Решение № 12488 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2016 г.

Решение № 12488 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Т. Б." ЕАД, гр. С., против решение № 3997/6.04.2016 г., постановено по адм. д. № 14087/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 426/3.09.2015 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), в частта, касаеща "Т. Б." ЕАД. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в съвкупност всички наведени от дружеството доводи и съображения, неправилно е тълкувал и приложил закона, поради което е достигнал до грешен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По същество поддържа становище, че при издаване на решението административният орган е допуснал съществено нарушение на чл. 26 АПК, чл. 34 АПК и чл. 35 АПК; неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 40 ЗЕС и чл. 281б - чл. 281г ЗЕС. И. отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваното решение на КРС бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. О. К. за регулиране на съобщенията, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Ответниците "БТК" ЕАД и "Мобилтел" ЕАД не изразяват становища по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспореното пред първоинстанционния съдебен състав решение № 426/3.09.2015 г. Комисията за регулиране на съобщенията е задължила "Т. Б." ЕАД да предостави информация - описание на техническата реализация на предлагането на дребно на мобилен достъп и описание на техническата реализация на ползвания достъп до пасивни и/или активни елементи на мрежовата инфраструктура, изградена от друго предприятие/инвеститор в посочени категории обществени обекти, както и копия на договорите за съвместно използване на съответните пасивни и/или активни съоръжения в тридесетдневен срок, на основание чл. 40, ал. 1, т. 7 и 8 във вр. с ал. 4 и чл. 281б от Закона за електронните съобщения. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Позовал се е на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗЕС, съгласно която регулаторът може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация в съответен обем, срок и подробности необходима за изпълнението на регулаторните и функции. Заключил е, че КРС има правомощието да изисква предоставянето на информация от дружествата, както и да определя срок за предоставяне. Съдът е направил извод, че решението на КРС е мотивирано с обстоятелството, че исканата информация е в обществен интерес и има пряко значение за бъдещо развитие на мрежите или услугите, което би могло да повлияе на услугите на едро, предоставяни на конкурент. Приел е, че КРС е спазила изискването за пропорционалност, обективна обоснованост и съответствие с посочените в закона цели. Без информация за настоящото състояние органът не би могъл да прецени, при наличие на предпоставките на чл. 281б, ал. 2 ЗЕС, какво трябва да бъде съдържанието на задължителните указания по алинея 1. Тъй като задължителните указания ще рефлектират в бъдещата дейност на предприятията, те действат само занапред. Предвид правното основание за издаване на оспореното решение съдът е изложил, че възможността за упражняване на визираното в нея правомощие на регулаторния орган е фактическото основание за издаване на акта. В мотивите на акта КРС подробно е описал съдържанието на приложимото право и конкретно е обосновал необходимостта от исканата информация. Съдът е заключил, че нормата на чл. 35 АПК е нарушена, доколкото не е дадена пълна възможност на адресата да даде възражения и обяснения в хода на производството, но това в конкретния случай не е довело и не би могло да доведе до промяна на съдържанието на оспорения акт. Съдът обосновано е приел, че органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - обективния факт на мобилен достъп в посочените обекти и законово установената възможност да наложи задължителни указания за съвместно разполагане и/или ползване на съоръжения на техническата инфраструктура. С решението съдебният състав е отговорил на поддържаните от дружеството-жалбоподател доводи за незаконосъобразност на акта, които са наведени повторно и с касационната жалба. Настоящият съдебен състав приема обжалваното решение за правилно. При постановяването му съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обсъдил е отделно и в съвкупност събраните доказателства, като е проявил процесуална активност за изясняване на спора от фактическа страна. Решението е постановено при точното приложение на материалния закон, като правните изводи настоящата инстанция споделя изцяло. Първоинстанционният съд, в хода на проведеното от него съдебно производство, е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата, като в мотивите си съдът убедително е опровергал наведените от дружеството доводи за неговата незаконосъобразност. При точно установените факти съдът е извел обосновани изводи, че решението е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и целта му. Настоящата инстанция приема за правилен първоинстанционния извод, че изискваната от КРС информация е необходима за осъществяването на възложените на този колективен административен орган регулаторни функции. Неоснователни са доводите и тълкуването, направено от касатора, на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗЕС в смисъл, че КРС следва да се ограничи само до посочените категории информации, изброени в разпоредбата. За изпълнение целите на секторната регулация, залегнали в чл. 4 ЗЕС и съобразно визираните в чл. 30 от същия закон правомощия, на основание чл. 40, ал. 1 ЗЕС Комисията за регулиране на съобщенията може да отправя до предприятията, които осъществяват електронни съобщения, обосновани писмени искания за предоставяне на информация, в съответен обем, срок и подробности, необходима за изпълнението на регулаторните й функции. Комисията в мотивите към искането за информация е посочила причините и целта, за които се иска информацията, а искането за информация е пропорционално на целта, за която е направено. Доводът на дружеството за нарушение на административно производствените правила поради това, че не е уведомено за започване на процедурата, е неоснователен. В настоящия случай се касае за предоставяне на информация и участието на дружествата не би повлияло на издаване на крайният акт на регулаторния орган. От друга страна, в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗЕС не е предвидена специална процедура за приемане на решение по изискване на информация от операторите. На дружествата е дадена възможност да преценят характера на исканата информация и в случай, че представлява търговска тайна, да поискат да бъде защитена. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че оспореният съдебен акт е издаден в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и е обоснован. При постановяването му са изследвани и задълбочено обсъдени всички релевантни за спора обстоятелства и факти. Въз основа на правилно тълкуване на относимите правни норми, след прецизен анализ на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е обосновал правилен извод, че не се установява липса на пропорционалност на целите, за които се изисква информацията, а КРС в изпълнение на регулаторната си функция има право да изисква такава информация. Предвид изложеното, касационната жалба на "Т. Б." ЕАД е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от пълномощника на касационния ответник за присъждане на разноски за защита от юрисконсулт е основателно. Предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав