран архитектурен детайл, съобразен с настъпилата промяна в проекта, което води и до различната му себестойност. Съдът е заключил, че обектът е изпълнен с новопроектиран одобрен архитектурен елемент, изцяло съобразен с новото проектно решение след одобрено по надлежния ред изменение. По отношение на формирани анализни цени за отразените в таблицата допълнителни СМР съдът е приел, че в акта не са посочени конкретните СМР и цените за тях и на какво основание органът е приел, че не са спазени условията за ценообразуване съгласно чл. 5, ал. 7 АДБФП. Така мотивиран, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт изцяло като незаконосъобразен. Решението е правилно. Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60 - 68 ЗУСЕФСУ (загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), съгласно които междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличието на физически и финансов напредък на проекта. Общите условия за допустимост на разходите са изложени в чл. 57 и 58 ЗУСЕФСУ. Верифицирането (признаването) на извършените разходи по изпълнението е предпоставено от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Оспореният акт представлява отказ за верификация по чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, а основанието за отказа е квалифицирано, съответно, по чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУСЕФСУ (в относимата редакция, ДВ, бр. 101/2015 г.). Правилно съдът е посочил, че за да бъде административният акт законосъобразен, той следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, но дотолкова, доколкото без наличието му не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Административният съд София-град е приел, от една страна, че актът в т. 1 не е мотивиран, но въпреки това го е разгледал по същество и в тази част. Контролът за законосъобразност върху акта предполага изследване на фактите с оглед подвеждането им в състава на посочената квалификация, което съдът е сторил във всичките му части. Възражението на касатора за "необсъждане доводите на страните и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка", е необосновано, бланкетно и поради това е неоснователно. Съдът е събрал, разгледал, обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства. Необсъждането на всички възражения на страните не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото, с оглед предмета на съдебна проверка и задълженията на съда по чл. 168 АПК, първоинстанционният съд е извършил пълна проверка на акта на основанията по чл. 59, ал. 2 АПК. Правилен е изводът на съда за компетентност на издателя на акта и спазените административнопроцесуални правила при издаването му. Спорът е дали актът е мотивиран в достатъчна степен от фактическа и правна страна, както и относно приложението на материалния закон. По т. 1: Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 3 от ОУ на АДБФП при проверка на декларираните разходи по направено искане за междинно/окончателно плащане и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността УО на ОПРР проверява и дали декларираната в искането за плащане дейност, за която е платен разходът, е изпълнена качествено и в срок. Разпоредбата на чл. 84 регламентира правомощието на органа да откаже верификация на разход, който не отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия. Визираните в чл. 82, ал. 1 и 2 от Общите условия изисквания са формулирани като задължение на органа за проверка и, видно от съдържанието им, представляват възпроизвеждане на някои от изискванията в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ и от допълнително формулирани такива към допустимостта на разходите, като в случай, че разходът не съответства на условията за допустимост, УО не ги верифицира. Правилен е изводът на съда в тази част, че органът не е изложил конкретни мотиви в какво точно се изразява некачественото изпълнение, тъй като това твърдение представлява извод, до който органът е достигнал, но който следва да обоснове и от фактическа страна. Общото позоваване на изготвените протоколи от проверка на място и снимковия материал не заместват задължението му. Органът, за да откаже да верифицира конкретния разход, е посочил като мотив единствено прието лошо състояние на бетоновата повърхност по посочената позиция. По делото на електронен носител са представени и посочените от съда протоколи за приемане, но както от тяхното съдържание, така и от изготвения окончателен доклад на външния консултант не могат да се извлекат никакви конкретни съображения за приетото от органа некачествено изпълнение. Констатациите на вещото лице в тази част са ирелевантни към проверката на акта, доколкото са извършени след издаването му, т.е. много след 02.11.2021 г., а проверката на органа преди издаване на акта се извършва по правилата на чл. 60, ал. 2 и 3 ЗУСЕФСУ. По т. 2: Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в прил. ред.) допустими са разходите за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. В съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 5 от ОУ към административния договор УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, по преценка и проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверяват едновременно няколко показателя, между които и дали са представени доказателства за реално изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Разпоредбата на чл. 84 от ОУ към административния договор предвижда, ако установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1, УО на ОПРР не го одобрява (не го верифицира), като уведомява за това бенефициера и при необходимост назначава допълнителна проверка. Органът в оспореното решение, за да мотивира недопустимост на разходите по т. 2, е изложил аргументи за "непридобита увереност, че липсващата растителност е възстановена" по отношение на количества растителни видове, описани в табличен вид. Дадената от органа квалификация изисква разходите да са за реално доставени продукти, услуги или строителни дейности. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от ОУ към АДБФП регламентира правомощията на органа преди произнасяне по искане за плащане, а именно да извърши проверка дали са представени доказателства за реално изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Твърдението на издателя на акта, че няма увереност за възстановяване на липсваща, но заявена за плащане растителност по проекта, навежда към неизяснени обстоятелства, които го разколебават и които могат да представляват основание за отказ по чл. 64, ал. 1, пр. първо ЗУСЕФСУ - когато бенефициерът не представи в срок документ или разяснения по чл. 63. Това основание е посочено в уводната част на акта, но в диспозитива органът е приел като основание за отказ чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в прил. ред.) Въпреки подробно изброените и описани в табличен вид растителни видове, актът не съдържа никакви конкретни мотиви във връзка с приетото от органа основание за отказ. Видно от документацията, представена на електронен носител, няма отразявания за отделните растителности, а в окончателния доклад на външния консултант, част "Паркоустройство" констатациите са кратки и общи. Органът е бил длъжен да изложи конкретни мотиви за липсващата посочена растителност, които от фактическа страна да изпълват състава на отказа по т. 3 от ал. 1 на чл. 57. Констатациите на вещото лице по допуснатата от съда експертиза са неотносими към проверката на фактите в тази част на акта, тъй като отразяват факти и обстоятелства, установени след издаването на оспореното решение и насочват към проверка за наличието/липсата на изпълнение на други задължения на бенефициера по договора. Относно позицията "Доставка и монтаж на типова пергола" органът е приел, че не са налични 4 броя от общо 6 бр. заявени и актувани от бенефициера. Органът се е позовал на извършени измервания на извадков принцип, отразени в протокол от 01.06.2021 г. В този протокол не са отразени 6 броя перголи, но, първо, проверката е била чрез извършени измервания "на извадков принцип", т.е. тя не отразява действителното изпълнение относно перголите, и, второ, вещото лице при проверката е установило, че перголите са шест, но някои от тях са поставени на различно място, съобразно одобрените изменения на проекта, и категорично не са новопоставени. По т. 3: За да откаже верификация на разхода, органът е посочил като правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 23, ал. 5 във вр. с ал. 2 АДБФП. Разпоредбата на чл. 23, ал. 5 АДБФП сочи, че органът "има право" да откаже верификация на разход, за който не е представена "пълна отчетна документация и/или неизпълнение на горепосочените условия". От съдържанието на алинея 5 не е ясно "горепосочените условия" дали са условията, визирани в първото изречение на алинеята, т. е. съответствие с Указанията за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, или са условията по алинея 1 - 4 от същия член. Органът не е посочил несъответствие с Указанията за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Разпоредбите на точки 2 и 3 на алинея 1 регламентират допустимостта на разходите, които са в резултат на промяна в количеството на всяка конкретна позиция в КСС. Фактическите твърдения на органа са относно недопустимо извършени от бенефициера замени на видове СМР по четири заменителни таблици (ЗТ). По ЗТ 1 и 2 органът е посочил, че за замяна на настилка от гранитни плочи с настилка от тактилни плочи, както и за замяна на бетонна настилка с асфалтова като част от промяната е включено увеличаване на количеството по една от позициите и намаляването на количеството по друга. Количествената разлика не означава замяна на материали, а количествената промяна по двете позиции е отразена при определяне на общото отчетно количество по договора с изпълнителя. По ЗТ 4 органът е установил, че е посочено отпадане на дейности и включване на нови, които не са свързани и, съответно, не представляват замяна на даден вид материал с друг. Отпадналите количества са взети предвид при общия отчет на разходите. По ЗТ 5 органът е установил, че отразената замяна на ударопогръщаща настилка с настилка от неплътен асфалтобетон, както и замяната на бордюр от дървени елементи с каучуков бордюр касае намаления на количества по позиции, които не са свързани с промяна на материала, а тези намаления са взети предвид в общите отчетни количества по договора със строителя. Тези изводи на органа не съответстват на посоченото в акта неизпълнение на изискването на чл. 23, ал. 2 от АДБФП. Мотивите по същество насочват на твърдения, че представените заменителни таблици не отговарят като съдържание на изискванията за замяна/промяна, но органът не е установил и изложил мотиви защо приема за недопустима замяната/промяната на определен вид материал в конкретна позиция в КСС, преценявайки качеството/техническите характеристики на новия вид материал, както и единичната цена за съответната позиция, в съответствие с приетото от него нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 2. По т. 4: Ръководителят на УО е отказал верификация на сумата на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и чл. 23, ал.1, т. 2 и 3 АДБФП. Установил е, че за част от видовете СМР, за които бенефициерът е отчел разходи, са констатирани разлики в количествата спрямо КСС към договора за строителство, като извършените промени не съответстват на изискванията на чл. 23, ал. 1 от административния договор, а именно допуснато е превишение на разходите за количества от КСС над 15% и разходи за количества до 15%, които не се компенсират с намаления на количества до 15%, поради което в тази част разходите са недопустими. Правилно съдът е приел, че изложените в акта мотиви са общи и бланкетни мотиви, поради което съдебна проверка от фактическа и правна страна не е възможно да бъде извършена. Органът не е посочил какви разходи е поискала общината с окончателния финансов отчет, кои от тези разходи органът е верифицирал, какъв става размерът на общо верифицираните разходи и какъв става размерът на надвишенията за конкретни позиции по КСС. В акта няма никаква информация, необходима за проверка на неговата законосъобразност. Органът не се е позовал и на конкретни документи по преписката, към които да препрати в изводите си. Това препятства съдебната проверка за законосъобразност на акта и в тази му част. По т. 5: Правилно съдът е приел за необоснован извода на органа, че предвиждането на посочените в акта работи изцяло е в прерогатива и се дължи като грижа от възложителя с оглед спецификите на проекта и добрите практики в строителството, и при положена такава добра грижа "всички работи са били предвидими към момента на подготовката на инвестиционния проект". Според издателя на акта разходите, извършени за допълнително възникналите СМР по засипване на изкопи с ограничени ширини с несортиран трошен камък и уплътняване и запълването на фуги с полиуретанови пълнители и въже, са могли да бъдат предвидени и заложени към момента на одобряване на инвестиционния проект, както и че такова предвиждане е било възможно и за количествата за запълване на дилатационни фуги в гранитната настилка. Органът е приел, че заложените почви от групи А-1 и А-2 не са установени на обекта, а годността на почвите е обследвана на извадков принцип след разработване на инвестиционния проект, което противоречи на логиката на инвестиционния процес. Процесите на нагряване на повърхностния слой е следвало да бъдат предвидени при изготвянето на проекта, респ. разходите за тях е следвало да бъдат предвидени. Правилно първоинстанционният съд в тази част е съобразил в изводите си заключението на вещото лице по част "Геология". Експертът в обясненията си е посочил технологията на обследване на почвите, начините на полагане на повърхностните настилки и, съобразявайки площта на обекта, разнообразието на ландшафта и геодезическите му характеристики, както и одобрените изменения на проекта в хода на изпълнението му, е заключил, че посочените дейности и материали не са могли да бъдат изначално предвидени. И това е така, тъй като не би могла да бъде разкопана и повредена цялата паркова площ още на етап подготовка на проекта или на етап възлагане, за да се установят с точност по количество и вид необходимите насипи и свързаните с тях дейности и материали по полагане на повърхностните насипи. Несъмнено, съгласуването на измененията на проекта с УО не лишават органа от правомощието да прецени дали претендираните непредвидени разходи са допустими, но това негово правомощие следва да е упражнено законосъобразно, което значи и надлежно доказано. Предвид изложеното изводът на органа, че процесните непредвидими строително-монтажни работи обективно е могло да бъдат предвидени, е недоказан. По т. 6: Издателят на акта, за да постанови отказа си в тази част, се е позовал на изискването на чл. 5, ал. 7 от договора със строителя, съгласно който непредвидените и/или допълнително възникнали видове и количества СМР се определят с констативен протокол между възложител, инвеститорския контрол, строителен надзор и изпълнител и се разплащат от процента непредвидени СМР, включени в цената на договора. За тези видове работи изпълнителят изготвя, а инвеститорският контрол и строителният надзор утвърждават анализни цени, съставени въз основа на посочени елементи на ценообразуване, включително и 10% печалба. Цените на материалите се доказват с фактури и не трябва да надвишават цените на производители или официални дистрибутори. Органът твърди, че са представени нови анализи на единични цени върху оферти на външни изпълнители с начислена печалба за строителя. Също така за част от разходите по непредвидени дейности са включени анализни цени в предложението на изпълнителя, но са отчетени въз основа на направени нови анализи. Тези твърдения следва да бъдат конкретно и ясно посочени по позиции, основание и стойности, което органът не е сторил. Приел е в мотивите си, че нарушението се отнася за "част от дейностите", отчетени като непредвидени, както и "за част от видовете СМР, отчетени като допълнително възникнали". Отразил е в табличен вид съответни позиции, наименование на СМР, количество, единична цена и разлика в единичните цени, но тази таблица отразява само една част от общите му твърдения и не е ясно за кои видове дейности твърди, че са нови и кои - непредвидени. Също така в таблицата са отразени количества като бройки, които не са цяло число. Обобщено органът се е позовал на четири броя фактури, като общата сума по тях не съответства на сумата по изготвената таблица в т. 6 от акта. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в тази част актът не е конкретно и достатъчно мотивиран. При положение, че с изменението на проекта са одобрени нови СМР, които не са идентични с предвидените в КСС, органът не е посочил защо приема отразените разходи за недопустими, както и за кои от тях се отнася изводът му, че следва да бъдат оферирани по единични цени или по анализни цени. Първоинстанционният съд подробно е разгледал посочените от органа позиции и е достигнал до правилен извод за липса на конкретни мотиви, с които издателят на акта да обоснове извода си по отношение на кои СМР, за какви цени и защо приема, че не са спазени условията по чл. 5, ал. 7 от АДБФП. Административният орган е длъжен да изложи ясно становището си както от фактическа, така и от правна страна, за да може адресатът да разбере действителната воля на издателя на акта, а именно въз основа на какви фактически обстоятелства и какви доказателства е разрешил поставения за разглеждане пред него въпрос. Мотивирането на административния акт е изискване за неговата законосъобразност. В случая липсват конкретни мотиви, обосноваващи посоченото в акта правно основание. Съдът е обвързан в своята проверка от изложените в акта фактически установявания и правно основание. При издаване на административния акт органът е допуснал нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в частта му относно изискването за посочване на фактически основания. Това нарушение е съществено по своя характер, тъй като засяга правото на защита на адресата на акта и препятства упражняване на съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен и го е отменил, Административният съд София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от пълномощника на ответника искане за разноски, в полза на Столична община следва да бъдат присъдени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд