Решение № 1836 от 17.2.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. Маллахафджи, гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адвокат Г. Войнов, срещу решение 476/ 08.07.2022г. по адм. дело 548/2022 г. на Административен съд- Хасково. Релевирани са доводи за неправилност на съдебният акт, незаконосъобразност и при неправилно приложение на материалния закон - основания по смисъла на чл.209, т.3 АПК, по които се претендира отмяната на съдебното решение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника адв. Желев с доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димитрова, оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Маллахафджи, гражданин на Сирия, срещу решение 4842/27.05.2022г. на заместник-председателя на ДАБ при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административния съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазени административнопроизводствените правила, както и че същия отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се съдържали както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на чуждия гражданин. Административния орган е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност, изложените в бежанската история обстоятелства, при което констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл.8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е прието, че не са налице и основанията по чл.9 ЗУБ. Съдът е споделил извода на административния орган, че чуждият гражданин е принуден да остане извън държавата си по произход, тъй като същият е изложен на реална опасност от тежки посегателства поради въоръжен конфликти. Същевременно е прието за правилно от първоинстанционния съд, че е взет предвид факта че чуждия гражданин в продължение на седем години е живял съвсем легално на територията на Турция и е извършил преценка и на сигурността на територията на тази държава. Въз основа на което приел, че са налице всички кумулативно изискуеми от разпоредбата на §1, т.9 от ДР на ЗУБ предпоставки територията на която е живял чужденецът в продължение на седем години, да се приеме за трета сигурна държава. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл.146 АПК съдът приел оспорването за неоснователно и го отхвърлил. Постановеното решение е правилно. Напълно обосновано с оглед данните по делото, в това число и разказаната от кандидата за бежанец история при проведените с него интервю отразено в Протокол с рег. УП 18791/14.01.2022г., административният орган и първоинстанционният съд са приели, че по отношение на лицето не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ, а оттам и че не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 ЗУБ. Проведени е интервю, като според разказа на лицето и регистрационния лист, е сирийски гражданин, с етническа принадлежност -[етническа принадлежност], вероизповедание [вероизповедание], е напуснала страната си по произход със семейството си през 2015 г. и почти седем години е живяла в Турция легално. Като причина за напускането на Сирия е изтъкната общата ситуация на несигурност в страната, породена от водещите се там военни действия. А. Маллахафджи заявил, че е напуснал Турция, защото домът му бил обран, а турските власти не предприели никакви мерки, за да издирят извършителите. Декларира, че не е подлаган на преследване на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е имал проблеми с властите в Сирия и в Турция, не е бил жертва на насилие, не е имал заплахи към него, така и към семейството му. Всички тези елементи от личната бежанска история правилно са приети, че не установяват условията по чл.8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Така, изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната история при проведеното интервю с А. Маллахафджи, първоинстанционният съд е приел, че не се установява същият да е бил обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ. Сирийският гражданин не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Република Турция. Всички тези елементи сочат на липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Цялостният анализ на обясненията на А. Маллахафджи доказва недвусмислено, че лицето е напуснало Република Турция изцяло по икономически подбуди и е типичен пример за икономически мигрант. Поради това законосъобразно му е отказано предоставяне на статут на бежанец. На следващо място административният орган и съдът са приели за установено, че в държавата и на произход Сирия, към настоящ момент А. Маллахафджи може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства поради насилие от протичащия към момента в тази държава въоръжен конфликт. Въпреки това, обаче, е установено, че от 2015 г. чужденецът живее необезпокояван в Република Турция, заедно със семейството си, като част от същото към момента се намира там. Законосъобразни са изводите на съда, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервю налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането и в Република Турция. Неоснователно е твърдението на касатора, че административният съдът не е анализирал политическата обстановка на страната ведно с бежанската история. Административния съд е извършил анализ на политическата обстановка и е достигнал до извода, че в Сирия към настоящ момент е неподходящо завръщането на чуждия гражданин оглед протичащия към момента въоръжен конфликт, но предвид обстоятелството заявено от кандидата за закрила, че същият от седем години живее необезпокоявано в Република Турция правилно е прието, че същата представлява трета сигурна страна. По делото са представени справки за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи международна закрила в Република Турция. Правилно е прието, че Република Турция се явява трета сигурна страна, тъй като попада в легалната дефиниция на §1, т.9 ДР на ЗУБ. А. Маллахафджи е пребивавал в Република Турция, като част от семейството му още е в страната, не сочи основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; не посочва да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Правилно съдът е приел, че е налице връзка между чужденеца и Република Турция, доколкото той е пребивавал легално в страната от 2015 г. и я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Там живеят членове на неговото семейство, поради което правилно е прието, че Република Турция представлява "трета сигурна държава" по смисъла на ЗУБ. Изводите на административния съд в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Сирия и Турция (МД-375.23.06.2022г.; МД-401/30.06.2022г.) и не се опровергават в рамките на настоящото съдебно производство (МД-702/31.10.2022г.; МД-721/08.11.2022г.). Ето защо, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, поради което не е нарушен и принципът "non-refoulement". По тези съображения настоящият състав приема, че като е счел решението на заместник-председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение