Решение № 2050 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9698/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Попова, С. Попов и И. Попов против решение 860/12.05.2023г. постановено по адм.д. 601/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта му с която е отхвърлено оспорването на И. и С. Попови срещу Заповед 1143/6.06.2022 г. на кмета на община Благоевград, с която е наредено премахване на незаконен строеж Преустройство, приобщаване и промяна на предназначението на три броя тавански помещения, заснети като самостоятелни обекти с идентификатори 04279.613.49.1.8, 04279.613.49.1.9 и 04279.613.49.1.10 по кадастралната карта на Благоевград с предназначение за друг вид самостоятелни обекти в сградата в жилище, апартамент , изграден в сграда с идентификатор 04279.613.49.1, в имот с идентификатор 04279.613.49 по кадастралната карта на Благоевград и същите лица са осъдени да заплатят разноски, както и по касационна жалба на кмета на община Благоевград против посоченото решение в частта му с която е отменена цитираната по-горе заповед в частта й и извършител Иво Славчев Попов и в частта й по т. 3. Касаторите Попови твърдят, че решението е незаконосъобразно в обжалваната от тях част, че са допуснати съществени процесуални нарушения от съда, не била изяснена в цялост фактическата обстановка по делото, процесният строеж бил търпим. Искат отмяна на решението, отмяна на заповедта в нейната цялост, заявяват претенция за разноски. Касаторът кмет на община Благоевград, счита че неправилно била отменена заповедта в частта й отнасяща се до И. Попов, същият не бил възразил срещу констатацията на контролните органи отразена в констативния акт, че е извършител на незаконния строеж, следователно той притежавал това качество. Иска отмяна на решението в обжалваната от него част и отхвърляне на оспорването на И. Попов. Претендира разноски. В допълнително писмено становище поддържа изходящата от него жалба, оспорва касационната жалба на Попови. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Попови и за основателност на касационната жалба на кмета на Благоевград. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби на И. Попова, С. Попов и на кмета на община Благоевград за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество за неоснователни, а касационната жалба на И. Попов за недопустима по съображенията изложени по-долу. По касационната жалба на кмета на община Благоевград Административен съд Благоевград основателно е достигнал до извода, че заповед Заповед 1143/6.06.2022 г. в частта й и извършител И. и в частта й по т. 3 следва да бъде отменена. По делото липсват преки, а и каквито и да било косвени доказателства че И. Попов е извършител на незаконния строеж. И. Попов и съпругата му са престанали да бъдат собственици на таванските помещения, предмет на заповедта на 31.05.2016 г. На тази дата те са дарили на децата си С. и И. Попови трите тавански помещения като самостоятелни обекти, а не като обособено жилище. След този момент обособяването на помещенията в самостоятелно жилище, посредством тяхната консолидация, което всъщност е процесният незаконен строеж, е невъзможно да бъде извършено от тях, липсват данни И. Попов да ангажиран с извършването на преустройството, следователно той неправилно е посочен в заповедта като извършител на строежа. Фактът, че не е възразил срещу становището на контролните органи отразено в констативния акт, че той е извършител не го прави такъв. Самият констативен акт, има формална доказателствена сила относно съществуването, местоположението и вида на строежа, но административният орган следва да установи авторството на извършените строителни работи. В случая доказателства, че И. Попов е извършител на незаконния строеж не са представени. Жалбата е неоснователна, а оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на И. Попова, С. Попов Административен съд Благоевград е извършил обстоен анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до правилния извод, че законосъобразно е наредено премахването на описания в заповедта незаконен строеж. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на оспорването на И. и С. Попови. В допълнение следва да бъде отбелязано и следното. По делото безспорно е установено, че строеж Преустройство, приобщаване и промяна на предназначението на три броя тавански помещения, заснети като самостоятелни обекти с идентификатори 04279.613.49.1.8, 04279.613.49.1.9 и 04279.613.49.1.10 по кадастралната карта на Благоевград с предназначение за друг вид самостоятелни обекти в сградата в жилище, апартамент е изграден без строителни книжа и следователно е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. При констатиран незаконен строеж, е необходимо да бъде изследван въпроса дали същият е търпим или не. Правилен е извода на първостепенния съд, че процесният строеж не попада в нито една от хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като е осъществен след визираните в посочените норми периоди. Декларациите на Попови сочат че таванските помещения са изградени през 1990 г. Самото изграждане на таванските помещения в сградата, не е възприето от административния орган като незаконен строеж. Това изграждане е осъществено съобразно издадено на 16.01.1990 г. разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти за пристройка в югозападна посока и надстройка с един етаж на съществуващата дотогава жилищна сграда. С нотариални актове 140 и 141 от 4.06.2003 г. И. Попов придобива от различни продавачи трите тавански помещения. Следователно към този момент /2003 г./ тези помещения не са консолидирани в самостоятелно жилище, ergo преустройството им в жилище, възприето като незаконен строеж, към този момент все още не е осъществено. Преустройството не е било осъществено и към 31.05.2016 г. когато И. и С. Попови даряват на децата си С. и И. Попови три отделни тавански помещения. Процесното преустройство не е било факт и към 23.10.2020 на която дата по заявление на С. и И. Попови е издадено разрешение за строеж 251 с което е позволено преустройство и промяна на предназначението на таванските помещения в жилище/апартамент . Посоченото разрешение за строеж е отменено с влязло в сила решение 845/12.05.2021 г. по адм. дело 1028/2020 г. по описа на Административен съд Благоевград. Следователно констатираното незаконно преустройство е осъществено след 31.03.2001 г. когато е изтекъл и последния период по строителните амнистии създадени с хипотезите на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Относно твърдението на касаторите, че въпросното преустройство не е осъществено следва да се посочи, че непротиворечивата практика на Върховния административен съд, второ отделение, приема че констативният акт /както бе посочено и по-горе/ има материална доказателствена сила относно съществуването, местоположението и вида на строежа, която в случая не е оборена от адресатите на заповедта, с представянето на доказателства сочещи противното на констатациите отразени в акта. Жалбата на И. и С. Попови е неоснователна и решението в обжалваната от тях част следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на И. Попов Същата е недопустима. Съгласно нормата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението, имат страните по делото, за които решението е неблагоприятно. От една страна решението е благоприятно за И. Попов, тъй като съдът е отменил заповедта на кмета на Благоевград в частите засягащи това лице. От друга в петитума на жалбата изходяща от И., С. и И. Попови изрично е поискано: да отмените решение 860/12.05.2023г. постановено по адм.д. 601/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта му с която е отхвърлено оспорването на И. Попова и С. Попов и в частта с която същите лица са осъдени да заплатят разноски на Община Благоевград . С оспорената част на решението, чиято отмяна се иска, не е неблагоприятно за И. Попов. Същият не притежава активна легитимация да оспори съдебния акт в частта му, с която е отхвърлена жалбата на други лица и същите лица са осъдени да заплатят разноски. Жалбата на И. Попов следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част прекратено. При този изход на делото, разноските за тази инстанция следва да останат в тежест на страните така както са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,