Решение № 892 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2019 г.

Решение № 892 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "А1 България" ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуален представител юрк. А. Данев, срещу решение № 5436 от 26.08.2019 г. по адм. дело № 2636/2019 г. на Административен съд София - град, в частта му, с което делото е изпратено като преписка на КЗЛД за ново разглеждане, при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Подадена е и касационна жалба от Комисия за защита на личните данни, чрез пълномощник М. Райчева, срещу решение № 5436 от 26.08.2019 г. по адм. дело № 2636/2019 г. на Административен съд София - град, в частта му, с която е отменено решение №ППН - 01 - 136/5.02.2019 г. на КЗЛД в санкционната му част по т. 1 за наложена на "А1 България" ЕАД имуществена санкция в размер на 10 000 лв. и делото е изпратено като преписка на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК на КЗЛД за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, в 14 - дневен срок от влизането му в сила. С доводи за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяна на решението, като КЗЛД претендира оставяне в сила на нейното решение в санкционната част по т. 1. Разноски се претендират от "А1 България" ЕАД. Ответната страна - Н. Тодоров не изразява становище по касационните жалби. Ответната страна - "Кредитреформ България" ЕООД не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на "А1 България" ЕАД е процесуално недопустима, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Оспореното от "А1 България" ЕАД решение на АССГ е връчено на 28.08.2019 г. чрез юрк. Г. Хлибов, видно от приложеното по делото съобщение за връчването му. Преклузивният 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК за оспорване на решението е изтекъл на 11.09.2019 г., сряда - присъствен ден, а жалбата е депозирана в Административен съд София - град на 12.09.2019 г., видно от поставената дата на печат с вх. № 27496. По делото не са ангажирани доказателства /пощенски плик/ за изпращане на жалбата по пощата или чрез куриерска фирма или по друг начин в срок до 11.09.2019 г., с оглед на което подадената на 12.09.2019 г. жалба следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 3 от АПК, като подадена извън срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба на Комисия за защита на личните данни е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваната част на решението, съставът на АССГ е отменил решение № ППН - 01 -136/05.02.2119 г. на Комисията за защита на личните данни в санкционната му част по т. 1, с която на основание чл. 58, § 2, б. "и" във вр. чл. 83, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС)2016/679 на "А1 България" ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 6, § 1 на Регламент (ЕС)2016/679. и делото е изпратено като преписка на КЗЛД за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на извършване на нарушението от "А1 България" ЕАД с протоколи от 14.07.2016 г. и 14.09.2017 г. са приложими разпоредбите на чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗЗДЛ, а в обжалваното решение на КЗЛД в неговата санкционна част, нарушението е определено като такова по чл. 6, § 1 от Регламент от (ЕС)2016/679, която разпоредба към датите на извършване на нарушението не е била част от действащото право. Цитираната в решението разпоредба е приложима и действаща в Република България от 25.05.2018 г., съгласно чл. 99, т. 2 от Регламента. Съдът е изложил мотиви, че КЗЛД е следвало да приложи разпоредба на ЗЗЛД, действаща към 14.07.2016 г. и 14.09.2017 г., поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон. Решението в оспорената част е правилно. С атакуваното решение № 5436/26.08.2019 г. по адм. дело № 2636/2019 г. на АССГ, е прието за законосъобразно решение № ППН - 01- 136/05.02.2019 г. на КЗЛД, в частта, с което е уважена жалбата на Н. Тодоров срещу "А1 България" ЕАД за допуснато нарушение на чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗЗЛД. Решението на АССГ е влязло в законна сила, като необжалвано в тази му част. Правилни да изводите на АССГ, че приетото за извършено от "А1 България" ЕАД нарушение неправилно е квалифицирано спрямо разпоредби, които не са били в сила към момента на извършването му и на които не е придадено обратно действие. Въпреки, че в обстоятелствената част на решението на КЗЛД, са изложени мотиви за допуснато от "А1 България" ЕАД нарушение при обработването на лични данни на лицето Тодоров на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗЗЛД, в диспозитивната част на същото, относно наложената имуществена санкция, нарушението е квалифицирано като такова по чл. 6, § 1 от Общия регламент за защита на личните данни. Нарушението е извършено с предаването на личните данни на Н. Тодоров на трето лице "Кредитреформ България" ЕООД с протоколи от 14.07.2016 г. и 14.09.2017 г., към които дати са действали разпоредбите на чл. 4 във вр. с чл. 2, ал. 2, т. 1, предл. 1 от ЗЗЛД, както правилно е приел първоинстанционният съд, за което нарушение е приложима разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, относно налагане и определяне на имуществена санкция. Регламент (ЕС) 2016/679. на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, съгласно чл. 99, т. 2 е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, считано от 25.05.2018 г., следователно към момента на извършване на нарушението, той не е бил действащо право и неправилно нарушението е квалифицирано от административният орган като такова по чл. 6, § 1 от Регламента. Като е приел, че решението на КЗЛД в санкционната му част е постановено в нарушение на материалния закон и го е отменил, съдът е постановил правилно съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба на КЗЛД пороци. Законосъобразно в съответствие с разпоредбите на чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК делото е изпратено като преписка на административният орган в тази част за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответниците не са претендирали разноски, поради които такива не се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 211, ал. 1 от АПК и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,