Решение № 9597 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2013 г.

Решение № 9597 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Пловдив и от "ЖИКС - КЕРА МЪНМЪНОВА ЕТ" ЕООД:

1. "ЖИКС - КЕРА МЪНМЪНОВА ЕТ" ЕООД, ЕИК 123115272, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Осми приморски полк" № 128, ап. 27, представлявано от управителя си Огнян Илиев, чрез процесуалния си представител адв. Златанова обжалва решение № 402/18.02.2013 г. поставено по адм. дело № 3066/2012 по описа на Административен съд - гр. Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата против ревизионен акт № 241200996/8.05.2012 г., издаден от Ю. М. Д. на длъжност старши инспектор по приходите, потвърден и изменен с решение № 1091/27.08.2012 г. на Заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/. Според дружеството решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, пререшаване на делото чрез отмяна на съответната част на РА. Моли за присъждане на разноски.

2. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив обжалва решението в частта, с която е отменен ревизионен акт № 241200996/8.05.2012 г., издаден от Ю. М. Д. на длъжност старши инспектор по приходите, потвърден и изменен с решение № 1091/27.08.2012 г. на заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/. В касационната жалба се твърди, че решението в тази част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество те са неоснователни.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 241200996/08.05.2012 г., издаден от Ю. М. Д. на длъжност старши инспектор по приходите, потвърден и изменен с Решение № 1091/27.08.2012 г. на Заместник - директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/. В хода на ревизията е установено данъчно задължение по ЗДДС на стойност 190 941,46 лв., което е в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 159 472,00 лв. за м. 09, 2009 г. и допълнително начислен косвен данък за сумата от 31 469,46 лв., определен за дължим от дружество за м. 12. 2008 г., ведно с дължими лихви 53 936,10 лв.; определен е корпоративен данък за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г., общо в размер на 39073,10 лв., ведно с дължими лихви в размер на 17 072,94 лв. С решението на горестоящия орган РА е изменен единствено в частта за лихвите за корпоративен данък за периода 2007 - 2010 г., като същите са намалени от 9338,56 лв. на 9180,13 лв., а в останалата част РА е потвърден.

Съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административнопроизводствените правила за неговото издаване.

С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отменил ревизионния акт в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 155 432,50 лв. за м. септември, 2009 г., ведно със съответните лихви. За да отмени тази част от ревизионния акт първостепенният съд е приел в мотивите си, че няма основание да се откаже приспадане на данъчен кредит на получателя, тъй като в противен случай ще се стигне до двойно данъчно облагане. Разчетните отношения на двете страни с бюджета се уреждат с факта на дерегистрацията на доставчика, тъй като към момента на разваляне на доставката, издателят на фактурата не може да претендира начисления на отпаднало основание данък.

Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в нейната останала част.

За да отхвърли жалбата в останалата част административният съд се произнесъл по въпросите относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 040, 00 лв. по 4 бр. фактури, издадени през м. 09.2009 г. от доставчика ЕТ "Аполон - Е. С. - Кр. Г.", относно допълнително начислен ДДС в размер на 31 469,46 лв., относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2006 г., съгласно чл. 26, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за всеки от посочените отчетни периоди със сумата от 82661,76 лв., относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009 г., по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в размер на 20200, 00 лв., относно извършено начисляване на лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък, съгласно чл. 83 - 86 от ЗКПО, за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съответно в размер на 49,56 лв., 156,72 лв., 134,09 лв. и 45,96 лв.

По жалбата на "ЖИКС - КЕРА МЪНМЪНОВА ЕТ" ЕООД:

Жалбата е неоснователна.

Възраженията в касационната жалба преповтарят възраженията, наведени в първоинстанционната жалба, на които административният съд е отговорил като е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен състав споделя и счита, че не следва да бъдат преповтаряни. Съдът се е произнесъл в 6 пункта по делото, с подробни мотиви.

Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 040,00 лв. по 4 бр. фактури, издадени през м. 09, 2009 г. от доставчика ЕТ "Аполон - Е. С. - Кр. Г.", не са представени изисканите първични счетоводни документи, нито са представени други доказателства, вкл. и относно плащането по фактурите, като липсват и оплаквания в касационната жалба срещу така извършения отказ за приспадане на данъчен кредит, както и липсват доказателствени искания в тази връзка, поради което и тези констатации съдът намира за необорени.

Относно допълнително начислен ДДС в размер на 31 469,46 лв. Възражението по същество за допусната техническа грешка, поради пропусната десетична запетая при осчетоводяването на резултатите от извършената инвентаризация на активите, са правени и пред първата инстанция и са обсъдени в мотивите на решението. Доказателства за извършена инвентаризация и наличен инвентаризационен опис не са представени от жалбоподателя в хода на ревизията. Съдът е съобразил също така, че ако това твърдение за допусната техническа грешка е вярно и че сгрешената сума без десетична запетая, е отразена в сметка 304, то крайният резултат по дебитното салдо, би бил със съвсем различна стойност от отразената. В случай, че се приеме твърдението на дружеството, че е допусната техническа грешка и че сгрешената сума на излишъка в размер на 157 000,00 лв. е осчетоводена по дебита на сметка 304 и по кредита на сметка 702, то тогава дебитното салдо на сметка 304 към 31.12.2008 г. би следвало да е 1 105 532.85 лв., което не съвпада с декларираните данни в оборотната ведомост на ревизираното лице към 31.12.2008 г., в която крайното дебитно салдо на сметка 304 е в размер на 950 103,56 лв.

Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2006 г., съгласно чл. 26, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за всеки от посочените отчетни периоди със сумата от 82661, 76 лв. изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни. Позоваването на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО в случая е неправилно и незаконосъобразно, като е посочено, че в РД правилно е посочено, че дружеството е изготвило своя данъчен амортизационен план за проверяваните отчетни периоди, без да спази изискванията на чл. 22 от ЗКПО (отм.), респ. - чл. 50, чл. 52 и чл. 58 от ЗКПО, в сила от 1.01.2007 г., тъй като в него са включени активи, които не отговарят на счетоводните изисквания за амортизируем актив и на данъчен дълготраен нематериален актив, тъй като през ревизираните отчетни периоди дружеството не е черпило изгоди от посочените проекти и бизнес-план. Направен е извод, че при формиране на данъчната основа за ревизираните отчетни периоди не следва да се вземат предвид начислените от жалбоподателя амортизации за въпросните активи, но данъчните такива, а не счетоводните, тъй като ревизиращите органи имат правомощия да коригират единствено годишните данъчни амортизации. В тази връзка се сочи, че след като заведените по ДАП активи не са свързани с осъществяваната дейност при определяне на данъчния финансов резултат не следва да се признаят данъчни амортизации за тези активи, и органите по приходите е следвало да извършат корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за 2006 г. по реда на чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.) за 2006 г., респ. - чл. 54, ал. 1 от ЗСПО със спорните суми.

Относно преобразуването на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2009 г., по реда на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, в размер на 20200,00 лв.: В чл. 10, ал. 4 от ЗКПО е указано, че данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В хода на съдебното производство не са събирани доказателства и не са правени доказателствени искания в тази връзка, поради което съдът намира изводите на данъчните органи за правилни, като същите са основани на събраните в хода на ревизията доказателства или на липсата на такива доказателства, поради непредставянето им по съответния ред.

Относно извършеното начисляване на лихви извършено е на законово основание, като липсват оплаквания срещу така извършеното преизчисление, както и липсват доказателствени искания в тази връзка, поради което и тези констатации съдът намира за необорени.

По жалбата на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. Пловдив.

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни.

При правилно установени факти съдът е формулирал обосновани правни изводи за незаконосъобразност на РА в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 155 432,50 лв. за м. септември, 2009 г., ведно със съответните лихви.

В конкретния казус, предвид дерегистрацията по ЗДДС на доставчика към момента на разваляне на договора, същият не може да издаде ДКИ, а само обикновено кредитно известие, в което следва да се отрази само получената авансово цена, но не и данъка, тъй като след дерегистрацията, лицето не може да начислява и приспада ДДС. При това положение, разчетните отношения на двете страни с бюджета се явяват уредени с факта на дерегистрацията на доставчика, тъй като към момента на разваляне на доставката, издателят на фактурата не може да претендира начисления на отпаднало основание данък. Ето защо, няма основание да се откаже данъчния кредит на получателя, тъй като да се приеме обратното, означава, лицето веднъж да плати ДДС към момента, в който данъкът поради предварителността на плащането е станал изискуем, и втори път да го плати под формата на отказано право на данъчен кредит за същото плащане, което е недопустимо. При това положение, отказът на данъчен кредит за жалбоподателя във връзка с извършеното от него авансово плащане, би довело до двойното му облагане с ДДС, което противоречи на не кумулативния характер на данъка.

Затова крайният извод на съда, че няма основание да се откаже приспадане на данъчен кредит на получателя е правилен, тъй като в противен случай ще се стигне до двойно данъчно облагане. Поради това решението, с което РА е отменен в тази част, е законосъобразно.

В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение