Решение № 1455 от 9.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Южен кръст 2001 ЕООД, представлявано от управителя П. Блъсков, чрез процесуалния представител адв. И. Йосифова Такева, срещу решение 2658 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело 11638/2021 г. от Административен съд София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на касатора против заповед ДС-20-2 от 12.11.2021 г., издадена от областния управител на Област София и осъдено дружеството да заплати на Областна администрация на област София и на министерството на културата, сторените разноски. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение. Излагат се твърдения, че предизвестие за прекратяване на договорите за наем с министерство на културата не е получено и следователно същите са валидни и до днес. Твърди, че съдът неправилно е приел, с оглед доказателствата по делото, че дружеството е уведомено за едномесечното предизвестие. Според касатора не е от компетентността на областния управител да преценява дали договора за наем е прекратен или не, щом между страните е налице гражданскоправен спор. Посочва, че отношенията между министерство на културата и Южен кръст 2002 ЕООД не са административни и не подлежат на регулиране с административни актове, като оспорения в настоящето производство. Иска се отмяната на съдебното решение и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендира се присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса. Ответникът министерство на културата, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа становище за правилност на решението на АССГ и моли съда да постанови решение с което да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът областният управител на Област София, редовно призован. Представлява се от юрк. Харизанова, която оспорва касационната жалба и в представения по делото писмен отговор са изложени съображения за липса на касационни основания за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е било образувано по жалба на настоящия касатор срещу заповед ДС-20-2 от 12.11.2021 г., издадена от областния управител на Област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), е наредено изземването от Южен кръст 2001 ЕООД на следните недвижими имоти, индивидуализирани чрез текстово описание на скици, неразделна част от договори за наем РД 11-00-14/12.03.2012 г. и РД 11-00-216/09.10.2015 г., както следва: 1. Обособен обект с обща площ 365,05 кв.м., находящ се на трети етаж в блок 4; 2. Обособен обект с площ 93,87 кв.м., находящ се на втория етаж в блок 5Б; 3. Обект 1 с полезна площ 342,39 кв. м., състоящ се от 13 бр. кабинети, коридор, фоайе и WC, намиращ се на трети етаж /кота + 6,80/ в блок 4 на сградния комплекс; 4. Обект 2 с полезна площ 114,88 кв.м., състоящ се от 5 бр. кабинети, коридор и WC, намиращ се на четвъртия етаж /кота +10,02/ в блок 5 на сградния комплекс, всички находящи се в недвижим имот публична държавна собственост, актуван с Акт за публична държавна собственост 03420/23.06.2003 г. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган областния управител на Област София, чиято компетентност произтича от чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Посочил е, че заповедта е издадена във връзка с искане рег. ОА23-14294 от 02.11.2021 г. на министъра на културата, като с АПДС 03420/23.06.2003 г. и Акт 07766/12.07.2011 г. за поправка на АПДС 03420/23.06.2003 г. е удостоверено, че процесният недвижим имот е предоставен за управление на министерството на културата. Спазена е и предписаната от закона форма за административния акт, като заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК от АПК, предвид липсата на специфични изисквания в специалния приложим закон ЗДС. Спазени са и административнопроизводствените правила за издаването на акта, като съдът е приел, че е налице писмено мотивирано искане на министъра на културата, преди издаването на заповедта. Приел е, че противно на твърденията на оспорващото дружество, от доказателствата по делото се е установило, че същото е уведомено за прекратяването договора за наем. С писмо изх. 94-00-1847 от 12.07.2021 г. министерството на културата е отправило едномесечно предизвестие за прекратяване до жалбоподателя на основание чл. 12 б. в от Договор за наем РД 11-00-14/12.03.2012 г. и чл. 14, ал. 3 от Договор за наем РД 11-00-216/09.10.2015 г., поради неплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен размер на консумативи. АССГ е приел и, че заповедта е издадена при правилно приложение на матералния закон. Посочил е, че правното основание да се държат процесните обекти са двата сключени договора за наем, в които страните са договорили правото на наемодателя да ги прекрати с едномесечно писмено предизвестие при неплащане на двумесечна наемна вноска и/или двумесечен размер на консумативите, както и при друго неизпълнение на договорните задължения от страна на наемателя /чл. 12, б. в и чл. 14, ал. 3/. От 17.08.2022 г., дружеството е държало процесните обекти-публична държавна собственост без основание /на отпаднало правно основание/, което е породило упражненото с оспорената заповед правомощие на областния управител да нареди тяхното изземване на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДС. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена и ясно описана фактическа обстановка, спрямо относимите за спора факти, първоинстанционният съд е развил обосновани правни изводи за кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени за издаване на заповед за изземване на имота публична държавна собственост. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са направени въз основа на доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалваното съдебно решение. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител. С разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС законодателят е предвидил ред за защита на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване от лица, които я владеят или държат без правно основание. В случая е безпорно установено, че имотите предмет на изземване със спорната заповед представляват публична държавна собственост и като такива подлежат на защита именно по описания ред, чрез издаване на акт от областния управител. Възражението на касатора, че в случая отношенията между Южен кръст 2001 ЕООД и министерство на културата (в чието управление е предоставен процесният недвижим имот) не подлежат на регулиране с акт като процесния, е неоснователно и некореспондиращо с действащата уредба на посочените обществени отношения. Неоснователно в жалбата се твърди, че договорите за наем не са били прекратени, тъй като предизвестието за прекратяването им не било получено. В случая по делото е налично адресирано до управителя на Южен кръст 2001 ЕООД писмо, изх. 94-00-1847 от 12.07.2021 г., подписано от министъра на културата, с което е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на основание чл. 12 б. в от договор за наем РД 11-00-14/12.03.2012 г. и чл. 14, ал. 3 от договор за наем РД 11-00-216/09.10.2015 г., поради неплащане на двумесечни наемни вноски и/или двумесечен размер на консумативи. За да породи своето правно действие, уведомлението за прекратяване е следвало да стигне до своя адресат, т. е. той да разбере за него. Първоинстанционният съд правилно е възприел като доказано това обстоятелство. В случая от представените по делото заверено копие на товарителница и представената такава в оригинал от министерство на културата в съдебно заседание на 21.03.2022 г. се установява, че писмо, изх. 94-00-1847 от 12.07.2021 г. с получател Южен кръст 2001 ЕООД, гр. София, [улица], [тел. номер] е получено, видно от собственоръчното изписване от Колева. По делото са представени доказателства, че лице с имена М. Колева, е била лице за контакт по предходно проведена тръжна процедура за отдаване под наем на имотите, въз основа на която е сключен договора за наем от 2015 г. Видно от представените документи, лице за контакт е Колева, а посоченият й телефон съответства на телефона вписан в товарителницата в графа получател. Именно с оглед на изложеното следва да се приеме, че съдържанието на писмото, с което е отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на договорите за наем е достигнало до дружеството и правата му не са нарушени. По делото не са спорни собствеността на имота и фактът на държането му. От страна на жалбоподателя се е оспорвало третото необходимо за законосъобразното изземване и кумулативно уредено в нормата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС условие наличието на правно основание за държането на имота, което основание правилно с оглед наличните по делото доказателства е преценено от съда, като отпаднало основание за държането му. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е допуснал нарушение на състезателното начало, като по своя инициатива, след оспорване от страна на дружеството, че е получено писмото от 12.07.2021 г. (направено в съдебно заседание на 07.03.2022 г.), е задължил куриерската фирма да представи товарителница, която да съдържа и подпис на лицето. Следва да се има предвид, че съдът, по своя инициатива, или по искане на страните, може да събира и нови, допустими по ГПК, включително и да назначава вещи лица служебно, когато тези доказателства са относими към правилното решаване на спора и с посоченото от касационния жалбоподател действие съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правилата. Във връзка с изисканата от съда товарителница от куриерската фирма е постъпило писмо, с което заявяват, че не могат да я предоставят, тъй като съгласно вътрешните им правила е унищожена. С оглед представените от страните доказателства, преценени в тяхната съвкупност и без да е представена товарителницата от куриерската фирма, АССГ е направил верен извод, че дружеството е уведомено за прекратяване на договора. Като неотносими към настоящето производство се определят наведените от касатора доводи относно наемните правоотношения, начина на прекратяване на договора и наличието на спор пред гражданския съд. Въпросите за имуществените отношения между дружеството и министерството на културата са предмет на гражданскоправни отношения и не подлежат на разглеждане в настоящето административно производство. Правилно административният съд е приел, че е налице прекратен договор, което обосновава извод, че към датата на издаване на оспорената заповед недвижимия имот се държи без основание. С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС е налице задължението на съда да провери наличието на предпоставките за осъществено изземване на имот държавна собственост. Като установяването на наличие на законовите предпоставки следва да се провери от административния съд в съдебното производство. В случая установяването на държане на държавен имот без правно основание е достатъчно условие за изземването, предвид специалния ред предвиден в ЗДС (в този смисъл решение по адм. дело 5107/2022 г. по описа на ВАС; решение по адм. дело 512/2022 г. по описа на ВАС). За неоснователно с оглед изложеното се приема възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е изследвал служебно наличието на данни за образувано съдебно производство пред гражданския съд. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неуведомяване на заинтересованите лица за започналото производство по издаването на процесната заповед. Правилно съдът е приел, че в случая е налице писмено мотивирано искане на министъра на културата, преди издаването на заповедта - чл. 80, ал. 1 от ЗДС, с което са спазени административнопроизводствените правила. По отношение на твърдението, че липсва уведомяване за започналото производство от страна на областния управител следва да се приеме, че дори и да е допуснато подобно процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, тъй като допускането му не възпрепятства възможността на адресата на акта да направи възражение в хода на съдебното производство. С подаването на жалбата си дружеството е упражнило правото да направи всичките си възражения срещу административния акт, като по този начин правото му на защита в производството не е нарушено. Поради всичко изложено, като е приел заповедта на областния управител на Област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е наредено да се изземе от Южен кръст 2001 ЕООД държавен недвижим имот, за законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба като неоснователна, АССГ е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което при липсата на касационни основания за отмяна следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на по 100 лв. за всеки ответник, който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на гореизложеното и наоснование чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,