Решение № 8321 от 8.8.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет- Сандански, представляван от председателя, срещу решение 2077 от 05.12.2022 г., постановено по адм. дело 532/2022г. на Административен съд Благоевград, с което се отменя по жалба на Г. Коцев, мълчалив отказ на Общински съвет-Сандански да се произнесе с решение по чл. 45ж, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ по направено предложение на Кмета на община Сандански по чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на земи по чл. 19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г. Илиев на посочените в предложението имоти и е върната преписката на Общинския съвет Сандански да се произнесе по Предложение на Кмета на община Сандански от 29.04.2022г., с изх. 00800-179/29.04.2022г. /вх. 325/29.04.2022г./ в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила. С жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени подробни съображения се иска отмяната му. Претендират се и разноски. Представя писмено становище. Ответникът - Г. Коцев, чрез процесуалния си представител адв. Иванова в съдебно заседание и с представен по делото писмен отговор от пълномощника, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - М. Коцева, Н. Коцева, Д. Коцев, Н. Коцева, Н. Йочева, К. Коцев и Б. Велчева, не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от Г. Коцев против мълчалив отказ на Общински съвет- Сандански да се произнесе с решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ по направено предложение на Кмета на Община Сандански по реда на чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на земи по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Г. Илиев. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е отменил мълчаливия отказ на Общински съвет Сандански и е върнал преписката на Общински съвет Сандански да се произнесе по Предложение на Кмета на Община Сандански от 29.04.2022г. с изх. 0800-179/29.04.2022г. /вх. 325/29.04.2022г./ в едномесечен срок от влизане на решението в сила. За да постанови този резултат, административния съд е извършил задълбочен анализ на материалноправната уредба, съпоставяйки я с доказателствата по делото и е приел, че на общинският съвет е вменено задължението да съобрази кумулативното наличие на предпоставките за приемане на решение в съответствие с §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗ, в това число мотивирано искане от общинската служба по земеделие с необходимите приложения, съществуване на едно от условията на §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и заявените земи да са такива от общинския поземлен фонд. Приетото решение представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административния орган действа в условията на обвързана компетентност, поради което същия е длъжен да предостави тези недвижими имоти за последващо възстановяване на правото на собственост върху тях по реда на чл. 45ж, ал. 3 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като на същия не е предоставена възможност да преценява други обстоятелства, освен тези визиран в закона. Въз основа на което първоинстанционния съд е обосновал извода, че съгласно §27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ общинския съвет е задължен да постанови решение, с което да се предоставят земеделските имоти на Общинска служба по земеделие в качеството й на единствения решаващ орган по възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Административния съд е установил, че в настоящия случай са били налице всички предпоставки по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, поради което административния орган е следвало да се произнесе на първото си заседание след внасянето на искането на ОСЗ-Сандански. Същото е депозирано 26.04.2022г. до Кмета на Община Сандански, последния е подал предложение до Общински съвет-Сандански на 29.04.2022г., но предложението не е разгледано на първото заседание на Общински съвет Сандански, проведено на 12.05.2022г. Въз основа на което първоинстанционния съд е обосновал извода, че административния орган не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което е формирал незаконосъобразен, в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ. За неоснователен е приет довода, че решението по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ на Общинския съвет не представлява самостоятелен административен акт. Съдът е преценил за ирелевантни твърденията, че предложението на Кмета на община Сандански не е прието за обсъждане от водещата комисия като в този смисъл същото не може да бъде включен в дневния ред на заседание на общинския съвет, както и твърдението относно предстоящо реализиране на обект Разширение на парк Свети Врач. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съдебен състав е събрал и съобразил относимите към производството факти и обстоятелства, като на тази база е извел своите изводи относно оспорения пред него мълчалив отказ. При постановяването на решението е спазил материалния закон. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпването му с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В разглеждания случай кметът на община Сандански е сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие /ОСЗ/ с мотивирано искане рег. индекс РД 12-04-107/ 26.04.2022г., на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за отправяне на предложение до общински съвет Сандански за предоставяне на земи от Общинския поземлен фонд в землището на гр. Сандански,. Към искането са представени Решения 01- 4236-2 от 19.05.2021г.; 01-4236 от 23.10.2020г. и Решение 01А/О от 14.03.2019 г. на Общинска служба по земеделие гр. Сандански, както и скица на поземлените имоти, скици - проект, удостоверение за наследници. На 29.04.2022г. на свой ред, кметът на община Сандански е направил предложение с изх. 0800- 179/ 29.04.2022г. до Общински съвет Сандански относно постъпилото мотивирано предложение от ОСЗ по реда на посочената по- горе разпоредба. По делото е установено по несъмнен начин от общодостъпна информация на официалната електронна страница на Общински съвет- Сандански и това обстоятелство не е спорно между страните, че предложението на кмета на общината не е внесено за разглеждане на заседанието на общински съвет- Сандански проведено на 12.05.2022г., респективно не е подлагано на обсъждане и гласуване, като причината е отразена в Протоколите на Постоянните комисии към общински съвет. Съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Решението се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно - на общинската служба по земеделие. Съгласно цитираната разпоредба, общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на Г. Илиев, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно налице ли е решение на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ и приложена към него скица/скица-проект. След като всички тези предпоставки в случая са били налице, административният орган не е имал основание да не се произнесе. Общинският съвет дължи изрично произнасяне и следва да издаде искания административен акт, тъй като е единствено компетентният административен орган, който може да издаде искания административен акт или да откаже издаването на същия с изричен акт. Като не се е произнесъл по реда на чл.45ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, касаторът е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ, който е подлежал на отмяна ведно с връщане на преписката на Общински съвет- Сандански за произнасяне с изричен акт. Административният съд е достигнал до аналогични изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователен се явява доводът на касационния жалбоподател, че в случая не е формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол, доколкото произнасянето на общинския съвет по реда на ал.2 от чл.45ж от ППЗСПЗЗ съставлява част от административната процедура, завършваща с решение за възстановяване на право на собственост. Крайният акт, с който приключва реституционната процедура се постановява от съответната общинска служба по земеделие, но за възстановяване на земеделски земи в хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, съответният общински съвет упражнява самостоятелни властнически правомощия за предоставяне на имоти, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. Този извод следва и от систематическото тълкуване на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 е предвидено, че решението на общинския съвет се връчва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 3 изрично предвижда, че окончателното решение за възстановяване на земеделската земя се постановява в 14-дневен срок от влизане в сила на решението на общинския съвет, поради което следва извод, че това решение подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Изложените в касационната жалба разсъждения относно обстоятелството, че така направеното предложение от страна на Кмета на Община Сандански не е прието за обсъждане от водещата комисия, поради което не може да бъде включено в дневния ред на заседание на Общински съвет- Сандански и че предоставянето на земеделските имоти не може да бъде извършено с оглед предстоящото реализиране на обект Разширение на парк Свети Врач 2 са обсъдени от административния съд. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в оспорения съдебен акт изводи от фактическо и правно естество, поради което без да ги преповтаря изцяло и на основание чл. 221 ал. 2 предложение второ от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Основателна се явява претенцията на ответника Г. Коцев за присъждане на разноски. Същите са в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Претенцията е доказана и по основание и по размер. Реалното заплащане на сумата, за един адвокат, е доказано с представения договор за правна помощ и съдействие, като същото не е прекомерно, с оглед касационния характер на производството и действителната правна и фактическа сложност на делото, в който смисъл е неоснователно възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, направено от процесуалния представител на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение