Решение № 4369 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2015 г.

Решение № 4369 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите /НАП/ против решение № 2/5.01.2015 г., постановено по адм. дело № 2925/2014 г. на Административен съд град Варна, с което е отменена негова заповед № 3.208/9.06.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Б. А. Я. на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като са изпълнени всички нормативни изисквания за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта основание. Моли решението да бъде отменено. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответницата - Б. А. Я. от град Варна е депозирала писмено възражение, с което оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба на административния орган е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Решението на Административен съд град Варна е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че заповед № 3.208/9.06.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Биляна Я. е постановена от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Неаргументирано е обаче заключението, че заповедта е постановена в противоречие с материалния закон. При неправилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съдебен състав стига до извода, че служебното правоотношение на Я. е прекратено в нарушение на чл. 103, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Цитираният текст предвижда освобождаване от държавна служба когато служителят не се яви да заеме длъжността в срока по чл. 122, ал. 1 ЗДСл след като заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е отменена от органа по назначаването или от съда. В разглежданата хипотеза предпоставките на цитирания текст са изпълнени. Предходната заповед на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите № 7/12.01.2012 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Я. е отменена с решение № 3692/30.05.2013 г. по адм. дело № 1954/2013 г. на Административен съд София - град, влязло в сила на 16.05.2014 г., поради което служителката следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "експерт" в отдел "Логистика" на ТД на НАП - Варна, ако се яви да я заеме в двуседмичен срок от влизане на решението в сила /чл. 122, ал. 1 ЗДСл/. Своето желание да заеме длъжността и да изпълнява служебните си задължения Я. демонстрира като на 27.05.2014 г. изпраща изрично писмено заявление, с което моли органа по назначаването да й определи дата и място за явяване на работа. Тези действия са достатъчни, за да се приеме, че изискванията на чл. 122, ал. 1 ЗДСл са изпълнени, още повече че е възможно да се наложи органът по назначаването да предприеме административно-организационни мерки, за да позволи на служителя фактически да заеме длъжността и да изпълнява служебните задължения (например, ако длъжността, от която Я. е уволнена, се заема от друг служител). Със заявление от 29.06.2014 г. /изпратено по пощата на 31.05.2014 г./ Я. е заявила, че не желае да бъде възстановявана на длъжността. Това заявление е достигнало до органа по назначаване на 3.06.2014 г. Липсват доказателства Я. да е предприела действия по фактическо явяване на работа. Със заповед № 3.208/9.06.2014 г. на органа по назначаване е прекратено служебното правоотношение на Б. А. Я. на основание чл. 103, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. С оглед на тези обстоятелства, АС Варна е направил необосновани изводи, че органът не е спазил задължението си в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДсл да възстанови на работа касационната ответница. Действително двуседмичният срок по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл е изтекъл на 30.05.2014 г. Този срок обаче е преклузивен за държавния служител, чието уволнение е отменено. За административния орган не е определен срок, в който може да изпълни задължението си за възстановяване на длъжност на държавния служител. В случая в този срок той е получил две молби от Я., като с втората тя е отказала да бъде възстановена на държавна служба. И двете молби са подадени от самата служителка в 14-дневния срок по чл. 122, ал. 1 ЗДСл. При тези доказателства, следва да се приеме, че правилно органът е възприел желанието й да не се явява на работа и да прекрати служебното й правоотношение. Издадената от него заповед е законосъобразна. Направеният извод за неизпълнение на изискването за форма поради липса на реквизит съгласно чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл - дължими обезщетения е необоснован. Посочената разпоредба съдържа специфичните изисквания за форма на заповедта, които са приложими при регулиране на тези правоотношения, за разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочването на дължимите обезщетения обаче следва да се направи при тези хипотези, при които се дължи такова, а освен това дори и да не е включен този реквизит, няма пречка за предявяване на претенцията допълнително, поради което не се нарушава правото на защита и не може да се обоснове съществено нарушение на правилата. Поради това се налага извод, че съдът е направил необосновано заключение за съществено нарушение на правилата, свързани с изискванията за форма на акта и по този начин е приложил неправилно материалния закон. Решението е неправилно и следва да се отмени, като предвид изяснената фактическа обстановка следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред двете съдебни инстанци от процесуалния представител на касатора, Биляна Я. следва да бъде осъдена да заплати на НАП разноски по делото в размер на 600 лева на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение